3 Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. София, 24.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 671/2011 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. П., подадена чрез адв. Л. М., АК – [населено място], против решение от 7. 01. 2011 г. по в. гр. д. № 347/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 26 от 20. 04. 2010 г. по гр. д. №_ 1905/2009 г. на Видинския районен съд в частта относно предявения от К. К. П. против [фирма] и М. Ф. М. отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК и е прекратено производството по делото в тази част. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му в противоречие с чл. 440, ал. 1 ГПК – при несъобразяване с обстоятелството, че отрицателният установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК може да се предяви от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Иска се отмяната му в същата и уважаване на иска. Ответната страна [фирма] изразява становище за правилност на решението и потвърждаването му в обжалваната част, а ответникът М. Ф. М. не изразява становище по касационната жалба. С определение № 1241 от 18. 11. 2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С обжалваното решение Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на Видинския районен съд, с което е прието за установено по исковете на К. К. П. против М. Ф. М. и [фирма], че упълномощаването, извършено с нотариално заверено пълномощно рег. № 916/9. 02. 2007 г. и договорът за дарение, сключен с н.а. № 83/2007 г. между Ц. М. П., чрез пълномощника П. Ц. П., и П. Ц. П., както и договорът за продажба, сключен с н.а. № 18/2007 г., между П. Ц. П. и М. Ф. М., са нищожни, както и че апартаментът, предмет на сделките, по отношение на който е насочено изпълнението в изпълнително производство с длъжник М. Ф. М. и кредитор посоченото дружество, не е собственост на длъжника М. Ф. М. и е прекратил като недопустимо производството по делото и по трите иска. Предмет на касационната жалба е частта от решението, с която е обезсилено решението на районния съд в частта относно предявения от К. К. П. против [фирма] и М. Ф. М. отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК и е прекратено производството по делото в тази част. По поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, настоящият състав приема следното: Правен интерес от защита с иск по чл. 440, ал. 1 ГПК имат не само трети на изпълнителното производство лица, претендиращи да са притежатели на вещни права върху запорираната или възбранена вещ, но и трети лица, претендиращи да имат облигационни права да държат същата, ако техните права биха отпаднали в случай на изнасяне на вещта на публична продан. Основание за такова разрешение дава формулировката на посочената норма, според която искът може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението – без да се конкретизира вида на засегнатото от изпълнението право. От друга страна, носителят на накърнено вещно право на собственост би имал интерес да защити същото с предявяване на положителен установителен иск за собственост, а не чрез специалния иск по чл. 440, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното, следва да се признае правен интерес от защита с такъв иск на носителите на облигационно право на държане на жилищен имот, произтичащо от бракоразводно съдебно решение за предоставяне ползването на семейното жилище или от одобрена от съда спогодба между съпрузите. Решението по чл. 56 СК, съотв. чл. 107 СК /отм./ поражда само облигационно право на ползване на жилището, което не е противопоставимо на последващ /след предоставяне на правото на ползване/ приобретател на жилищния имот. Новият собственик би могъл с едномесечно предизвестие да поиска освобождаването му от заварените държатели /по аналогия на чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/ и да претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД от обитателите му. Такава е и разпоредбата на чл. 57 от новия Семеен кодекс. В този смисъл, за носителя на право на ползване на семейното жилище въз основа на решение по чл. 56 СК, съотв. чл. 107 СК /отм./ не е без значение кой е собственик на жилището и за същия съществува интерес от предявяване на иск по чл. 440, ал. 1 ГПК и осуетяване на публичната продан /в случай на уважаването му/. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: В настоящия случай се твърди в исковата молба, че на ищцата и малолетните й деца, родени 2003 г. и 2005 г., е предоставено за ползване семейното жилище, собственост на Ц. М. П. – баща на бившия й съпруг, с решение по чл. 107 СК /отм./. Твърди се, че бившият й съпруг П. Ц. П., с неистинско пълномощно, е дарил жилището на себе си, а след това е продал същото на ответника М. М.. Последният го е закупил с банков кредит, обезпечен с договорна ипотека върху същото. Поради невръщане на кредита, банката е образувала изпълнително дело срещу М. М. и е насочила изпълнението по отношение на ипотекирания имот. Собственикът на имота Ц. П., междувременно починал, подал жалба до прокуратурата за подправеното пълномощно и сключения с него договор за дарение, по която било образувано досъдебно производство – спряно поради отсъствие от страната на П. П. и М. М.. Твърди се, че упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие на упълномощителя /чл. 26, ал. 2, пр. 2 , вр. чл. 44 ЗЗД/, както и че е нищожен и договорът за дарение поради сключването му от лице без представителна власт и непотвърждаването му от представлявания /чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, а договорът за покупко-продажба не е породил придобивно действие за ответника М., тъй като продавачът не е бил собственик на прехвърления имот. Иска се да бъде признато за установено по отношение на [фирма] и М. М., че длъжникът М. М. не е собственик на ипотекирания апартамент, по отношение на който е предприето принудително изпълнение. При така изложените твърдения и петитум на исковата молба и с оглед дадения по-горе отговор на поставения от касатора правен въпрос следва да се приеме, че за ищцата е налице интерес от предявяване на иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, с който да защити облигационното си право на ползване на жилището от нея и малолетните й деца, придобито с решение по чл. 107 СК /отм./, което право е застрашено от образуваното изпълнително производство срещу ответника-физическо лице и предприетото изпълнение по отношение на процесното жилище. Въззивното решение ще следва да бъде отменено в обжалваната част и делото върнато на въззивната инстанция за разглеждане на спора по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 7. 01. 2011 г. по в. гр. д. № 347/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 26 от 20. 04. 2010 г. по гр. д. № 1905/2009 г. на Видинския районен съд в частта относно предявения от К. К. П. против [фирма] и М. Ф. М. отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК и е прекратено производството по делото в тази част И ВРЪЩА делото на окръжния съд по този иск за ново разглеждане от друг състав. В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ решението е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: