О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 283 София 15.06.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 2164/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Подадена е частна жалба от С. Т. С. чрез пълномощниците му адв. Т. и адв. В. срещу определението на С. Апелативен съд, търговско отделение , единадесети състав № 2573 от 22.10.2014г. по ч.гр.д.№ 3840/2014г., с което е потвърдено определението на Софийския градски съд , І-4 състав от 28.05.2014г. по гр.д.№ 10810/2012г. . Ответниците не са подали отговор на частната жалба. Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава първоинстанционно определение за спиране на делото, поради което е процесуално допустима на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК и на основание чл. 274 ал.3 ГПК подлежи на разглеждане при условията на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен правният въпрос, уточнен от съда с оглед предмета на конкретното дело : обуславящо ли е делото за установяване нищожност на правна сделка, съединен с иск за собственост, от решението по друго висящо дело за разваляне на същия договор, съединен с иск за собственост. К. жалбоподател поддържа , че изводът на апелативния съд по така поставения правен въпрос е в противоречие с цитираната от него практика на ВКС . С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че производството пред Софийския градски съд , образувано по искова молба на С. Т. С. срещу И. Т. К., С. И. К., Е. В. В., К. Б. З. и Л. П. П. за прогласяване нищожност на договори за продажба и евентуален иск за унищожаване на договора, сключен с нот.акт № 286/2012г. и установяване правото на собственост на ищеца по отношение на ответниците, на УПИ с идентификатор 68134.4357316 с построената в този имот сграда, е обусловено от приключването на гр.д.№ 32209/2013г. по описа на Софийския районен съд, 28 състав, с предмет разваляне на договор за продажба на основание чл.87 ал.3 ЗЗД за същия имот, предявен от С. Т. С. срещу И. Т. К., С. И. К., К. Б. З. и Л. П. П. както и два ревандикационни иска за същите имоти. Мотивите на въззивния съд за това разрешение са, че исковите производства по двете дела касаят едни и същи имоти при идентичност на страните като крайното искане пред двете инстанции е предаване на владението върху имотите от ответниците на ищеца, следователно страните имат интерес от постановяване на еднакво решение и в този смисъл обуславящо е решението по делото, образувано пред Софийския районен съд. При тези мотиви на въззивния съд, формулираният правен въпрос за преюдициалността между двете висящи дела е обуславящ за делото от една страна, а от друга е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, тъй като в цитираната от касатора съдебна практика са разгледани други хипотези на обусловеност на исковете за собственост, без да е даден принципен отговор , обхващащ и разглеждания случай. Ако договорът за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот е нищожен, той не поражда правни последици и прехвърлителят може да предяви иск за предаване на владението на имота, получено въз основа на договора, поради липса на основание за упражняваната от приобретателя фактическа власт. Когато договорът е породил правни последици, но една от страните не е изпълнила поетите задължения, изправната страна може да предяви иск пред съда за развалянето му на основание чл.87 ал.3 ЗЗД, което е с обратно действие, и за предаване на владението. Предпоставките за уважаването на ревандикационния иск в двата случая са различни и се определят от основателността на обуславящия правото на собственост иск - в първия случай - нищожност на договора , а във втория – отпадане на правното основание, на което се държи имота , което не предполага безпротиворечиво решаване на обусловения иск. С оглед на изложеното, апелативният съд неправилно е приел, че исковете за собственост по двете висящи дела следва да бъдат решени безпротиворечиво. От друга страна нищожността винаги се преценява към момента на сключване на договора, тя не зависи от изпълнението или неизпълнението на поетите задължения, за да е необходимо съдът, който е сезиран с иск за прогласяване нищожността на един договор, да изчаква влизане в сила на решението по делото , по което е предявен иск за разваляне на договора. По изложените съображения обжалваното определение на Софийския апелативен съд, и потвърденото с него определение на Софийския градски съд , І-4 състав от 28.05.2014г. по гр.д.№ 10810/2012г. за спиране на настоящото дело до приключване на гр.д. № 32209/2013г. по описа на Софийския районен съд, 28 състав, е постановено в нарушение на процесуалните правила и следва да се отмени, а делото да се върне на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определението на С. Апелативен съд, търговско отделение , единадесети състав № 2573 от 22.10.2014г. по ч.гр.д.№ 3840/2014г., с което е потвърдено определението на Софийския градски съд , І-4 състав от 28.05.2014г. по гр.д.№ 10810/2012г. и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените искове. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: