Р Е Ш Е Н И Е   № 532   София, 27 януари 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...първи декември......  две хиляди и осма година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …...АНТОНИЙ ЛАКОВ...........….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 525 по описа за 2008  година     Производството е второ по ред пред Върховния касационен съд и е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 370/ 11.08.2008 г. на Софийския апелативен съд, НО, 7 състав. В протеста са развити съображения, относими към касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК, като се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на посочените в него основания. Защитата на подсъдимите намира решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 353/ 18.09.2006 г. Благоевградският окръжен съд оправдал подсъдимите по повдигнатите им обвинения както следва: - Подсъдимите В. Б. К., В. Г. Г., М. С. Д. и К. С. Я., в съучастие помежду си, първият като подбудител, а другите като извършители да са осъществили състава на престъплението по чл.311 ал.1 вр. чл.26 НК. - Подсъдимите О. Г. В., Г. П. М., З. К. Д., Л. П. В., К. Г. А., С. С. Г. и Н. П. М. по обвиненията по чл.282 ал.2 пр.1 вр. ал.1 НК- че като длъжностни лица, с цел да набавят облага за неизвестно лице, не са изпълнили служебните си задължения по длъжностни характеристики, по чл.5 ал.6 от Закона за акцизите /ЗА/, по чл. 60 ал.1 от ЗДДС, във вр. чл.101 ал.1 от Закона за Митниците/ ЗМ/, по раздел ІV буква А т.3 б.”а” и”д” от Указания за работа на митническите служители с Единния административен документ/ ЕАД/ и по чл.196 от ЗМ и от това са настъпили значителни вредни последици от невнасяне в Републиканския бюджет на митни сборове. - Подсъдимите Е. К. Г., В. М. Б. , В. Д. Н., В. С. С., Г. Ц. Ц. , А. В. Т., Р. К. Ш., И. С. Н., Л. Г. С. и Р. К. Д. по обвиненията по чл.282 ал.2 пр.1 вр. ал.1 НК- че като длъжностни лица, с цел да набавят облага за неизвестно лице не са изпълнили служебните си задължения по длъжностни характеристики, по чл.127 ал.1 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/, по раздел ІV буква “А” т.1.1 от Указания за работа на митническите служители с ЕАД и по чл.196 от ЗМ и от това са настъпили значителни вредни последици от невнасяне в Републиканския бюджет на митни сборове. С решение № 438/ 26.07.2007 г. по внохд № 130/07 г. Софийският апелативен съд, НО, 3 състав потвърдил присъдата. С решение № 849/11.12.2007 г. ВКС, І НО отменил решението и върнал делото за ново разглеждане. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд потвърдил оправдателната присъда.   По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. То е мотивирано с довода, че въззивният съд не е извършил цялостен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и не е отговорил на всички възражения във въззивния протест. Оплакването е неоснователно. Софийският апелативен съд е изпълнил задълженията си да извърши цялостна проверка на атакуваната пред него присъда. Изложил е в достатъчен обем аргументи за виждането си, че фактическата обстановка е изцяло изяснена от първата инстанция, както и че събраните във въззивното следствие доказателства не водят до други фактически изводи. Основателен и почиващ на материалите по делото е изводът му, че голяма част от приетите от Софийския градски съд факти са идентични на отразените в обвинителния акт и не се оспорват от подсъдимите. Безспорно са установени обстоятелствата по всичките 24 случая на внос на сурово кафе на територията на страната, митническият режим, под който са поставени пратките, длъжностните лица, които са изготвили митническите декларации, длъжностните лица, които са разрешили и оформили транзитния внос, пристигането на камионите в получаващото митническо учреждения и фиктивното оформяне на документите по транзита във вътрешната митница в Суходол. Приет е като установен и факта, че в кл.47 на всяка от митническите декларации, изготвени от подсъдимите Г. , Д. и Я. е отразен внос на 24 кг., а не на 24 т. кафе, което многократно намалява размера на дължимия акциз и ДДС, но се спори само дали това е сторено умишлено от тях. Първоинстанционният съд е изложил съображения, възприети като законосъобразни и от САС, за дефицит на достатъчно по обем доказателства, които по безспорен начин да водят до извод за умишлено внасяне на невярната информация от подсъдимите- служителки в спедиторската фирма, чрез манипулиране на компютърната конфигурация на програмата “Норд”. Правилни и почиващи на вярна интерпретация на доказателствата са изводите, че от показанията на свидетелите Г, Л. , С. и М. , както и от резултатите от следствения експеримент може да се черпи информация за параметрите на тази компютърна програма към 2006 г., след нейното многократно осъвременяване при промените в митническото законодателство, но не и към инкриминирания период, поради което не могат да бъдат отхвърлени като недостоверни обясненията на трите служителки за компютърна грешка. Когато съдът е изпълнил задължението си да анализира цялата доказателствена съвкупност, да посочи на кои доказателствени средства дава вяра и защо, като изложените аргументи почиват на вярната и логичната им интерпретация, то вътрешното му убеждение е формирано при спазване на процесуалните изисквания и не може да бъде подлагано на преоценка от касационната инстанция. От аргументацията в касационния протест е очевидно, че спорът е относно обема на служебните задължения на подсъдимите, дали тези задължения са нарушени от подсъдимите и дали са осъществени обективните и субективни признаци на престъпленията, по възведените им обвинения, т.е спорът е изцяло по правото. Задълженията на “отговорното лице” по транзита, респ. на упълномощените от него лица, както и задълженията на митническите служители са нормативно определени и тяхното установяване, съответно нарушаване, се постига не чрез свидетелски показания или чрез следствен експеримент, а чрез тълкуване на относимите към инкриминираната дейност правни норми. Атакуваното решение съдържа изключително подробни правни съображения, включително отговор на възраженията в касационния протест, поради което оплакването за нарушения по чл.339 ал.2 НПК не могат да бъдат споделени. Настоящият касационен състав намери, че атакуваният съдебен акт не страда от процесуална незаконосъобразност по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 НПК, която да дава основание за отмяната му.   По оплакването за нарушение на материалния закон.   Върховният касационен съд намира, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. За правилното решаване на делото безспорно е било необходимо да се направи анализ на нормативната база към момента на деянията, регламентираща вносът на стоки, поставени под митнически режим “транзит”, което Софийския апелативен съд е сторил в решението си. Преди всичко следва да се отбележи, че обвинението по чл.282 ал.2 НК е за причинени на държавата значителни имуществени вреди от невнесен акциз и данък добавена стойност върху влезлите на територията на страната количества сурово кафе, поради необезпечаването им в пълен размер. Законът за акцизите и Законът за ДДС сочат, че при транзит на стоки акцизът и ДДС се обезпечават в размерите и по реда на обезпечаване на митните сборове. Съгласно регламентацията в Закона за митниците и Правилника за прилагането му, режимът “транзит” е един от видовете режими с отложено плащане, който разрешава пренасянето на чуждестранни стоки от едно място до друго на митническата територия на страната, без да бъдат облагани с вносни митни сборове в митническото учреждение на граничния пункт /отправно митническо учреждение/, т.е митническо задължение не възниква в ОМУ. За да бъде дадено разрешение за внос на стоки чрез режим “транзит”, пред митническите органи в ОМУ те следва да бъдат декларирани от т. нар. “отговорно лице” или от негов упълномощен представител. Отговорното лице става титуляр на режима “транзит” и отговаря, наред с превозвача и получателя на стоката, за пренасянето й до получаващото митническо учреждение, където след заплащането на митните сборове и другите държавни вземания режимът транзит приключва. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал.2 и ал.3 ЗМ, за поставяне на стоките под режим с отложено плащане, какъвто е режимът “транзит” митническите органи имат право да поискат обезпечаване на митническото задължение, като в правилника могат да се предвидят специални разпоредби за учредяване на съответно обезпечаване. В същото време, съгласно изискването на чл.101 ал.1 ЗМ, титулярът на режим транзит е длъжен да обезпечи митническото задължение и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката. Декларирането на стоките става чрез Единен административен документ, който се състои от няколко формуляра. Начинът за неговото попълване е регламентиран в Наредба № 11/23.12.1998 г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения. В чл.19 от Наредбата се посочени клетките от митническата декларация, които задължително се попълват и сред тях не фигурира спорната клетка № 47 “изчисляване на вземанията”. Следователно, изводът на въззивният съд, че за подсъдимите Г. , Я. и Д. , към момента на деянието не съществува нормативно задължение да изчисляват митническите сборове и другите държавни вземания почива на вярно тълкуване на подзаконовия нормативен акт. Осъществяването на вноса на стоки при режим “транзит” не е нормативно обвързан с деклариране на вземанията, поради което това деклариране е без правно значение. Предмет на документно престъпление може да бъде само този документ, който съдържа волеизявление на длъжностното лице, което има правно значение. Доколкото в случая съдържанието на клетка № 47 няма правно значение за реализиране на режима транзит на стоки и не е необходимо тя да бъде попълнена от декларатора, то решаващите съдилища законосъобразно са приели липса на обективен признак на състава по чл.311 от НК и са оправдали тези подсъдими. Настоящият състав напълно споделя и доводите по отношение на подс. К. , защото подбуждане към несъставомерно деяние не може да бъде престъпление. В съответствие със събраните доказателства съдът е направил и правилния извод за недоказаност на субективните признаци на престъпленията, в които тези подсъдими са обвинени, а разсъжденията в касационния протест, с които прокурорът извежда умисъла на подсъдимите са изцяло в сферата на предположенията. Върховният касационен съд намира за неоснователни и доводите в протеста по отношение оправдаването на останалите подсъдими. Анализът на нормите в Закона за акцизите, Закона за ДДС, Закона за митниците, Правилника за приложението му, Наредба № 11 и Указанията за работа на митническите служители с ЕАД води до извода, направен от въззивния съд, че липсва категорично нормативно изискване митническите служители от ОМУ да изчисляват митните сборове и другите държавни вземания. Съгласно чл.219 ал.4 ППЗМ, те могат да изчислят и впишат в транзитния документ пълния размер на изискуемите митни сборове и други държавни вземания, само ако преценят за необходимо. В Указанията за работа на митническите служители с ЕАД, техните задължения по раздел ІV буква А също са обвързани от разпоредбата на чл.219 ал.4 ППЗМ, т.е вземанията се изчисляват по преценка, а не задължително. Тази регламентация е обяснима с факта, че при транзитен внос митническо задължение не възниква на входящия митнически пункт, а в получаващото митническо учреждение. Едва там митническите служители имат на разположение всички документи по вноса, необходими за изчисляване на митните сборове. Тази дискреция на митническите служители, към инкриминирания период е изводима и от липсата на изискване по Наредба № 11 за попълване на кл.47, както и от ръководството към информационната система БИМИС, в чийто раздел ІV “Въвеждане на ЕАД”, т.4.9.4 е посочено, че “при ЕАД транзит не се изчисляват вземания”. В тази смисъл са обясненията на подсъдимите, показанията на св. К, поддържащ компютърната програма БИМИС и констатациите в заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета при въззивното следствие. От тях се установява, че кл.47 в БИМИСА не е активна и не се появява на екран, че размерът на митните сборове се изчислява в ПМУ, където те се вземат под отчет и където се води “Регистър за вземане на отчет”. На входен граничен пункт такъв регистър не се води и клетка “В Счетоводни данни” не се заверява. Налага се изводът, че общо формулираното изискване по чл.195 и чл.196 ЗМ, митническите органи да откажат представеното от “отговорното” лице обезпечение или да изискват от него допълнително обезпечение, не е било нормативно доразвито в подзаконовите нормативни актове- ППЗМ, Наредба № 11, а изпълнението му не е било гарантирано с императивно изискване за изчисляване на митните сборове и другите държавни вземания при транзитен внос. Изискване за попълване на кл.47 от транзитната митническа декларация, с посочване на начина на изчисляване на митните сборове е регламентирано с изменението на Наредба № 11/98 г. публикувано в ДВ бр.111/2003 г., т.е след инкриминирания период. Правилен и законосъобразен е изводът на Софийския апелативен съд, че липсата на задължение от титуляра на режима транзит да вписва в митническата декларация дължимите митни сборове и държавни вземания, както и дадената от ППЗМ възможност на митническите служители, по тяхна преценка да ги изчисляват и вписват в транзитния документ изключва задължителността на такава проверка. Настоящата инстанция споделя изцяло подробните, убедителни и задълбочени аргументи на съда, отразени в мотивите на решението. Подсъдимите не са допуснали неизпълнение на служебните си задължения, а доказателства за умисъл и преследване на специалната цел по чл.282 НК не са налице. Като е потвърдил оправдателната присъда поради неустановеност на обективните и субективни признаци на престъплението, в което подсъдимите са обвинени Софийският апелативен съд не е допуснал нарушение на материалния закон. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 370/ 11.08.2008 г. на Софийския апелативен съд, НО, 7 състав, постановено по внохд № 1337/08 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: