Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 09 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 940 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по саморъчна жалба на подсъдимия Р. М. М. и допълнение към нея изготвено адв. К. К., в качеството му на служебен защитник, против въззивно решение № 72/08.06.2017 г., постановено по внохд № 47/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата се поддържа наличието единствено на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Посочено е, че при определяне размера на наказанието лишаване от свобода въззивният съд не е отчел в достатъчна степен механизма и причините, довели до за извършване на инкриминираното деяние. Претендира се да бъде изменено обжалваното решение, като се намали наложеното наказание на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият и назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв.К. В. поддържат депозираната жалба и молят тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В постъпило по реда на чл.351 ал.4 от НПК писмено „становище” повереникът на частните обвинители и граждански ищци Т. Х., Б. В., З. Х. и Л. Г. – адв. З. Б. оспорва жалбата и счита, че решението е правилно, законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 204/17.11.2016 г., постановена от Окръжен съд - Бургас по нохд № 1030/2016 г. подсъдимият Р. М. М. е признат за виновен в това, че на 10.03.2016 г. в землището на [населено място], умишлено е умъртвил Хака А. Х., като убийството е извършено с особена жестокост и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 предл. последно и т.12 предл.1 вр. с чл.115 вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а ал.1 от НК е осъден на единадесет години и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 11.03.2016 г. На основание чл.27 ал.2 вр. с ал.1 от НК към неизтърпяната част от наказанието от една година пет месеца и шест дни от предходно осъждане изцяло е присъединено и настоящото наказание. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Т. Х., Б. В., З. Х. и Л. Г., съответно първата от тях съпруга на пострадалия сумата от 110 000 лв., а на останалите - дъщери по 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния предявен размер исковете са отхвърлени като неоснователни, както и по 1 250 лв. разноски по производството. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски по водене на делото – 2 336,62 лв. и 15 200 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас и по жалба на частните обвинители чрез повереника им единствено относно размера на наложеното наказание е образувано внохд № 47/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337 ал.2 т.1 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е увеличено наложеното на М. наказание лишаване от свобода на тринадесет години и четири месеца и е отменена присъдата в частта, с която е постановено подсъдимият да изтърпи наказанието в затвор. Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК. Подсъдимият, в присъствието на упълномощения му защитник адв.С. Н., е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като преди това съставът на окръжния съд е изпълнил задължението си, като му е разяснил същността и последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие при постановяване на присъдата и прякото ползване на доказателствата, събрани от досъдебното производство. По делото освен възникналата словесна разпра между подсъдимия и пострадалия липсват, каквито и да било обективни данни за непосредствено противоправно нападение от страна на Хака Х. спрямо М., а още по-малко за нанасянето на удари с дърво по гърба му. В този смисъл напълно неоснователно се явява изложеното в жалбата и поддържано в съдебно заседание от защитника възражение относно механизма на извършване на деянието, съпроводено с искане същото макар и да не бъде квалифицирано като превишаване на пределите на неизбежната отбрана, да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на наказанието. При индивидуализацията на наказанието въззивният съд правилно е приел, че макар окръжният съд да е избрал най-лекото по вид наказание из между предвидените за престъплението по чл.116 от НК, то конкретният му размер от седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, редуциран съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК на единадесет години и осем месеца е несправедливо занижен. Изложените в тази насока аргументи са достатъчни откъм съдържание и обем и се споделят изцяло и от настоящия състав, включително и относно причините довели до извършване на деянието, а именно – слабите морално волеви задръжки на подсъдимия, незачитане на физическата и телесна неприкосновеност на личността, правото й на живот, злоупотребата с алкохол, агресивност и отмъстителност. Не може да бъде възприето като смекчаващо отговорността обстоятелство претенцията на подсъдимия и защитата, че до трагичния резултат се е стигнало следствие на неуредените имуществени отношения между подсъдимия и пострадалия по повод намерено преди повече от тридесет години 6 кг. злато. Дори и да е имало такива отношения между двамата те би следвало да бъдат уредени по предвидения в закона ред. Същевременно с това по никакъв начин не може да бъде оправдано демонстрираното от страна на М. драстично незачитане на правото на живот, разкриващ го като личност, за която чуждият живот няма никаква стойност и не представлява никаква ценност. В този смисъл касационната проверка не констатира наведените в жалбата обстоятелства да водят до смекчаване на отговорността на подсъдимия, а още повече да са налице неотчетени такива, съответно да е подценено тяхното значение, поради което удовлетворяването на претенцията за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода би било проява на неоправдана снизходителност, която няма да допринесе за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, т.е. решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 72/08.06.2017 г., постановено по внохд № 47/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: