Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 26.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Гълъбина Генчева Геника Михайлова при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 837/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. В. А., Е. В. Ш. и А. В. А., тримата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 644/29.12.2015 г. по в. гр. д. № 870/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от молителите положителен установителен иск за собственост на поземлен имот № 6558 с площ от 1 598 кв. м., находящ се в [населено място], кв. 479 по плана на града, кадастрален район 501, при описаните в решението граници, предявен срещу ответниците. Молителите твърдят, че е налице новооткрито писмено доказателство-удостоверение № 876/22.12.2016 г., издадено от Общината [населено място], от съществено значение за правилното решаване на делото, което обосновава претенцията им за допускане на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците М. Р. А., С. А. Т., А. С. Д., Ю. А. Д., А. О. Д. и А. О. Д. считат молбата за неоснователна, останалите не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С определение №82 от 03.04.2017 г. молбата е приета за допустима, като подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. По същество молбата е неоснователна. За да отрече правото на собственост на молителите Е. В. А., Е. В. Ш. и А. В. А. върху спорния имот № 6558 от кв.479 по плана на [населено място] на претендираното от тях основание – придобивна давност и делба, съдът е приел, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. имотът е представлявал земеделска земя, собственост на общия наследодател на страните А. А. А.. През 1972 г. имотът е включен в регулационния план, като е предвиден за обществено мероприятие – почивни станции на „ЖП управление” и „Н.” Б.. Към този момент имотът не е запазил реалните си граници, поради което върху него не е могла да тече придобивна давност. Затова не е зачетен нотариалният акт по обстоятелствена проверка от 1979 г., с който са се снабдили част от наследниците на А. А. – В. А., В. А. и Е. А., както и извършената през 1997 г. доброволна делба между тях. Съдът е приел, че като наследници на тези лица, ищците /молители в настоящото производство/ не се легитимират като собственици на процесния имот на твърдяното придобивно основание. Този имот е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, независимо от това, че е загубил селищния си характер. Заявен е за възстановяване през 1992 г. на името на общия наследодател А. А. и е възстановен през 2008 г. на всички негови наследници. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити обстоятелства, отразени в удостоверение № 876/22.12.2016 г. на [община]. Според посоченото удостоверение процесният имот по действащия план на [населено място] представлява УПИ VІІ-8599,8600 – „за ЖС, търговия и услуги”. Той е образуван от УПИ VІІ-6558 /нов 8599/ и УПИ VІІІ-8558 /нов 8600/ по предходен регулационен план от 2004 г. Удостоверено е също, че УПИ VІІ-8599,8600 – „за ЖС, търговия и услуги” е идентичен с част от имот пл. № 198, който попада в парцел „За почивна станция” и част от парцел „За нефтохимически комбинат Б.” в кв. 55 по обезсиления план на [населено място] от 1955 г., а също и с част от имоти пл. № 6518, 6517, 6533, 6534 и 6519 от кв.383, попълнени в плана през 1994 г. Представеното удостоверение е издадено след влизане в сила на решението по спора за собственост, затова то не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Нови писмени доказателства са само тези, които са съществували при разглеждането на правния спор, но не са били представени по делото поради това, че не са били известни на страните или защото те не са могли да се снабдят своевременно с тях, въпреки положената грижа. На следващо място - удостоверението не съдържа в себе си и нови обстоятелства, които да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. По делото е била назначена техническа експертиза, която е изследвала статута на спорния имот № 6558 към момента на образуване на ТКЗС, както и последващите промени. Вещото лице е изяснило, че имот № 6558 е идентичен с известно приближение с имот пл. № 198 по обезсиления план от 1957 г.; че макар и отразен в този план, имот № 198 не е бил включен в границите на регулацията и не е имал статут на урбанизирана територия; че към 1958 г., когато е образувано ТКЗС, имотът е представлявал земеделска земя и е записан на името на общия наследодател на страните А. А. А.; че едва през 1972 г. имотът е включен в регулацията на населеното място, в границите на парцел, предвиден за обществено мероприятие – „Почивна база на ЖП Управление” и „Нефтохимически комбинат Б.”; че в кадастралния план от 1983 г. имотът не е нанесен, а попълването му в кадастъра става едва през 1994 г. Представеното с молбата за отмяна съдебно удостоверение не разкрива нови обстоятелства, от значение за изхода на делото, които да не са били известни при решаването му от съда по същество. В обобщение – не е налице поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 644/29.12.2015 г. по в. гр. д. № 870/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. При този изход на делото, на ответниците в производството М. Р. А., С. А. Т., А. С. Д., Ю. А. Д., А. О. Д. и А. О. Д. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита и съдействие от 09.01.2017 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. В. А., Е. В. Ш. и А. В. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 644/29.12.2015 г. по в. гр. д. № 870/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Осъжда Е. В. А. от [населено място], [улица]; Е. В. Ш. от [населено място], [улица] А. В. А. от [населено място], [улица] да заплатят на М. Р. А., С. А. Т. и А. С. Д. сумата от 250 лв., както и на Ю. А. Д., А. О. Д. и А. О. Д. сумата от 250 лв., представляващи разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: