Р Е Ш Е Н И Е №139 София, 29.11.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 504 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба Е. И. Х. и С. И. Х. чрез пълномощника им адвокат И. И. против решение № 165 от 17.11.2017 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 108 от 21.06.2017 г. по гр.д. № 619/2016 г. на Окръжен съд-Шумен за уважаване на предявения от Е. Й. Г. против С. И. Х. и Е. И. Х. ревандикационен иск по отношение на имот с идентификатор 83510.671.98.1.13, представляващ апартамент 13 в [населено място], ул.“Р. проход, № 18, ет.4 в сграда № 1, ППП“А.“. Е. Й. Г. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 363 от 27.06.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: по приложението на чл.300 ГПК и длъжен ли е гражданският съд да приеме за действителна правна сделка, съставляваща основание за получаване на парична сума, за присвояването на която е налице влязла в сила присъда за престъпление по чл.206, ал.1 НК. Въпросът е относим по настоящото дело, по което ревандикационният иск е основан на твърденията, че ищцата е придобила собствеността на апартамента по наследство и дарение, като във връзка със сключен с В. Т. заем за парична сума, подписала на последния пълномощно без нотариална заверка, което впоследствие се оказало нотариално заверено; на 12.05.2011 г. ищцата оттеглила пълномощното, а на 26.05.2011 г. В. Т., действащ като неин пълномощник продал имота на Я. Ж. Г. за сумата 50 000 лв., която от своя страна го продала на съпрузите Х. на 20.12.2011 г. Ищцата се позовава на нищожност на упълномощаването, както и на сделките за покупко-продажба поради липса на представителна власт, евентуално на нищожност на договора от 26.05.2011 г. като сключен във вреда на представлявания. Ответниците са оспорили иска с доводи, че ищцата е предявила иск за вреди в наказателното производство и В. Т. е осъден да й заплати сумата 50000 лв., като вреди от сделката от 26.05.2011 г. и вече е обезщетена и че оттеглянето на пълномощното не може да им бъде противопоставено на основание чл.42, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е придобила собствеността на процесния апартамент по силата на наследствено правоприемство от баща си и по дарение от нейните майка и сестра. С пълномощно рег. № 6348 и № 6349 на нотариус Св.С. от 9.06.2009 г. Е. Г. е упълномощила В. Т. да извършва разпоредителни сделки с имота. На 22.06.2009 г. между Е. Г. и И. Д. С., която тогава е работила като сътрудник на В. Т., е сключен договор за заем на сумата от 1861.10 евро за четири месечен период, както и договорна ипотека за срок от 4 месеца по отношение на спорния апартамент. На 30.06.2009 г. между Е. Г. и В. Т. е сключен и предварителен договор за покупко продажба на същия имот за цена от 47000 лв., заплатена като капаро. На 12.05.2011 г. Е. Г. е отправила нотариална покана с уведомление, че оттегля пълномощното, която покана е била залепена на адреса на В. Т. на 17.05.2011 г. и е връчена на нотариус Св.С. на 13.05.2011 г. На 26.05.2011 г. пред нотариус Св.С. е изповядан договор за покупко-продажба, с който В. Т., действащ като пълномощник на Е. Г. е продал апартамента на Я. Г. за сумата 50 000 лв. На 20.12.2011 г. Я. Ж. продава имота на ответниците С. и Е. Х. за сумата 56 000 лв. Пазарната стойност на имота към 26.05.2011 г. е 74600 лв., близка до данъчната оценка от 78736.60 лв. С влязла в сила присъда № 67/18.11.2015 г. по НОХД № 952/2015 г. на Районен съд-Шумен В. Т. е признат за виновен при условията на чл.371 т.2 от НПК /признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт / за това,че на 26.05.2011 г. в [населено място] е присвоил чужди движими вещи, пари за сумата от 50 000 лв., собственост на Е. Г., които владеел и получил по повод разпореждане с неин недвижим имот, а именно процесният апартамент, като присвоената сума била в големи размери, на осн.чл.206 ал.3 от НК във вр. с чл.206 ал.1 от НК. И. Д. С. като помагач и В. Т. и М. С. като извършители са се признали за виновни и са сключили Споразумение с прокуратурата по образувано срещу тях друго НОХД № 335/2012 г. на Окръжен съд-Шумен за развиване на незаконна банкова дейност. Съдът е обсъдил и свидетелските показания относно развитието на отношенията между Е. Г., В. Т. и И. С. и обстоятелствата при подписване на пълномощното, договора за заем и ипотека, обитаването на апартамента и уведомяването за оттегляне на пълномощното. Счел е, че съществени за основателността на иска по чл.108 ЗС са доводите за нищожност на сделките, от които ответниците по иска черпят права. Въззивният съд е изложил съображения, че е безспорно установено, че между Г. и Т. е сключен договор за заем за сумата 1000 лв., като за обезпечаване и гарантиране изпълнението на договора Г. е била накарана от заемодателя да подпише процесното пълномощно, с което е предоставила на заемодателя широк кръг от правомощия, включително и да се разпорежда с имота. Договорът и пълномощното са били извършени в един и същи ден на 9.06.2009 г., едновременно и е очевидна връзката между тях и факта, че е налице съглашение, с което предварително се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Целта на овластяването се потвърждава и още от липсата на отчет по мандата за продажбата на имота и факта,че имотът е закупен от купувача без изобщо същият да го е видял и огледал и то на цена от 50 000лв., която е доста по- ниска от пазарната цена на имота към него момент и от данъчната му оценка. Ищцата не е имала намерение да продава имота си, а е имала нужда само от парични средства и същата до момента на сключване на договора за заем с В. Т. не е познавала същия и не се установява да е имала друга причина да го упълномощава, освен тази за обезпечаване на договора за заем по негово искане. Този извод се потвърждава по безспорен начин от установените от съда престъпления на Т., особено от извършване на банкова дейност и иззетите документи, сочещи на престъпна схема за присвояване на вещи на длъжниците. Упълномощаването в случая е направено в деня на сключване на заемното правоотношение и обезпечава връщането на полученият заем. Впоследствие Т. е довършил схемата, сключвайки и предварителен договор за продажба с ищцата. За всеки случай е обезпечил кредита и с позволената договорна ипотека. Предварителна уговорка за обезпечаване на задължение чрез преминаване на собствеността на вещта е в противоречие със закона - чл.152 ЗЗД, което прави нищожно упълномощването. Поради нищожност на упълномощаването на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. чл.152 ЗЗД пълномощника е действал без представителна власт при сключване на договора от 26.05.2011 г., поради което този договор е нищожен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, като липсва изрично волеизявление в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписа, че Е. Г. потвърждава договора. Възражението на ответниците, че искът по чл.45 от ЗЗД, предявен в наказателното производство и уважен за сумата от 50 000 лв., е пречка ищцата да предяви иск по чл.108 от ЗС за защита на правото на собственост е прието за неоснователно, тъй като съпрузите Х. не са страна в наказателното производство и по предявения в него граждански иск, чието завеждане по никакъв начин не разколебава изводите за нищожност на сделката от 26.05.2011 г. Неотносимо се явява и възражението им за добросъвестност, тъй като ответниците са купувачи по втората сделка от 20.12.2011 г., а процесното упълномощаване е по предходната сделка от 26.05.2011 г. и ответниците не биха могли да придобият права, каквито тяхната праводателка няма. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса по приложението на чл.300 ГПК и длъжен ли е гражданският съд да приеме за действителна правна сделка, съставляваща основание за получаване на парична сума, за присвояването на която е налице влязла в сила присъда за престъпление по чл.206, ал.1 НК.: Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие /респ.бездействие/, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата. Деянието по чл.206 НК включва във фактическия си състав получаване на чуждо движимо имущество на конкретно валидно правно основание /Решение № 243 от 23.01.2018 г. по н.д. № 887/2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 179 от 20.10.2016 г. по н.д. № 641/2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение и др./. Ако липсва валидно правно основание, на което се държат чуждите движими вещи, деянието не може да се квалифицира като обсебване. След влизане в сила на присъдата пострадалият от престъпление по чл.206 НК не може да претендира пред гражданския съд недействителност на правното основание, на което извършителят е получил имуществото, разпореждайки се, с което, е осъществил фактическия състав на деянието по чл.206 НК. Гражданският съд е длъжен да зачете присъдата на наказателния съд и да не разглежда подобно оспорване валидността на правното основание. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване въззивното решение се явява неправилно. В нарушение на нормата на чл.300 ГПК съдът се е произнесъл по действителността на пълномощното от 9.06.2009 г. и на договора за покупко-продажба от 26.05.2011 г., тъй като В. Т. е осъден за престъпление по чл.206 НК именно за обсебването на сумата 50 000 лв., която е получил по този договор като продажна цена в качеството си на пълномощник на Е. Г.. След като с оглед влязлата в сила присъда гражданският съд е длъжен да приеме действителност на договора от 26.05.2011 г., то към настоящия момент ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот и предявения ревандикационен иск е неоснователен, а въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС С оглед изхода на спора Е. Й. Г. следва да възстанови на С. И. Х. и Е. И. Х. направените по делото разноски в размер на 1288.96 лв. /от които 688.96 лв. заплатени държавни такси за въззивното и касационното обжалване и 600.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/ По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 165 от 17.11.2017 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2017 г. на Апелативен съд-В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.23, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 205, адвокат Е. Т. П. против С. И. Х., ЕГН [ЕГН] и Е. И. Х., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ап.13 иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на Е. Й. Г. и осъждане на С. И. Х. и Е. И. Х. да й предадат владението на следния недвижим имот: апартамент № 13 с площ от 95.72 кв.м. с идентификатор 83510.671.98.1.13, състоящ се от три стаи, трапезария, кухня и сервизни помещения, находящ се на четвърти жилищен етаж в сграда № 1, ППП“А.“ на [улица], ет.4, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98, съставляващ парцел I в кв.331 съгласно документ за собственост, заедно с изба № 15 със застроена площ от 3.29 кв.м. и 2806/100000 ид.ч. от общите части на сградата и пралото на строеж върху мястото, цялото от 1320 кв.м., при съседи на апартамента на същия етаж – имот с идентификатор 83510.671.98.1.14, под обекта - 83510.671.98.1.10 и 83510.671.98.1.9 и над обекта - 83510.671.98.1.17, съседи на избата: от югоизток-двор, северозапад-изба № 30, североизок-изба № 16, югозапад-общ коридор и при съседи на поземления имот: югоизток-държавен парцел и детска градина, северозапад- [улица], североизток-държавен парцел, югозапад-парцел I. ОСЪЖДА Е. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.23, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 205, адвокат Е. Т. П. да заплати на С. И. Х., ЕГН [ЕГН] и Е. И. Х., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ап.13 разноски за съдебното производство в размер на 1288.96.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: