Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 39



гр.София, 13.03.2020 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1115 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. срещу решение № 499 от 20.12. 2018 г., постановено по в. гр. дело № 700 по описа за 2018 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 167 от 20.07.2018 г. по гр. д. № 745 по описа за 2017г. на Свиленградския районен съд и е постановено друго за предоставяне упражняването на родителските права върху децата А. Р. А. и С. Р. А. на бащата Р. А. А., за местоживеене на децата е определено местожителството на бащата, определен е режим на лични отношения между децата и майката Р. В., която е осъдена да заплаща на А. Р. А. 200 лв. месечна издръжка, а на С. Р. А. 140 лв. месечна издръжка.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е необосновано и противоречи на материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което родителските права да бъдат предоставени на майката, за местоживеене на децата да бъде определено нейното местоживеене, а бащата да бъде осъден да плаща издръжка на децата.
Ответникът по касационната жалба Р. А. А. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на Р. В. срещу решението на Хасковския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 741 от 6.11.2019 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса може ли съдът при спор относно упражняването на родителски права да игнорира някои от приложимите съгласно чл.59, ал.4 от СК критерии, или е длъжен да ги разгледа всички в съвкупност. Отговорът на този въпрос произтича от общата разпоредба на чл.235, ал.2 от ГПК, която задължава съда да основе решението си на всички установени по делото обстоятелства и да не пренебрегва част от фактите за сметка на други. Конкретен отговор на въпроса относно съвкупната преценка на критериите за предоставянето на родителските права се съдържа в решение № 39 от 9.03.2018 г. по гр.д. № 3857/2017 г. на IV ГО на ВКС и в другата цитирана в него практика. Всички критерии за предоставяне на родителските права, които са примерно, а не изчерпателно изброени в чл.59, ал.4 от ГПК и ППВС №1/1974 г., трябва да се съблюдават от съдилищата, които следва да мотивират значението им по отношение на спора при кого да живее детето. Съдилищата могат да изтъкнат и други такива критерии, но не могат да основат решението си само на някои от посочените в постановлението обстоятелства и да игнорират другите. Изложените в постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето. Съдът дължи обсъждане и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най добрия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да предостави упражняването на родителските права на бащата, въззивният съд е приел, че детето А. А. е влошило поведението си и с оглед възрастта си се нуждае от ежедневен родителски контрол, който родителите на майката не могат да упражняват, а бащата има подходящия родителски капацитет. За добрите възпитателски качества на бащата въззивният съд е направил извод въз основа на негова забележка до дъщерята за публикувана снимка във фейсбук. Такъв извод, базиран на изолирана случка, е необоснован. Същевременно въззивният съд напълно е пренебрегнал критерии като месечни доходи на родителите, желанието на детето А. А. при кого да живее и по какви причини/стр117-118 по описа на Свиленградския районен съд/. Неоценена е останала сериозната опасност промяната на местожителството да се отрази негативно на емоционалното състояние на децата, при положение че новото местожителство се обитава от друга жена и нейното малолетно дете. В това отношение съдът е изразил неоправданото очакване, че с необходимото внимание, търпение и обич бащата би могъл да преодолее притесненията на децата. Тази непълнота на мотивите е довела до противоречие на обжалваното решение със закона, който изисква комплексна преценка на всички критерии за предоставяне на родителските права, посочени в чл.59, ал.4 от СК, която преценка трябва да е в интерес на детето. Ето защо решението на Хасковския окръжен съд следва да бъде касирано. Към настоящия момент детето С. Р. А. вече е навършило десетгодишна възраст и е в негов интерес да бъде изслушано от съда в съответствие с чл.59, ал.6 от СК. Затова делото трябва да бъде върнато на въззивния съд на основание чл. 293, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 499 от 20.12. 2018 г., постановено по в. гр. дело № 700 по описа за 2018 г. на Хасковския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: