1 Р Е Ш Е Н И Е № 385 гр.София, 30 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при участието на секретаря Мира Недева и в присъствие на прокурора Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1119 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. Д. С., чрез защитника му адвокат М. М. от АК – [населено място], за отмяна по този ред на определение № 231 от 12 юни 2014 година на Русенския окръжен съд (РОС), по внчд № 309 / 2014 година, с което е потвърдено изцяло определение № 238 от 07 април 2014 година на Русенския районен съд (РРС), постановено по нчд № 482 / 2014 година по описа на този съд. В искането са посочени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Претендира се отмяна на определението на РОС и постановяване на съдебен акт за законосъобразно решаване на делото. В съдебно заседание пред ВКС осъденият С. участва лично и със защитника си адвокат М., който поддържа искането за възобновяване на делото при направените в него възражения и доводи, които намира, че ги подкрепят. Идентично е становището и на осъдения С. в рамките на упражненото право на личната защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Настоящата проверка по реда на възобновяването на наказателните дела е втора поред по делото, след като ВКС, ІІ н. о., с решение № 98 от 07. 03. 2014 година по нд № 139/2014 година, е отменил първото постановено определение на РРС от 22. 07. 2013 година по нохд № 1647/2013 година, за определяне на общо наказание на осъдения С. за престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила присъди. ВКС е констатирал неправилно формиране на съвкупността от престъпления, за които следва да се определи общо наказание и е върнал делото за ново разглеждане с указания по приложението на закона и надлежна преценка относно прилагането на института на условното осъждане за определеното общо наказание. При новото разглеждане на делото, РРС е постановил посоченото по-горе определение от 07. 04. 2014 година, по нчд № 482/2014 година, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, е определил на осъдения С. общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип за четири престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела №№№ 645/2009 година, 717/2009 година и 1647/2013 година, всички на РРС, присъединил е наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК за срок от по две години всяко от тях и глоба в размер на 10000 (десет хиляди) лева. Определението е проверено от въззивния съд по жалба на осъдения С. и е потвърдено изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Атакуваният съдебен акт е между подлежащите на съдебен контрол по реда на извънредния способ за проверка, на основание разпоредбата на чл. 419 от НПК, препращаща към тази на чл. 341, ал. 1 от НПК, а тя – към актовете, постановени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Ангажираните в него отменителни основания основно са израз на недоволството на осъдения С. от постановеното от съда ефективно изтърпяване на определеното му общо наказание от три години лишаване от свобода. 1. Доколкото в искането се сочи допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, което ако е налице, би било от категорията на т. нар. „абсолютни” процесуални нарушения, предпоставящи винаги отмяна на атакувания съдебен акт, ВКС извърши проверка по това възражение преди останалите и установи следното: Твърди се, че определението на въззивния съд е постановено от незаконен състав от съдия и двама съдебни заседатели, вместо от трима съдии, както изисква законът. Действително, в заглавната част на определението е вписан „председател” и „съдебни заседатели” и са посочени поименно тримата членове на съдебния състав. Цялостната проверка по въззивното дело прави несъстоятелно подобно възражение, защото несъмнено установява участието в разглеждането на делото на трима съдии от състава на РОС – съдиите С. С. като председател на състава, П. Б. и Ю. С. – като членове на състава, като последният е определен и за съдия-докладчик, видно от протокола за избор на докладчик от 13. 05. 2014 година (л. 1 от вчнд № 309/2014 година). Същото обстоятелство се установява и от разпореждането за насрочване на делото (л. 2 от вчн дело) и несъмнено от протокола от съдебно заседание от 05. 06. 2014 година (л. 20 от вчн дело). Така че, формирането на състава на въззивния съд от трима съдии е несъмнено по делото, а направеното в искането възражение е неоснователно. 2. При новото разглеждане на делото, съвкупността от престъпления, за които на осъдения С. е определено общо наказание, е правилно формирана, вкл. съобразно указаното от ВКС по приложението на закона. Осъжданията, предмет на обсъждане в тази връзка, са по нохд № 645/2009 година на РРС, № 717/2009 година на РРС и № 1647/2013 година на същия съд. По тези дела С. е осъден с влезли в законна сила присъди за извършени престъпления: - по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, - по чл. 302, т. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 304б, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК и - по чл. 159б, ал. 2 във вр. чл. 159а във вр. чл. 26 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Първите три престъпления са извършени в периода 01. 06. 2009 година – 10. 06. 2009 година в [населено място], а последното – в периода 17. 02. 2006 година – 18. 09. 2006 година в [населено място], в Кралство Д. и в Кралство Ш.. Първа е влязла в законна сила присъдата (споразумение) по нохд № 645/2009 година и това е станало на 21. 10. 2009 година. От посочените данни е видно, че престъпленията, за които С. е осъден с влезли в законна сила присъди по трите нох дела, се намират помежду си в отношение на съвкупност, защото всички те са извършени преди да е била налице влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. Затова предпоставките на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание несъмнено са налице. Съдът правилно е определил това общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените, а това е наказанието от три години лишаване от свобода по нохд № 1647/2013 година. Правилно са присъединени наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, както и наказанието глоба в размер на десет хиляди лева. Основният спорен по делото въпрос е този за начина на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода. Твърди се в искането, че като е постановил ефективно изтърпяване на това наказание, съдът е нарушил законовия регламент относно целите на наказанието и възможностите за тяхното постигане чрез отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. ВКС намира, че изложените в искането доводи и съображения във връзка с начина на изтърпяване на определеното общо наказание няма как да бъдат споделени, защото не кореспондират с данните по делото и със закона. Принципно положение е, определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено и определянето на начина на неговото изтърпяване (вкл. прилагането на института на условното осъждане), са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката на предпоставките по чл. 54 - 55 от НК и по чл. 66 от НК. Решаващ фактор при определяне на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. В случаите на прилагане на условното осъждане обаче, законът поставя акцента върху индивидуалната превенция, т. е. „...преди всичко поправяне на осъдения...” (чл. 66, ал. 1 от НК), което съвсем не означава, че не се отчита въздействието и върху останалите граждани. Основното при преценката на съда обаче остава възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В случая, изводите на въззивния съд, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК осъденият С. следва да изтърпи ефективно определеното му общо наказание от три години лишаване от свобода следва да бъдат споделени изцяло, защото отчитат данните за личността на осъдения, вкл. във връзка с негово предишно противоправно поведение, установено с три влезли в законна сила присъди в периода 1980 – 2002 година и намиращи се извън обсега на обсъжданата съвкупност, предмет на настоящето производство. Независимо от това и от настъпила реабилитация, тези осъждания могат и следва да бъдат ценени на плоскостта на обществената опасност на дееца и възможностите за неговото поправяне и превъзпитание към спазване на закона, добрите нрави и морала, още повече че за едно от престъпленията (кражба през 1988 година), осъденият е изтърпял ефективно наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода. Включените в съвкупността престъпления (участие в качеството на длъжностно лице – общински съветник, в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления, осъществен подкуп чрез злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние, трафик на хора при условията на продължавано престъпление и по отношение на непълнолетни и намиращи се в зависимост от него лица), са тежки престъпления, с висока степен на обществена опасност, особена укоримост и изключителна обществена нетърпимост към извършването им. Касае се за многообразна, продължителна, вкл. и с международен характер престъпна дейност, санкционирана с общо наказание в сравнително нисък размер, след като вече осъденият е търпял наказание лишаване от свобода, очевидно без съответния възпитателен и възпиращ ефект. ВКС намира за несъстоятелни и съображенията, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК при осъжданията за престъпленията, включени в съвкупността, което да сочи на приложение на този институт и за общо определеното наказание. И това е така, не само защото разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК задължава съда, определящ общото наказание, да реши въпроса за неговото изпълнение, но и защото в конкретния случай данните за личността на осъдения и за извършените от него престъпления, както бяха обсъдени, сочат на липса на възможност осъденият С. да се поправи и превъзпита към спазване на закона и добрите нрави без отделянето му от настоящата социална среда и изолирането му от обществото, т. е. чрез отлагане изпълнението на определеното му общо наказание. Поради това, ВКС намира направените от осъдения С. възражения за неоснователни, а атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на определение № 231 от 12 юни 2014 година на Русенския окръжен съд (РОС), по внчд № 309 / 2014 година, с което е потвърдено изцяло определение № 238 от 07 април 2014 година на Русенския районен съд (РРС), постановено по нчд № 482 / 2014 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.