Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е            №  222   София, 30 юни  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и девети април две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова............................................и в присъствието на прокурора А.Гебрев...................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 161/2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 и ал.3 от НПК по жалби на подсъдимия Г. С. С. и повереника на гражданските ищци и частни обвинители Т. Х. С., М. Р. Ч. и Б. Р. С. против решение № 14 от 11.02.2009 г. по внохд № 252/ 2008 г. на Апелативния съд в гр. Б.. В жалбата на подсъдимия се излагат аргументи за всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че решението няма мотиви, тъй като не съдържа отговор на направените във въззивната жалба доводи относно определянето на скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил. Алтернативно се обосновава оплакване за неправилно приложение на закона, тъй като извършеното от касатора е случайно деяние по чл. 15 от НК. На последно място жалбоподателят излага съображения за явна несправедливост на наложените наказания и присъдените обезщетения, като акцентира върху съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия пешеходец. Пред касационната инстанция подсъдимият пледира да бъде оправдан по изложените в жалбата съображения. Жалбата на повереника на гражданските ищци и частни обвинители е насочена към изменителната част на второинстанционното решение. Защитава се твърдението, че наложените наказания са намалени до явно несправедливи размери. Отправя се искане за отмяна на възизвния акт и оставяне в сила на присъдата на първонстанционния съд. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Б. с присъда № 120 от 22.10. 2008 г. признал подсъдимия Г. С. С. за виновен в това, че на 03.08.2007 г. в гр. Б., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Зафира”, нарушил правилата за движение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. К. С. , като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343 , ал.1, б.”б” във връзка с чл.343,ал.1,б.”в” и чл.342,ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като го оправдал по обвинението по чл. 343, ал.1, б.”в” от НК, както и по обвинението за нарушаване на чл.5,ал.1, т.1,чл. 116, чл.119,ал.1 и ал.4 от ЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години съгласно чл.343 г във връзка с чл. 37, т.7 от НК . Подсъдимият Г. С. С. бил осъден да заплати на Т. Х. С., М. Р. Ч. и Б. Р. С. обезщетения за понесените от престъплението неимуществени вреди в размер на 30 000 за първата от тях и по 20 000 лева за следващите, а само на Т. С. – и 1 000 лева обезщетение за имуществените вреди. В тежест на подсъдимия съдът възложил дължимите такси и разноски. Апелативният съд в гр. Б. с решение № 14 от 11.02.2009 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил срока на наложеното наказание лишаване от свобода на една година, а на лишаването от правоуправление – на една година и шест месеца. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения:   По жалбата на подсъдимия Г. С. С.   Внимателният прочит на въззивното решение напълно опровергава оплакването на защитата на подсъдимия за липса на мотиви, съдържащи отговор на повдигнатите във въззивната жалба възражения срещу определените от тройната автотехническа експертиза стойности на скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил преди и в момента на инцидента предвид противоречащите им изводи от предходното експертно изследване. Този важен елемент от фактическата обстановка е стоял на вниманието на предходните състави и те са го изяснили с нужните задълбоченост и обективност. Чрез специалните знания на вещите лица е установено, че скоростта на лекия автомобил “Опел Зафира” преди употребата на спирачки, била 41 км/ч, а в момента на удара на пешеходеца – 34 км/ч. На лист 2 от мотивите на присъдата окръжният съд е обсъдил подробно незначителните различия между тези стойности и изчислените от единичната експертиза в досъдебното производство/съответно 40 км/ч и 30 км/ч/. Съдът е стигнал до вярното заключение, че двете експертни заключения не си противоречат, тъй като отликите се дължат на различната дължина на спирачните следи, която вещите лица са заложили в изчисленията си. Единичната експертиза е използвала по-дългата следа на предното дясно колело, вместо спирачната следа, свършваща до задното ляво колело. По този начин тройната експертиза е доуточнила резултатите от предходната, без да ги отрича. На следващо място неоснователно се поддържа в касационната жалба , че експертите са използвали във формулата за определяне на скоростта на движение коефициент за максимално закъснение на спирането по асфалтов път със суха настилка 8 м/сек на квадрат вместо 5 м/сек на квадрат. Този въпрос също е изяснен още при първоинстанционното разглеждане на делото и е намерил категоричен експертен отговор - максималното закъснение на спирането би било 5-6 м/сек само при неизправна спирачна система, за каквато няма констатации. Въззивният съд напълно се е солидаризирал с посочените изводи на първостепенния съд и по този начин /вж. лист19 от решението/, чрез тяхното редакционно инкопрпориране, е дал отговор на възраженията в жалбата на подсъдимия. Ето защо настоящият съдебен състав отхвърля оплакването на касатора за липса на мотиви по доводите срещу присъдата, изложени във въззивната жалба. Не намира законова подкрепа и становището за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Пострадалият е представлявал предвидимо препятствие пред водача на пътното превозно средство . Той се е намирал в периметъра на кръстовището и подсъдимият е забелязал предприетото от него пресичане. Правилно въззивната инстанция е акцентирала върху обстоятелството, че пешеходецът е представлявал опасност за движението, налагаща намаляване на скоростта на маневриращите пътни превозни сресдтва. Избраната от касатора скорост от 41 км/ч обаче не му позволила да предотврати удара, с който причинил смъртта на Р. С. Допуснатите от последния нарушения на задълженията като участник в движението са получили адекватна правна оценка. Съдът е констатирал, че поведението му е в причинноследствена връзка с настъпилите общественоопасни последици и е отчел неговия принос при определяне конкретната тежест на престъплението и размера на дължимите обезщетения. На последно място настоящият съдебен състав не споделя аргументите на защитата на подсъдимия относно справедливостта на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Въззивната инстатнция е намалила техните срокове до степен, която ги прави съответни както на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, така и на целите, посочени в чл.36 от НК. Съпричиняването от страна на пострадалия на настъпилия престъпен резултат не е достатъчно по обхват и тежест в контекста на всички обстоятелства на пътнотранспортното произшествие, за да обуслови приложението на чл.55, ал.1 от НК. То не е не е изключително по своя характер и не прави и най-лекото, предвидено в закона наказание, несъразмерно тежко. Неоснователни са и възраженията срещу гражданско -осъдителната част на въззивното решение. Гражданските искове са уважени в размер, който съответства на обема имуществени и неимуществени вреди, понесени от ищците. Съдебните състави са отчели съществения принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и са стигнали до изискуемия от чл.45 и чл.52 от ЗЗД баланс между засегнатите блага и паричното им възмездяване.     По жалбата на повереника на гражданските ищци и частни обвинители   Жалбата засяга единствено изменителната част на въззивното решение, с която са намалени сроковете на наложените от първата инстанция наказания лишаване от свобода и лишаване от право на управление на моторно превозно средство. Според жалбоподателя въззивният съд не е дефинирал правилно смекчаващите отговорността обстоятелства, като е отнесъл към тях признанието на обвинението и критичното отношение към собственото поведение.прекът е основателен, доколкото в целия процес подсъдимият е отстоявал позиция за невинност. Тази непрецизност на въззивното решение обаче не опорочава крайния извод за превес на смекчаващите обстоятелства, каквито са добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност и оказаната помощ за лечение на пострадалия в болницата. Правилно и при точно спазване на изискванията на чл.54 от НК при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия въззивният съд е съобразил като смекчаващо обстоятелство в контекста на степента на обществена опасност на конкретното деяние приноса на пострадалия за настъпването му. Апелативният съд не е пренебрегнал посочените в касационната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци административни санкции, наложени на подсъдимия в качеството му на водач на пътно превозно средство. Те са съпоставени с посочените по-горе смекчаващи обстоятелства и по този начин съдът е стигнал до вярно заключение за степента на обществената опасност на дееца. По тези съображения въззивното решение не подлежи на отмяна, а делото - на ново разглеждане за удовлетворяване на исканията на жалбоподателите за увеличаване на размерите на наложените наказания. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 т НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 11.02.2009 г. по внохд № 252/ 2008 г. на Апелативния съд в гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.