4 Р Е Ш Е Н И Е № 69 град София, 06.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова .............................................................. в присъствието на прокурора Антони Лаков .................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 88 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. П. П. (чрез адв. Б. Б.) против решение № 222 от 26.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 334/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав, с алтернативни искания за оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Касаторът подкрепя исканията си с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и при постановяване на присъдата върху предположения, а деянието счита за несъставомерно. Подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Частният обвинител И. Д. Х. не взема становище по делото. Неговият повереник адвокат Н. Д. пледира за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 222 от 26.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 334/ 2013 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав потвърдил присъда № 13 от 16.01.2013 год. по н.о.х.д. № 5094/ 2012 год. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІІ състав, с която подсъдимият И. П. П. бил признат за виновен в това, че на 25.11.2008 г., около 20.30 ч. в [населено място], в района на [улица], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд Мондео”, с д.к. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, пр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Б. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК и чл. 54 НК му били наложени наказания от една година лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, на основание чл. 343г от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия И. П. П. е буквален препис на жалбата му, подадена до въззивния съд, с незначителни съкращения. Върховният касационен съд не е инстанция по същество на фактите и за проверка на доказателствата, поради което на значителна част от доводите на жалбоподателя няма правомощие да даде отговор. Те са изложени във въззивното решение, като всички възражения на подсъдимия и неговия защитник са били обсъдени от апелативния съд, който е аргументирал своите изводи. Разгледана в рамките на посочените касационни основания и в пределите на касационната проверка жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не са допуснати претендираните нарушения при изготвяне на обвинителния акт и при постановяване на присъдата. Повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И. П. П. е за общоопасно престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, чиято диспозиция е бланкетна. За част от елементите на престъплението нормата препраща към друг нормативен акт (ЗДвП), регламентиращ задължителните правила за движение по пътищата. При тяхното умишлено нарушаване могат да настъпят предвидените в престъпния състав обществено-опасни последици. За да бъде прецизно повдигнато обвинението по бланкетен престъпен състав обвинителната власт следва да запълни липсващите елементи с необходимите разпоредби от нормативния акт, към който бланкетът препраща. Съобразно конкретните фактически обстоятелства могат да бъдат посочени едно или няколко правила за движение по пътищата, приети за нарушени от обвинението. И тъй като фазата на досъдебното производство има подготвителен характер за същинското разглеждане на обвинението в съдебната фаза (принцип по чл. 7 от НПК) за нарушени разпоредби могат да бъдат посочени и такива, които субектът на престъпление реално да не е реализирал, но обвинителната власт е приела това. Това не води до нарушаване на правото на защита на обвиняемия – невъзможност да узнае в какво е обвинен, тъй като са посочени инкриминираните разпоредби запълващи състава на бланкетната норма. В закона няма изискване обвинението да е винаги обосновано и доказано. В условията на състезателност и пред съда, събирайки и проверявайки доказателствата по делото, задължително следва да бъдат изяснени конкретните правила, чието нарушение от дееца е довело пряко и непосредствено до настъпването на престъпните последици. В конкретния случай прокуратурата е внесла обвинителен акт по цитирания по-горе бланкетен престъпен състав, сочейки двете хипотези на общата норма по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. След проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е изяснил механизма на извършеното пътно-транспортно произшествие, като фактите и обстоятелствата по него разкривали действителното нарушение на втората хипотеза на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а за първата хипотеза подсъдимият бил оправдан. Твърдението на касатора, че включването в обема на обвинението на две различни и взаимно изключващи се разпоредби, е довело до съществено процесуално нарушение касационната инстанция приема за неоснователно, защото подсъдимият е могъл по ясен и разбираем начин да узнае в какво е обвинен, да се защитава и да оборва и двете хипотези на инкриминираните правила за движение по пътищата. Присъдата и потвърдилото го въззивно решение не са основани на предположения. Двете съдебни инстанции са изложили задълбочени и аргументирани изводи при анализа на доказателствата за конкретно установените факти и обстоятелства по случая. Доказателствените източници не са превратно обсъдени и разкритите чрез тях доказателства са възприети според точния им смисъл. Фактическите констатации, значими за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и прецизна проверка на всички събрани по делото доказателствени средства. С особено внимание и логична взаимовръзка съдилищата подходили към онези доказателства, разкриващи местоположението на пострадалия на пътното платно (с гръб към застигащия го автомобил), мястото на удара (3-3.2 м вляво от десния край), скоростта на движение на превозното средство (50 км/ч и 38 м опасна зона) и обективната възможност на дееца да възприеме опасността на пътя (на 55 м преди удара). Изводите за предотвратимост на удара от водача и застигането на пияния пешеходец почиват на убедителна и правилна интерпретация на кредитираните доказателства по делото. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Приетата от съдилищата фактическа обстановка представя поведението на подсъдимия П. за общественоопасно, при което водачът на лекия автомобил умишлено не е спазил задължителното правило за движение по пътищата – не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата опасност за движението (чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП), настигайки попътно пешеходеца. Подсъдимият е могъл да избегне удара, защото опасната му зона за спиране е по-малка от разстоянието, от което обективно е могъл да възприеме движещият се в неговата пътна лента пешеходец. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Обжалваният въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222 от 26.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 334/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.