Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 03.11.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2383 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц., гражданин на Република А., чрез пълномощника му адвокат М. М. против решение № 2518 от 18.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3090 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 269 от 3.06.2015 г. по гр.д. № 499/2014 г. на Окръжен съд-Враца и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от И. Ц. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на подробно описаните шест движими вещи /два трактора, товарна машина със задвижване на всички колела, мотокар без повдигащо устройство, шайбов косачен механизъм и челно товарно устройство/ и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 30608.73 лв., представляваща придобивна стойност на същите движими вещи. [фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат И. Ц.… С определение № 141 от 7.04.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли съдът да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 42 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 701/2012 г., I г.о. и на основание чл.280, ал.1, т.3 /погрешно посочена в определението като т.2/ ГПК по въпроса противопоставима ли е доказателствената сила на редовно водените счетоводни книги от търговец на трето лице, което претендира самостоятелно право на собственост и няма преки отношения с търговеца и не черпи права, нито има претенции по сделки с търговеца, за установяване на които последния се позовава на редовно водените счетоводни записвания. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли съдът да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба: в практиката на ВКС по решение № 42 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 701/2012 г., I г.о. е дадено тълкуване, че съдът не може да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба. Същото тълкуване е дадено и в решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр.д. № 3848/2015 г., IV г.о. - съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. Настоящият съдебен състав възприема посочената практика на ВКС. На практиката на ВКС по този въпрос противоречи изводът на въззивния съд, че по отношение на товарна машина със задвижване на всички колела марка ”ALPINE” с рама № 7031, двигател № SU 218 UE 680/227; мотокар, без повдигащо устройство и челно товарно устройство за трактор марка “STEYER”, модел 190, придобито заедно с трактор марка “STEYER” 190, искът по чл.108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен на база разпределена доказателствена тежест и липса на проведено пълно и главно доказване (чл.154, ал.1 ГПК) относно идентичността на тези движими вещи (описани в исковата молба) с вещите, огледани от вещото лице в стопанския двор на ответник, тъй като в експертизата си, вещото лице изрично сочи, че за всяка една от тези вещи не може да е сигурно, че са идентични с претендираните от ищеца. В исковата молба ревандикацията на движимите вещи е основана на твърденията, че същите са закупени от ищеца, превозени до България и предадени на съхранение на В. Х. М. /баща на съпругата му и съдружник и управляващ ответното дружество/ до намиране на купувач, с уговорката, че последния има право да ги ползва безвъзмездно за собствени нужди във връзка с дейността му като земеделски производител. В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че притежава трактор марка STEYER 8170А по договор за покупко продажба, но с друг номер на двигателя; трактор марка STEYER 8130, закупен с договор за покупко-продажба; товарна машина със задвижване на всички колела марка ALPINE, закупена от ищеца от името и за сметка на дружеството, ползвана е от него до 2012 г., когато се е повредила, не е поправяна и е в базата му в [населено място]; мотокар без повдигащо устройство е закупен от ищеца със средства и за дружеството с идеята да се закупят още части и да бъде поправен, което не се случило и е напълно негоден за употреба; шайбов косачен механизъм марка VELGER, жълт цвят, не е придобиван и не се намира в държане на дружеството; челно товарно устройство за трактор марка STEYER е закупено от ищеца заедно с трактора със средства и за нужди на дружеството. След като ответникът не е оспорил идентичността на претендираните от ищеца и намиращи се в негово държане товарна машина със задвижване на всички колела марка ”ALPINE” с рама № 7031, двигател № SU 218 UE 680/227; мотокар, без повдигащо устройство и челно товарно устройство за трактор марка “STEYER”, модел 190, придобито заедно с трактор марка “STEYER” 190, то изводът на въззивния съд за недоказаност на идентичността на вещите е направен при нарушение на съдопроизводствените правила. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: противопоставима ли е доказателствената сила на редовно водените счетоводни книги от търговец на трето лице, което претендира самостоятелно право на собственост и няма преки отношения с търговеца и не черпи права, нито има претенции по сделки с търговеца, за установяване на които последния се позовава на редовно водените счетоводни записвания: Въпросът е относим към изводите на съда, че при разрешаване спора за собственост на трактор марка ”STEYER”8170 А, модел 397.35, с рама № 04051/1012 и двигател № 3812 и трактор марка „STEYER” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател № 611.87-6047 следва да се съобрази и доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания, като се е позовал на практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства. Съгласно чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде установено чрез съдебно-счетоводна експертиза. Поради това при допускане на съдебно-счетоводна експертиза по определени задачи по искане на страните, съдът следва служебно, ако това не е поискано, да постави на вещото лице и въпроса дали счетоводните книги са редовно водени за съответния период, през който се извършва проверката. Въззивният съд е констатирал е, че по делото вещото лице е дало заключение, че за сочените движими вещи, вкл. и процесните два трактора, счетоводството е водено редовно при ответното дружество, а това служи като доказателство в негова полза относно доставката и наличието на продажбено правоотношение за вещите (чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ) на базата на задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В практиката на ВКС, включително и в цитираните от въззивния съд решение № 62 от 25.06.2009 г. по т.д. № 546/2008 г., Второ т.о. и решение № 8 от 22.02.2011 г. по т.д. № 546/2008 г., Първо т.о., а също и в решение № 218 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г., Трето г.о., решение № 187 от 24.01.2013 г. по търг. д. № 436/2012 г., Второ т.о. и др. е дадено тълкуване, че вписванията в счетоводните /търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ. По смисъла на закона те имат възможна /при съгласие на страните/ доказателствена сила. Като производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото /чл.182 ал.1 ГПК/. Тълкуването в практиката на ВКС е дадено по спорове касаещи отчетническа имуществена отговорност или спорове за изпълнение на договорни задължения. В счетоводните книги се отразяват всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансово състояние на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, като счетоводното отчитане се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване изискванията на действащото законодателство за съставяне на документи. Именно затова редовно водените счетоводни книги – при спазване изискванията на Закона за счетоводството и въз основа на редовни първични документи – се ползват с доказателственото значение по чл.182 ГПК. Това доказателствено значение обаче се отнася само до юридически факти, относими към съответните осчетоводени стопански операции и факти и по спор с лица, за които се твърди, че са в правоотношение с предприятието. При спор за собственост, когато не се твърди страните да имат преки отношения една с друга или едната да черпи права от другата, всяка от тях трябва да докаже твърдяното от нея придобивно основание. Осчетоводяването на имуществен актив не е въведено като елемент в нито един от уредените в закона придобивни способи, поради което не може да породи право на собственост, ако собствеността не е придобита въз основа на осъществен конкретен придобивен способ. Счетоводните записвания могат да имат само непряко доказателствено значение относно елемент от фактическия състав на конкретно придобивно основание – например, че имуществото е предоставено за стопанисване и управление като елемент от основанието за придобиване на право на собственост по чл.17а ЗППДОбП-отм. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане паричната равностойност на процесните вещи е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Ищецът е поискал присъждане на паричната равностойност на процесните вещи, ако ответното дружество не може да предаде владението им защото вещите не се намират при него или са повредени или унищожени. Когато ищецът не знае какво е състоянието на вещта, то може наред с искането за връщането й да предяви и евентуалното си вземане за нейната парична равностойност, за да избегне определянето й в изпълнителния процес съгласно чл.521, ал.2 ГПК. Следователно касае се за предявени при условията на евентуалност искове, като условие за разглеждането им е уважаване на ревандикационния иск в установителната му част и отхвърляне в осъдителната, тъй като вещта вече не се намира у ответника или е повредена и унищожена. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по обективно съдединените ревандикационни искове, решението е процесуално допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено, като доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да се постанови друго в следния смисъл: По спора за собствеността на трактор марка STEYER 8170А и трактор марка STEYER 8130: Ищецът е твърдял, че е придобил собствеността на трактор марка STEYER 8170А с договор за покупко-продажба от 5.02.2013 г. с А. В. /нотариална заверка № 234/2014 г. на обществен нотариус В. Х./ за 7000 евро /13690,81 лв./, а на трактор марка STEYER 8130 – по споразумение за покупко-продажба от 23.03.2013 г. с Х. Л. /нотариална заверка № 352/2014 г. на обществен нотариус Б. Ф./ за 6500 евро /12712.89 лв., включваща и цена на шайбов косачен механизъм марка VELGER/, евентуално – при условията на чл.78 ЗС. В отговора на исковата молба ответното дружество е възразило, че е придобило собствеността на първата вещ, закупена от В. М. от А. Щ. договор за покупко-продажба за 7000 евро, а на втората – като закупена от В. М. от Щ.К. със споразумение за покупко-продажба от 3.04.2013 г. за 5500 евро, като и двата трактора са доставени на дружеството, видно от ЧМР товарителница с изпращач И. Ц. и получател „В. 2005“. Посочените договори са представени по делото и легитимират всяка от страните като собственик въз основа на договор за покупко-продажба с различни праводатели. Оспорването от страна на ответното дружество на датата на договорите, с които се легитимира ищецът е неотносимо към изхода на спора. Действително двата договора имат достоверна дата спрямо трети лица, каквото е и ответникът, от момента на нотариалната им заверка съответно от 17.06.2014 г. и 20.06.2014 г. Това обстоятелство обаче е без правно значение, тъй като релевантно за спора е дали лицата, посочени като продавачи са били собственици, а не кога се е осъществил придобивния способ при липса на доказателства друг да е придобил собствеността в предходен момент. Ищецът е оспорил автентичността на договорите, с които ответното дружество се легитимира като собственик и с определение от съдебно заседание от 17.02.2015 г. е открито производство по чл.193 ГПК. Изслушаната по делото технико-криминалистична експертиза установява, че част от ръкописния текст на документа, включително и подписът над позицията „Продавач“ на договора, с който А. Щьоклер продава на [фирма] трактор марка STEYER 8170А не е изпълнен върху листа с пишещо средство, а представлява цветно копие, изготвено с помощта на мултифункционално устройство, което използва за печат мастиленоструйна технология. След като на документа липсва подпис на продавач, то същия не установява сключване на договор за покупко-продажба на посочената вещ. Доказателства за установяване автентичността на договора за покупко-продажба на трактор марка STEYER 8130, сключен с Щари К. не са ангажирани от ответното дружество, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.193, ал.3, изр.второ ГПК. Установеното по делото чрез разпита на свидетеля Д. И. обстоятелство, че договорите са били предоставени на дружеството от тогавашния му управител В. М. е ирелевантно в настоящия спор за собственост, тъй като без значение по спора за собственост е кой е създал или предоставил документите, чиято автентичност не е доказана при направеното оспорване. Неоснователна е тезата на ответното дружество, че собствеността му на процесните два трактора е установена от другите доказателства по делото – редовно водените счетоводни книги, ЧМР товарителницата, в която ищецът е посочил като получател дружеството, свидетелските показания. Фактическият състав на договора за покупко-продажба включва съвпадане на волеизявленията на договарящите страни относно прехвърляне собствеността върху вещ и нейната цена /чл.183 ЗЗД/. Доколкото в случая не се твърди между страните по делото да съществува правоотношение по договор за покупко-продажба на вещите, то счетоводните записвания, осъществени от ответното дружество не установяват при условията на чл.182 ГПК правнорелевантни към спора доказателствени факти. Не установява такива факти и ЧМР товарителницата, доколкото волеизявленията, които доказва касаят договор за превоз, но не и основанието за изпращане на вещите от ищеца до ответника. Свидетелите също не установяват, че именно ответното дружество е закупило тракторите. А. В. счита, че машините са на дружеството, защото В. М. му е казал, че са купени, а Г. Я. твърди, че през 2013 г. присъствал когато Г. Е. дал на съдружника си В. М. 25 000 лв. за покупка на два трактора, както и че съдружниците ходили до А. за закупуване на техника, т.е. свидетелите изнасят в показанията си собствените си умозаключения, а не впечатленията си от конкретни факти, касаещи осъществяване на твърдения от ответника придобивен способ чрез сключване на договори за покупко-продажба. Поради изложеното следва да се приеме, че като собственик на процесните два трактора се легитимира ищецът. Представените от него писмени доказателства установяват, че ги е придобил с договори за покупко-продажба от 5.02.2013 г. и 23.03.2013 г., като продавачите са легитимирали собствеността си с представени по делото копия от регистрационните талони на машините в държавата по местосключване на договорите. Ответникът не установява да е придобил вещите на самостоятелно основание – преди придобиването им от ищеца или след като са доставени в базата му през 2013 г. По спора за собствеността на товарна машина със задвижване на всички колела марка ALPINE и мотокар без повдигащо устройство : Ищецът твърди, че е придобил собствеността въз основа на договор за покупко-продажба от 14.01.2005 г. с Г. Е. /нотариална заверка № 601/2014 г. на обществен нотариус К. Д./ за сумата 1500 евро /2933.75 лв./, съответно по споразумение за покупко-продажба от 16.06.2007 г. с К. М. за 150 евро /293.37 лв./. Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че И. Ц. по предложение на В. М. /баща на съпругата му и съдружник в дружеството/ е закупувал от името и за сметка на дружеството земеделска техника и тези взаимоотношения между ищеца и дружеството продължили няколко години; тези машина е закупена от ищеца по поръчение и за сметка на дружеството; владяни са, а товарната машина и е ползвана в продължение на седем години само от дружеството за упражняваната земеделска дейност. При условията на евентуалност ответното дружество се позовава на придобивна давност по чл.80, ал.1 ЗС, тъй като владее вещите от момента на закупуването им до 2012 г. По делото са представени писмени доказателства за придобиване на посочените вещи на името на ищеца. Ответното дружество е ангажирало гласни доказателства за установяване на твърдяното мандатно правоотношение, но от показанията на свидетеля Г. Я., не може да се направи извод, че при закупуване на обсъжданите машини ищецът е действал от името и за сметка на ответното дружество, доколкото свидетелят само знае, че И. Ц. е доставял доста техника, но не знае каква е договорката между него и дружеството. Неоснователно се явява и възражението на ответното дружество, че е придобило собствеността на машините по давност. Не се спори, че дружеството е ползвало товарната машина и е съхранявало мотокара. Събраните по делото гласни доказателства обаче опровергават презумпцията на чл.69, ал.2 ЗС, доколкото от показанията на свидетелите М. Ц., Л. П. и П. Т. се установява, че съдружникът и един от представителите на дружеството В. М. е заявявал, че машините са собственост на ищеца и с негово разрешение се ползват от дружеството, а в показанията на свидетелите А. В. и Г. Я. липсват твърдения за конкретни факти, относими към спора на какво основание дружеството е ползвало или съхранявало машините. След като събраните доказателства установяват, че фактическата власт е осъществявана с позволението на ищеца, т.е. на правно основание, то същата следва да се квалифицира като държане. По спора за собствеността на челно товарно устройство за трактор марка STEYER: Ищецът твърди, че вещта е придобита заедно с трактор марка STEYER 190 по договор за покупко-продажба от 20.06.2006 г. с Фойтл Р., фактура № 799707 от 20.06.2006 г. на стойност 500 евро /977.91 лв./ от общо 1850 евро. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че тракторът и прикачния инвентар са собственост на дружеството, закупени от ищеца със негови средства и за негови нужди. Във връзка с уреждане отношенията между съдружниците, по решение на ОС от 9.10.2013 г. тракторът е предаден на В. М. с приемо-предавателен протокол от 9.10.2013 г., заедно с друго имущество вместо плащане на дяловете му от капитала, за което е постигнато споразумение между съдружниците. Челното товарно устройство не е остойностявано и не фигурира в приемо-предавателния протокол. Същото се намира в базата на дружеството, като има уговорка същото да бъде предадено при поискване от В. М., но не е поискано и не се ползва, а само се съхранява в базата. Ищецът е представил писмено доказателство /фактура/, установяващи, че е закупил трактора и челното товарно устройство. Ответното дружество не е установило наличието на мандатно правоотношение за вещта, нито е ангажирало други доказателства, установяващи, че е придобило собствеността й. Поради изложеното следва да се приеме, че товарна машина със задвижване на всички колела марка ALPINE, мотокар без повдигащо устройство и челно товарно устройство за трактор марка STEYER са собственост на ищеца. По отношение спора за собственост на шайбов косачен механизъм марка VELGER, жълт цвят: Ищецът твърди, че е придобил собствеността по покупко-продажба от 23.03.2013 г. с Х. Л. /нотариална заверка № 351/2014 г. на обществен нотариус Б. Ф./. Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че такава вещ не е доставяна в базата му и не е използвана от дружеството. Установено по делото е, че ищецът е придобил вещта с посочения договор. От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза е видно, че не може да се установи идентичност между закупената от ищеца и държаната от ответното дружество машина от същата марка, но с друг цвят, тъй като липсват всякакви други идентификационни белези на притежавания от ищеца шайбов косачен механизъм. Установено е обаче, че придобитата от ищеца машина е доставена на ответното дружество – същата е била обект на договора за превоз заедно с двата процесни трактора по представената от ответника ЧМР товарителница и е получена на 5.04.2013 г. Същото обстоятелство се установява и от показанията на свидетеля М. Ц., присъствала на получаването и разтоварването на машините. След като е доказано, че вещта е получена от ответното дружество и липсват данни да е погинала или предадена преди предявяване на иска на трето лице, то дружеството дължи връщането й на ищеца. Доколкото обаче понастоящем машината не е в държане на ответника, то ревандикационния иск в осъдителната част се явява неоснователен, с което се сбъдва условието да бъде разгледан предявения евентуален иск за присъждане на равностойността й. Правната квалификация на същия е чл.55, ал.1 ЗЗД, обусловена от твърденията, че вещта е предадена за съхранение и с разрешение за временно ползване, като от момента на поискването й отпада основанието за упражняване на фактическа власт. От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза се установява, че стойността на косачката към настоящия момент е 1 486.00 лв. /съвпадаща със средната пазарна стойност и към момента на закупуването на косачки от тази марка и с подобни технически характеристики/, която сума следва да бъде присъдена на ищеца. С оглед изхода на спора ответното дружество следва да възстанови на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 5679.11 лв. /3879.35 лв. за първоинстанционното производство, 1080 лв. за въззивното производство и 719.76 лв. за касационното производство/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2518 от 18.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3090 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от И. Ц., гражданин на Република А., с ЛН [ЕГН] против [фирма], [населено място], Е. искове за заплащане на сумата 30 608.73 лв., съставляваща паричната равностойност по цени на придобиване на следните движими вещи: трактор марка ”STEYER”8170 А, модел 397.35, с рама № 04051/1012 и двигател № 3812 и трактор марка „STEYER” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател № 611.87-6047; трактор марка ”STEYER” 8130, модел 377.20/1, рама № 05960/0364, двигател № 611.87-6047, цвят: бяло/червено; товарна машина със задвижване на всички колела марка „ALPINE“, рама № 7031, двигател № SU 218 UE 680/227, жълт цвят; мотокар без повдигащо устройство, придобит по силата на споразумение за покупко-продажба от 16.06.2007 г. с К. М.; шайбов косачен механизъм марка „VELGER“, модел SM-400, жълт цвят, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 23.03.2013 г. с Х. Л.; челно товарно устройство за трактор марка „STEYER”190, придобито с фактура № 799707 от 20.06.2006 г. към договор за покупко-продажба от 20.06.2006 г. с Ф Р.. ОТМЕНЯ решение № 2518 от 18.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3090 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която отхвърлени обективно съединените искове с правна квалификация чл.108 ЗС и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на [фирма], [населено място], [улица], Е., че И. Ц., гражданин на Република А., с ЛН [ЕГН], Р.А., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], , адвокат М. М. е собственик на следните движими вещи: трактор марка ”STEYER”8170 А, модел 397.35, с рама № 04051/1012 и двигател № 3812; трактор марка ”STEYER” 8130, модел 377.20/1, рама № 05960/0364, двигател № 611.87-6047, цвят: бяло/червено; товарна машина със задвижване на всички колела марка „ALPINE“, рама № 7031, двигател № SU 218 UE 680/227, жълт цвят; мотокар без повдигащо устройство, придобит по силата на споразумение за покупко-продажба от 16.06.2007 г. с К. М. и челно товарно устройство за трактор марка „STEYER”190, придобито с фактура № 799707 от 20.06.2006 г. към договор за покупко-продажба от 20.06.2006 г. с Ф. Р., като ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.3, офис 4, Е. да предаде същите на И. Ц., гражданин на Република А., с ЛН [ЕГН], Р.А., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], , адвокат М. М.. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на [фирма], [населено място], [улица], Е., че И. Ц., гражданин на Република А., с ЛН [ЕГН], Р.А., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 506, адвокат М. М. е собственик на шайбов косачен механизъм марка „VELGER“, модел SM-400, жълт цвят, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 23.03.2013 г. с Х. Л., като ОТХВЪРЛЯ искането за предаване на вещта. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.3, офис 4, Е. да заплати на И. Ц., гражданин на Република А., с ЛН [ЕГН], Р.А., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], , адвокат М. М., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 1 486.00 лв., представляваща стойност на шайбов косачен механизъм марка „VELGER“, модел SM-400, жълт цвят, придобит по силата на договор за покупко-продажба от 23.03.2013 г. с Х. Л.. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.3, офис 4, Е. да заплати на И. Ц., гражданин на Република А., с ЛН [ЕГН], Р.А., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 506, адвокат М. М. разноски за съдебното производство в размер на 5679.11 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: