2 Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. С., 02.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 486 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на В. Р. В. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1543 от 5 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 2590 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. В молбата се сочи, че е необходимо държавният съдебен изпълнител в І район[населено място] да бъде задължен да изпрати сигнално писмо до районната прокуратура в[населено място] за извършване на досъдебно производство за престъпление по чл. 293а НК; запорното съобщение до работодателя на длъжника е необяснимо забавено; молителят поискал от държавния съдебен изпълнител да сезира прокуратурата за образуване на досъдебно производство против длъжника, но искането му е отказано, като отказът на съдебния изпълнител е незаконосъобразен, ако не представлява и престъпление по служба; този отказ на съдебния изпълнител не бил съобщен на молителя, за да го обжалва; молителят е сторил разноски, но дългът не е събран; по изпълнителното дело липсва искане за прекратяването му от страна на длъжника, като съдебният изпълнител се е самосезирал, без да има право на това. С допълнителна молба се сочи, че молбата се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – престъпно бездействие и отказ на длъжника да изпълни влязла в сила присъда/решение, както и отказ на съдебният изпълнител да уважи молбата и да сигнализира прокуратурата за образуване на досъдебно производство, като по този начин с бездействие е създал пречки за защита правата на молителя. Ответникът В. С. Н. от[населено място], в отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК изтъква, че молбата е недопустима, защото няма данни за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК; молбата е и неоснователна. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че правилно изпълнителното производство е било прекратено с постановление, защото по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, каквото настоящото не е; взискателят не е поискал конкретно изпълнително действие, което да се предприеме от съдебния изпълнител повече от две години. Данни за установяване по надлежния ред на някое обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не се представят. Молбата за отмяна е неоснователна. Поддържа се основанието за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Законът допуска заинтересованата страна да претендира отмяна на влязло в сила решение в случай, че по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В разглеждания случай молителят поддържа наличието на престъпно бездействие на длъжник по осъдително решение и престъпно действие на съдебен изпълнител, изразило се в отказ да подаде сигнал до прокуратурата за образуване на съответното наказателно производство, което пък е създало пречки в защитата на молителя. Молителят не е представил доказателство по императивното изискване на закона – твърдените бездействие, респективно – действие, да са установени по надлежния съдебен ред, което означава твърденията за действие или бездействие да са установени с влязъл в сила съдебен акт – решение или присъда, с който да е установено, че страната по спора, респективно съдебният изпълнител, е осъществил престъпно действие/бездействие във връзка с решаването на делото. Подобно установяване не може да се извърши в рамките на производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Ето защо, независимо от значимостта на спора за молителя и съображенията му по допуснати нарушения в изпълнителния процес, посочените от него доводи не могат да доведат до отмяна на атакуваното решение на посоченото от молителя основание. Ответникът не претендира заплащане на разноски, а и доказателства за сторени такива в производството по отмяна не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Р. В., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], ул. “Хеброс4 № 1, ет. 1, ап. 2, за отмяна на влязлото в сила решение № 1543 от 5 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 2590 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: