Р Е Ш Е Н И Е № 408 С., 07.11. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1347 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И., В. Г., Поема И. и М. С. срещу решение №1065/23.07.10г. по гр.д.№612/10г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Ответникът в производството Т. Д. Г. оспорва жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност развива в писмен отговор. С определение №417 от 28.04.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи защо ги отхвърля. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №131 от 12.01.2010г. по гр.д.№2366/08г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. М. И., В. И. Г., Поема В. И. и М. В. С. срещу Т. Д. Г. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на реална част от имот №1270, находящ се в землището на [населено място],[жк], местността. „Пр.”, /К. Т./ по ПНИ на СО „Пр.”, с площ на реалната част от 983 кв.м. Въззивният съд е приел, че на ищците, в качеството им на наследници на Г. И. М., е възстановена в стари реални граници собствеността върху нива с площ от 15,148 дка в местността „Кулак Т.” – терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението на поземлената комисия е от 12.10.98г., преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/99г./, поради което то има конститутивно действие. То обаче е издадено в административно производство, в което ответниците не са участвали като страна, ето защо в съдебния процес по спора за собственост следва да се проверят наличието на предпоставките за реституция. Тъй като по делото не е установена идентичност между притежавания от наследодателя имот и този, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, искът за собственост е приет за неоснователен и е отхвърлен. Не е разгледано възражението на ответниците, че имат права върху спорната реална част, произтичащи от прилагането на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Изводът на въззивния съд за липса на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот и имота, който им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, е направен при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и при отчитане на спецификите на правния спор. По този начин съдът е действал в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ - решение №460/27.05.10г. по гр.д.№768/09г. на І ГО; решение №589/29.06.10г. по гр.д.№1359/09г. на І ГО и решение №627 от 05.10.10г. по гр.д.№1623/09г. на І ГО. Тази практика следва да бъде приложена и в настоящия случай. Спорът по делото се е концентрирал върху това дали притежавания от наследодателя на ищците имот при образуване на ТКЗС е идентичен с този, който е възстановен от поземлената комисия. Спорът не може да бъде правилно разрешен, ако не се съобрази правната уредба, предвиждаща начина на индивидуализация на бившите имоти и техните собственици. В чл.13а, ал.4 от ППЗСПЗЗ е въведена специална процедура за установяване границите на подлежащите на възстановяване имоти, ако те се намират в урбанизирани територии и не са нанесени в действащия план. Предвижда се изработване на помощен план и регистър на бившите и настоящите собственици. За създаването им могат да се ползват стари кадастрални, комасационни и други планове, както и аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми и др., както и анкетиране, което е от значение за създаване на регистъра на бившите имоти. При този метод се изясняват комплексно границите на всички имоти в местността, както и това кой е бил техен собственик към момента на образуването на ТКЗС. Въз основа на тези данни се извършва възстановяването на собствеността. Възникналият по настоящото дело спор за идентичността между притежавания от наследодателя на ищците имот и имота, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, е разрешен от въззивния съд на база заключения на вещи лица, които не са работили, а и не биха могли да работят по описания по-горе метод. Пренебрегнати са останалите доказателства по делото, които са решаващи, а именно - извадката от помощния /комбиниран/ план на с.о. м.“Пр.“ и регистърът на бившите и настоящите имоти към него /стр.24 и 25 по гр.д.№2366/08г. на Варненския районен съд/. От тях се установява, че имоти пл.№1305 и 1344 по плана на местността „К. т.“ от 1960г. са индивидуализирани като имот на наследодятеля на ищците Г. И. М. с площ от 15,148 дка, който се свързва и с документа за собственост от 1948г. Възстановяването на собствеността е извършено на базата на данните в помощния кадастрален план и регистъра на собствениците и е в съответствие с процедурата, установена в чл.13а, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Като не се е съобразил с тези доказателства, а е основал решението си на заключение на вещи лица, които не са могли да работят по установения в закона метод за индивидуализиране на границите на подлежащите на възстановяване имоти, въззивният съд е постановил неправилно решение. Неправилният извод за липса на идентичност между притежавания при образуване на ТКЗС имот и този, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, е довел до необсъждане на правоизключващото възражение на ответниците, основано на права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за произнесяне по това възражение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1065/23.07.10г. по гр.д.№612/10г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: