Р Е Ш Е Н И Е   № 543   София, 23.08. 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 9 юни  две хиляди и десета  година, в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                         АЛБЕНА БОНЕВА     при участието на секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 285/2010  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.303 ал.1 ГПК. Е. М. С. от с. К. дол община Д. е поискала да се отмени по реда на чл.303 ГПК влязлото в сила решение от 02.07.2009г по гр.д. № 279/2009г с което е отменено решението на Дупнишкия районен съд от 05.11.2008г по гр.д№ 1292/2007г в частта в която искът е бил отхвърлен за 140 лева и в тази части е постановено ново решение. С него Окръжният съд осъдил Е. Е. С. да заплати на К. А. П. сумата 140 лева,заедно със законната лихва считано от 03.12.2007г и направените по делото разноски в размер на 111.66 лева. Присъдената сума представлявала обезщетение за неизпълнението на задължението й по договор за паша да опази и да върне на собственика козата му и в резултат на това неизпълнение животното било оставено само и разкъсано от диво животно. В молбата не се сочи конкретно основание за отмяна по чл.303 ГПК,но се споменава,че назначеното по делото вещо лице „предоставило недостоверна информация” ,поради което „това е основание за отмяната му”/ на решението/. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания в молбата за отмяна по чл.303 ГПК на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд,пие следното: Молбата за отмяна е подадена на 01.10.2009г и е в тримесечния срок по чл.305 ГПК. Разгледана по същество,обаче,тя не е основателна. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения,но тя не е трета фаза на исковото производство,а самостоятелно извънинстанционно производство. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения в случаите, когато неправилността се състои в несъответствието между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно посочените причини,които са основанията по чл.303 ал.1 ГПК. Така съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да бъдат известни при решаването му или страната не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна на влязло в сила решение по този ред са само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, но не и новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Защото може да се допусне отмяна само когато се касае до такива обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната. При това необходимо е неузнаването на тези обстоятелства да се дължи на обективна причина. Ако това неузнаване се дължи на неполагане на дължима грижа, такива обстоятелства не са новооткрити, защото страната е могла да ги узнае по време на гледане на делото. Допустима е отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК ако” по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ,на показания на свидетел, на заключение на вещо лице,върху които е основано решението,или престъпно действие на страната,на нейния представител,на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото”Или,общото на примерно изброените случаи е,че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Но не е достатъчно,както в настоящия случай,само да се твърди,че има извършено престъпление,обуславящо отмяната,нито че е започнало наказателно преследване за него. Нужно е престъплението да е установено по надлежния ред и той включва влязла в законна сила присъда или влязла в сила решение по чл.97 ал.4 ГПК /отм/ или чл.124 ал.5 ГПК- действащ. Наред с изискването за установено по надлежен ред престъпление,нежно е то да е обусловило съдържанието на решението. По настоящето дело не се спори по въпроса дали действително козата на ищеца е била изоставена на полето и след това намерена разкъсана от друго животно по време,когато ответницата Е е пасяла стадото. Спорът между страните е бил за оценката на животното и по този въпрос се е произнесло вещото лице Г. К. от гр. Д.,което в заключението си е посочил цена от 100 лева до 140 лева. Кюстендилският окръжен съд е приел цена 140 лева. Това означава,че решението по въпроса на вредата е било постановено най-вече по преценка на съда. Не е било установено по „надлежния ред” извършено от вещото лице престъпление и за това и не е налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Както се посочи в началото, други основания за отмяна не са посочени в молбата и при тези оплаквания и посочени причини,поради които според молителката постановеното решение е порочно и неправилно,исканата отмяна е недопустима. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съдс     Р Е Ш И:   НЕ ДОПУСКА отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд от 02.07.2009г по гр.д. № 279/2009г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: