1 Р Е Ш Е Н И Е № 57 ГР. С. 16.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 март през 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №871/12 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], чрез адв. В. К., срещу въззивното решение на Градски съд С./ГС/ по гр.д. №16460/11 г., с което са уважени предявените срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК след констатацията, че по въпроса: длъжен ли е съдът при оспорване автентичността на документ да извърши проверката по чл.194, ал.1 от ГПК по начина, посочен там / вкл. като назначи служебно експертиза/ и представлява ли неизвършването на проверката процесуално нарушение по чл.266, ал.3 от ГПК, въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Е. К., чрез адв. Д. В., я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: въззивният съд e уважил исковете на Е. К. срещу [фирма] по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „Ръководител секция Управление на индивидуални клиенти”. Споделил е извода на първоинст. съд, че при оспорената от ищцата автентичност на заповедта за уволнение като частен документ, изходящ от и ползващ ответника по иска, в негова тежест е да установи, че е подписана за дружеството от представляващия го, посочен в заповедта изпълнителен директор. Приел е , че при изрично заявеното от ответника в отговора на исковата молба противопоставяне на поисканата от ищцата графологична експертиза, с която най- сигурно може да се установи автентичността на заповедта, съдът не може да назначи служебно такава. Начините за извършване на проверката по чл.194, ал.1 от ГПК са посочени в закона. Тази проверка обаче не е служебна, тя е част от състезанието на страните. В случая страната, която носи доказателствената тежест за истинността на документа, не е поискала своевременно от съда да извърши проверката и следва да понесе неблагоприятните последици от това. В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС е прието, че при оспорването на документ съдът, независимо от разпределението на доказателствената тежест е длъжен да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания / опр. по ч.гр.д. №230/11 г. на второ г.о./. Автентичността на подписа може да бъде установена не само с графологична експертиза, но и по другите начини, посочени в чл.194, ал.1 ГПК – сравняване с други безспорни документи и разпит на свидетели. Съдът не е обвързан от заключението на експертите, а го преценява заедно с останалите доказателства по делото / р. по гр.д. №569/10 г. на четвърто г.о./. Тази практика съответства на ТР №1/01 г., т.10, което не е загубило значение, тъй като разпоредбите на чл.194, ал.1 и чл.195 от ГПК са смислово еднакви с тези на чл.155 и 157 от ГПК, отм., при действието на които е постановено ТР. В разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК изрично е посочено, че съдът назначава експертиза и служебно. В случая служебното събиране на доказателството следва от конкретната разпоредба на закона, поради което неприложим е общият принцип, че съдът събира доказателствата, които са поискани от страните - чл.6 и 8 ГПК. За установяване на някои наведени от страните обстоятелства съдът може да събира доказателства и служебно. При служебното събиране на доказателства инициативата за събиране на доказателства излиза от съда, а страната е длъжна да внесе разноски за събирането им, когато са необходими такива разноски (например разноски за свидетели или вещи лица) – ППВС №6/68 г. и ТР №1/01 г., т.10. Затова, когато съдът не изпълни задължението си да приеме заключение на в.л. по въпроси и за обстоятелства от предмета на спора, за изясняване на които са необходими специални познания, допуска съществено процесуално нарушение. То се изразява в неизясненост на делото от фактическа страна по вина /поради пропуск/ на съда. В този смисъл са още р. по гр.д. №1820/09 г. на първо г.о.и по гр.д. №1814/09 г. на четвърто г.о. , по гр.д. №5263/07 г. на второ г.о., по гр.д. №290/08 г. на трето г.о. на ВКС. В съответствие с цитираната ръководна и трайна практика, ВКС постановява решението си по делото: Ищцата е оспорила подписа на изпълнителния директор, представляващ дружеството, върху заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение и е поискала да се назначи графологична експертиза. Ответникът в отговора на исковата молба изрично е възразил срещу това искане, като е поискал да се признае за безспорно обстоятелството, че заповедта е подписана от изп. директор; приложил е и пълномощни на лицето, поискало обясненията по чл.193 КТ и на представляващия дружеството по делото адвокат, подписани от изпълнителния директор К., с нот. заверка на подписа и неоспорени от ищцата. В съд. заседание ищцата е заявила, че поддържа твърдението си за неавтентичност на заповедта за уволнение и искането за назначаване на графологична експертиза. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане в първото заседание и след това, при представянето на оригинала на заповедта за констатация. Уважил е исковете, като е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил автентичността на оспорената заповед. Във въззивната жалба се прави изрично оплакване за неизясненост на делото откъм фактическа страна, поради неизвършване на проверката по чл.194, ал.1 от ГПК от първоинстанционния съд, вкл. с назначаване на експертиза и е поискано въззивният съд да я назначи. В нарушение на чл.194 и 195 от ГПК обаче, както първоинстанционният, така и въззивният съд въобще не са извършили проверка за автентичност на документа, като наведено по делото спорно между страните обстоятелство/ ППВС №6/68 г., т.7/. Така делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради бездействието на съда. ГС е следвало в рамките на посочените във въззивната жалба оплаквания и заявените по делото факти и доводи да се произнесе за автентичността на документа като извърши пропуснатата от първоинст. съд проверка по чл.194, ал.1 от ГПК, вкл. с назначаване на графологична експертиза и сравняване с други безспорни документи, каквито са представените по делото пълномощни с нот. заверен подпис на изпълнителния директор. В. решение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за извършване на пропуснатите от него процесуални действия. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №16460/11 г. от 9.04.12 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: