О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 350 гр. София, 16.06. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от председателя Ел. Чаначева т. дело №1877/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Голд Кроун“ ЕООД, [населено място] против решение №22 от 20.01.2021 г. по т. дело №131/2021 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация- „ Булагро“ АД, [населено място] изразява общо и кратко становище за правилност на решението. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал че постановеното решение е „ неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален закон- основание по чл.281,т.3 ГПК.Посочено е също така лаконично, че съдът се е произнесъл в противоречие с „ практиката по чл.290 ГПК в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК“ по въпроса – „С погасяване на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона способи/ плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност/, погасява ли поетото с гаранционно обезпечителна цел задължение, обективирано в записа на заповед“. Страната е поддържала, че този въпрос бил разрешен от въззивният съд в противоречие с изброени съдебни актове на ВКС с които било прието, че погасяване на задълженията по каузалната сделка по някой от изброените / във въпроса/ способи води до погасяване и на гаранционно обезпечителното задължение. Касаторът е възпроизвел буквално оплакванията си от касационната жалба, относно това, че съдът не бил изследвал неизпълнението на поетите с договора между страните задължения, като е обсъждал дължимостта на „обезщетение за неизпълнение на договора“, както и възможността кредиторът да развали договора като даде подходящ срок за изпълнение.В заключение са посочени като установени основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, без да излага повече съображения по тези основания. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от него въпрос, съобразно изяснената дефинитивност на общото основание с т.1 ТРОСГТК № 1 /09г. не е релевантен. Този извод се налага поради това, че същият третира обстоятелства извън разгледаните от въззивният съд, тъй като страната не е поддържала нито доказала един от изброените от нея способи за погасяване на задълженията й по сключения между страните договор за стоков кредит. Нещо повече въззивният съд подробно е разгледал всички възражения на страната,относими към спора- а именно изпълнението на задълженията на страните по каузалното правоотношение, съобразил е данните по делото, в това число и изслушаната експертиза, както и обоснованите чрез клаузите на договора гаранционно обезпечителни функции на записа на заповед и е приел именно това, че касаторът е неизправна страна, тъй като доказване на погасяване на валидно установените му задължения по този договор не е осъществено от него. Доводите и оплакванията му са свързани с правни възможности на изправната страна при наличие на неизпълнение от контрагента на договорно поети задължения, а предмет на настоящия спор по чл.422 ГПК е установеност на задължение по запис на заповед, редовен от външна страна, неоспорено подписан надлежно от касатора като издател и от неговия управител като авалист. Следователно, не е налице общо основание, а в тази връзка неустановено е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,с оглед общо посоченото от него в касационната жалба, чийто текст е възпроизвел в изложението. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната не е подкрепила с каквито и да било доводи, а още по-малко е развила изложение по една от посочените хипотези. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. С оглед така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 20.05.2021 г. по т. дело №131/2021 г. на Варненски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: