Р Е Ш Е Н И Е № 297 София 30.09.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1302/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Т. К.-Ц., срещу въззивно решение от 23.07.2012 г. на Монтанския окръжен съд по гр.д. №206/2012 г., с което е потвърдено решение от 08.05.2012 г. на Ломския районен съд по гр.д. №157/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. М. Р. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото работодателят е определил тридневен срок за даване на обяснения по реда на чл.193 КТ и не е спазил същия като е наложил наказанието преди изтичането му. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно. В нарушение на процесуалните правила е приел, че не е спазена процедурата по чл.193 КТ, тъй като работодателят не е изчакал изтичането на дадения на ищцата тридневен срок за обяснения. Това е така, защото такова основание за незаконност на уволнението не е въведено в исковата молба, нито е дадена възможност за доказване на твърдяното обстоятелство, че ищцата е отказала да се ползва от дадения и срок за обяснения. Ответницата К. М. Р., [населено място], оспорва жалбата. С определение №467 от 09.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 23.07.2012 г. на Монтанския окръжен съд по гр.д. №206/2012 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за това може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение №459 от 27.10.2011 г. по гр. дело №1532/2010 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Това решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че ищцата не е успяла да даде обяснения по чл.193 КТ, защото работодателят е определил тридневен срок за това и не е спазил същия като е наложил наказанието преди изтичането му. Такова основание за незаконност на уволнението не е въведено в исковата молба и съответно не е дадена възможност на работодателя да представи доказателства за твърденията си, че ищцата е отказала да се възползва от дадения и срок като е заявила, че няма да дава никакви обяснения. По тази причина трябва да се приеме, че в случая са изпълнени изискванията на чл.193 КТ. По делото е безспорно установено, че ищцата е извършила нарушението, за което е била уволнена дисциплинарно като не се явила на работа в течение на два последователни работни дни – 19.12.2011 г. и 20.12.2011 г. По тези причини изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен. Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищата е осъществила соченото дисциплинарно нарушение. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежкото дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 210 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 23.07.2012 г. на Монтанския окръжен съд по гр.д. №206/2012 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. М. Р., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 367 от 23.12.2011 г. за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „калкулант /той и касиер/” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 1 163.39 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА К. М. Р., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 210 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.