5 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 504/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 467/12 г. гр.София, 24.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 504/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение от 20.02.2012 год., постановено по гр.дело № 1530/2006 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А състав, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение на СГС от 24.06.2011 год. по същото дело и евентуално за неговото допълване като се постанови установителен диспозитив за правото на собственост на ищците спрямо ответниците К. Н. Г. и В. Р. Г. по иска с правно основание чл.108 ЗС. Недоволни от въззивното решение са касаторите Ж. И. Ф., М. Б. А., А. А., Й. А., М. П. К.-В., Л. А. Ш., К. П. В., И. П. В., представлявани от адвокат К. М., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила тъй като не е съобразена трайната съдебна практика относно иска по чл.108 ЗС, който съдържа и установителна част. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областен управител на област София е постъпило становище /има характер на отговор по чл.287, ал.1 ГПК/ за неоснователност на жалбата. Останалите ответници по касация К. Н. Г., В. Р. Г. и Столична община не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: След проверка по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК с основното решение от 24.06.2011 год. въззивният съд е оставил в сила решение от 10.02.2006 год. по гр.дело № 4336/1998 год. по описа на Софийския районен съд, 40-ти състав, а с обжалваното решение е допуснал на основание чл.192, ал.2 ГПК/отм./ служебно поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото като след „оставя в сила решение от 10.02.2006 год. по гр.д. 4336/1998 г. на СРС, 40 състав” е добавено „в останалите части”. За да остави без уважение молбата по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.2 ПЗР на ГПК и евентуално за допълване в обжалваното решение от 20.02.2012 год. въззивният съд е изложил съображения, че е сезиран с иск с основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот и като е приел за установено, че ответниците Г. не упражняват фактическа власт върху имота, а ищците не са изменили иска си от осъдителен на установителен такъв спрямо последните, то по отношение на тях/ответниците Г./ искът е неоснователен. Прието е, че диспозитивът на решението отразява именно тези решаващи мотиви. Изложени са съображения, че искът по чл.108 ЗС е по правната си същност осъдителен, а не установителен, предполага установяване правото на собственост на ищеца като една от предпоставките за неговата основателност, но не означава, че ако не се установи другата предпоставка /че ответникът упражнява фактическа власт върху имота/ то искът следва да се уважи частично като се установи правото на собственост, но се отхвърли осъдителната част, тъй като право на ищеца е да избере пътя на защита на правото на собственост /дали да установи действителното правно положение спрямо друго лице, което владее имота му или да реализира правото си в пълен обем като предяви осъдителен иск/, а в случая е предявен само осъдителен иск и след като втората предпоставка не е доказана, то съдът следва да отхвърли иска изцяло. Прието е, че тези съображения са относими и към евентуалното искане за допълване на решението. Въззивното производство по посоченото дело се е развило по жалба на А. Б. К. /починала на 23.06.2009 год. с правоприемници М. Б. А., А. А. и Й. А./, А. Г. Л., В. Г. Л., Л. А. Ш. и М. П. К.-В.. По отношение на касаторите К. П. В. и И. П. В. касационната жалба е недопустима понеже с влязло в сила определение, постановено в съдебно заседание на 06.11.1998 год. на основание чл.119, ал.1 ГПК/отм./ производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска с молба от 03.11.1998 год. от двамата и В. Т. В.. Касационната жалба по отношение на останалите жалбоподатели е редовна и допустима. В производството по чл.288 ГПК е констатирано противоречие между изразеното становище от въззивния съд с разрешението на поставения въпрос, дадено от Върховния касационен съд по приложените решения: В решение № 1228 от 14.08.2002 год., постановено по гр.дело № 1285/2002 год. на ІV-то гражданско отделение в производство по чл.218а, б.”а” ГПК и в решение № 656 от 08.10.2009 год. по гр.дело № 1832/2008 год. на ІV-то отделение в производство по чл.218е, ал.1 във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК е прието, че не е съобразено относно иска по чл.108 ЗС, че съдържа установителна част, по която следва да се произнесе. Следва да се съобразят и решение № 347 от 30.07.2010 год. по гр.дело № 1151/2009 год. на ІІ-ро гражданско отделение и решение № 128 от 28.03.2012 год. по гр.дело № 1085/2011 год. на същото отделение на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК, според които когато в мотивите на решението е прието основателност на установителен иск се дължи произнасяне по чл.192, ал.2 ГПК/отм./. Разгледана по същество се явява основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил, че предявеният ревандикационен иск по чл.108 ЗС съдържа две претенции за защита – установяване, че ищците притежават право на собственост върху процесния имот и осъждане на ответниците да им предадат владението на същия, поради което установяването на обстоятелства във връзка със собствеността не води до недопустимост на претенцията в установителната й част, т.е. до необходимост на иска в осъдителната част. В мотивите на основното въззивно решение е прието за установено, че на 10.12.1986 год. по гр.дело № 579/1986 год. е постигната съдебна спогодба между съпрузите К. Н. Г. и съпругата му В. Р. Г. от една страна и Л. И. С. и С. С. С., с която първите придобиват в дял и собственост реална част с площ от 1030 кв.м., представляваща имот пл.№....-процесния имот. Отчетено е, че наследниците на сина П. на общия наследодател И. П. В. са провели успешно установителен иск за собственост за същия имот на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ срещу ответниците Г. за 1/6 ид.ч. от имота по кадастралния план от 1974 год. Направен е извод, че доколкото не е установено, че тези ответници осъществяват фактическа власт върху процесния имот – то осъдителният иск за собственост по чл.108 ЗС срещу тях следва да се отхвърли, което е в противоречие с обсъдената съдебна практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд от 20.02.2012 год., постановено по гр.дело № 1530/2006 год. по описа на ІІ-А състав в частта, с която е оставена без уважнеие мола по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за постановяване диспозитив по установителен иск за собственост. ДОПУСКА на основание чл.192, ал.2 ГПК/отм./ поправка на очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение от 24.06.2011 год. по гр.дело № 1530/2006 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А състав като приема за установено по отношение на К. Н. Г. и В. Р. Г. на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че Ж. И. Ф., М. Б. А., А. А., Й. А., М. П. К.-В., Л. А. Ш. са собственици на 5/6 ид.ч. съгласно ЗВСОНИ върху недвижим поземлен имот, намиращ се в [населено място]-Б., м.”М”, с площ от 1030 кв.метра, представляващ имот пл.№ .., к.л.542 по кадастралния план от 1974 год. на [населено място], м.”М.”, при граници: наследници на А. А., наследници на Ф. Н., имот пл.№ ... на наследници на Р. А., имот пл.№.... на С. и Г. М., имот пл.№ .... на наследници на М. А. и имот пл.№ ... на И. Ц. и П. К.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ