София, 06. февруари 2020 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3827 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 65/19.04.2019 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 628/2019, с което е потвърдено решение № 791/08.06.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2240/2017, с което е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено несъществуването на вземане в размер на 90.000 евро.
Недоволен от решението е касаторът-ищец А. В. С., представляван от адв. Ст. Ж. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл правните въпроси: за допустимостта въззивният съд да обоснове решението си на факти, за които страната, в чиято тежест е възложил доказването им, не сочи и не ангажира доказателства; за доказателствената тежест на ответника по отрицателен установителен иск; за възможността съдът да основе решението си на един факт, а да формира правните си изводи на друг; за задължението на съда да обсъди всички възражения на страните; както и за действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието и срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие – извършване на продажба на недвижим имот, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.
Недоволни от решението са и касаторите-ответници К. А. Т. и М. И. Т., като считат, че въззивният съд се е произнесъл правните въпроси: за задължението на съда да обсъди противоречивите признания на обикновените другари относно спорното право, в т.ч. когато част от ответниците се присъединяват към въззивната жалба на ищеца; за задължението на съда да обсъди всички възражения на страните и всички доказателства; за правните последици от несъобщаването на длъжника за модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти; за правните последици от плащането (погасяването) на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията; за задължението на съда да изложи собствени мотиви; за обвързващата сила на клауза извън пордеността на останалите клаузи в договора; за определянето на момента на придобиване на вземането при поредица от договори за цесия; за задължението на съда да определи вярната правна квалификация при новото разглеждане на делото; както и за правните последици от неизготвянето или непълното съдържание на доклада по делото, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС (каквато прилага) и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.
Недоволен от решението е и третото лице – помагач „Макса Юнайтед корп“, Р. П., представляван от адв. М. Ц. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси: за задължението на съда да определи вярната правна квалификация на правата, претедирани от ищеца, насрещните права, претендирани от ответника, както и направените възражения, реплики и дуплики; за установяването на кредитно правоотношение по см. на чл. 430 ТЗ достатъчен ли е нотариалният акт за договорна ипотека или е необходимо представянето на писмения договор съобразно императивното изискване на чл. 430 ТЗ; както и за задължението на въззивния съд, след като обсъди всички доказателства и възражения на страните да изложи собствени мотиви по съществото на спора, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбите „Алая 28“ ЕАД, представляван от адв. Ив. М. счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, в качеството си на приобретател на недвижим имот, придобит от длъжниците по изпълнението, като трето на изпълнителното производство лице, оспорва вземането спрямо тях по това изпълнително производство с цел препятстване на принудително изпълнение върху притежаваните от него имоти, като поддържа, че вземането не съществува и е погасено от него след встъпването му в дълга и плащането на кредитора към този момент, поради което с оглед погасяването на дълга, то не е могло да бъде цедирано впоследствие. С нотариален акт Националната банка на Гърция отпуска кредитна линия на С. Д., извършващ търговия под фирмата „В. – С. Д.“ ЕТ в размер до 340.000 евро, при конкретно посочени условия, като за обезпечаване на вземането двама от посочените поръчители ответниците К. Т. и М. Т. учредяват договорна ипотека върху свои собствени имоти в [населено място]. Видно от представеното копие от изпълнителния лист, изд. по гр.д. № 968/04, главният длъжник – кредитополучателят е осъден да върне солидарно с поръчителите общо сумата от 340.000 евро с лихви, неустойка, законна лихва и разноски. Съгласно договор за цесия от 13.12.2004 г. този дълг, ведно с обезпеченията по него, е цедиран на „ОББ“ АД, като други двама от поръчителите Г. и П. Х. изплащат целия дълг по изпълнителния лист на 21.01.2005 г. и се суброригат в изпълнителния лист срещу кредитополучателя за пълния размер на дълга, а против останалите поръчители по 45.000 евро. С договор от 30.05.2005 г. Х. цедират вземанията си на С. С. – II цесионер, за което длъжниците са уведомени видно от приложените съобщения, представени по делото. С договор от 22.06.2006 г. С. цедира на „Макса Юнайтед корп“, Р. П. – III цесионер част от вземането си – 240.000 евро, ведно със законна лихва и припадащи се разноски по изпълнителното дело, дължими от кредитополучателя, както и вземанията срещу ответниците (поръчители) К. и М. Т. от по 45.000 евро от всеки от тях. С договора страните са уговорили цедентът С. да продължи да води изпълнителното дело от свое име, но за сметка на цесионера – търговското дружество и „ако до 30.09.2007 г. не се реализира продажбата на описания в договора имот (описан като едно от обезпеченията на вземането), договорът да се счита прекратен, като вземането се връща в патримониума на II-я цесионер. Видно от представено споразумение за заместване в дълг от 30.08.2006 г. III-ят цесионер се съгласява ищецът А. С. да замести длъжниците К. Д., К. и М. Т. за по 45.000 евро всеки от тях, като са се договорили, че с подписване на споразумението вземането се погасява. Представено е и уведомление по чл.77 от ЗЗД (разписка), издадена от III-я цесионер до новия длъжник А. С. на 15.10.2006 г., че е получил изпълнение от А. С. въз основа на споразумението от 30.08.2006 г. за заместване в дълг. Съгласно договор за цесия от 03.12.2008 г. II-ят цесионер, като се позовавана на прекратяването на третата цесия, с оето вземането отново е в неговия патримониум, го цедира на „Алая 28“ ЕАД IV цесионер. По делото е приложено и Постановление за възлагане на имота в [населено място] (влязло в сила на 13.11.2013 г.), както и извадки от изпълнителното дело, от които да се установи, че продажбата на имота е била забавяна от множество обжалвания на длъжниците.
Въззивният съд е приел, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от водене на процеса, а на ответника – съществуване на спорното право. В случая новият длъжник – ищецът А. С. (в качеството си на трето за изпълнителното производство лице, което предявява самостоятелни права върху недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението) следва да докаже правния си интерес от водене на производство за установяване несъществуване вземането на IV-я цесионер от освободените длъжници Т., а ответникът IV-ят цесионер следва да проведе пълно и главно доказване на спорното вземане.
От представеното копие на изпълнителен лист за вземането, издаден на извънсъдебно изпълнително основание по реда на отменения ГПК, съдът е приел за установено, че поради неизпълнение на задължението по договора за кредит, банката се е снабдила с изпълнителен титул, т.е. кредиторът е придобил правото да събере цялото задължение (като нито длъжникът, нито поръчителите са се възползвали от реда за защита по чл. 244, чл. 250 и чл. 255 от ГПК, отм.). Вземането е цедирано за пръв път на „ОББ“ АД, като поръчителите Х. изплащат дълга изцяло на I-я цесионер и се суброгират в изпълнителния лист срещу главния длъжник изцяло, а срещу поръчителите – съобразно припадащите им се части от дълга (чл.145 от ЗЗД) - по 45.000 евро от всеки от тях. Впоследствие през 2005 г. те цедират вземането на II-я цесионер С., които сделки съдът е приел за валидно извършени. Като неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба, че IV-ят цесионер – ответникът „Алая 28“ ЕАД не е представил доказателства за сключване на договорите за кредит и за усвояване на отпуснатата като банков кредит сума, доколкото подобни възражения не са правени нито в исковата молба, нито в първото съдебно заседание, а напротив – ищецът твърди, че е изпълнил процесното задължение към III-я цесионер. Споровете възникват след като II-ят цесионер С. прехвърля част от вземането през 2006 г. Договорът има следните особености: от една страна, продажната цена не е заплатена, а е уговорено това да стане при получаване на сумата при доброволно плащане или принудително изпълнение (чл. 5 от договора); договорът е сключен при модалитет – под условие, че до 30.07.2007 г. бъде реализирана продажбата на описания в договора като обезпечение на вземането имот в [населено място]. Съдът е приел, че мотивите за приемане на посочените клаузи са без правно значение за настоящия спор, както и въпросът дали по този начин се гарантира изпълнение на задължението за заплащане на цената по него, като безспорно е прието по делото, че този имот не е продаден до посочената дата (а години по-късно). По отношение на възражението за недействителност на тази клауза (поради противоречието й със закона и поради това, че съдържа обещание за бездействие от страна на трети лица – длъжниците по изпълнителното дело и действия на държавни органи – съдебния изпълнител или съда при обжалване), съдът е приел за неоснователно, тъй като клаузата е свързана с едно бъдещо несигурно събитие, което изначално страните са знаели, че може, както да се сбъдне, така и да не се сбъдне. Изложени са съображения, че извън предмета на договора е дали това сбъдване зависи от упражняване на правата на трети за договора лица или начина на действие на правораздавателни органи. От значение е, че осъществяването на клаузата стои извън волята на страните и изпълнение на техните задължения (чл. 25, ал. 1, предл. второ ЗЗД). Същата не противоречи на императивни норми, нито на добрите нрави, за да се приеме, че е нищожна. До изтичане на срока за сбъдване на условието, договорът е действителен и страните са придобили правата по него.
Като недоказани са приети твърденията на ищеца, че е встъпил в правата на длъжниците с договор с кредитора – III-я цесионер към този момент „Макса Юнайтед корп“, Р. П. и е изпълнил задължението на освободените длъжници Т.. Посочените договор за заместване в дълг от 2006 г. и разписка за извършено плащане от същата година са оспорени от страна на IV-я цесионер – ответника „Алая 28“ ЕАД, поради липса на достоверна дата и доколкото тези документи не носят подписа на оспорващата страна и са частни, то тежестта да се докаже истинността им е върху представилата ги страна, която е участвала в съставянето им и се ползва от тях – новият длъжник – ищецът А. С.. Следователно по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да подкрепят тезата за извършено плащане към III-я цесионер от страна на ищеца, като твърдението, че е заместил Т. в дълга, както и че е погасил същото вземане чрез плащане е останало недоказано. Съдът е приел, че с изтичане на срока за сбъдване на условието по договора за цесия от 2006 г. същият се прекратява и вземането се връща в патримониума на II-я цедент, т.е. на С. С., който по силата на самия договор на 30.09.2007 г. се легитимира отново като кредитор. До този момент вземането от Т. не е удовлетворено, т.е. съществува във вида, в който е прехвърлено през 2006 г. II-ят цесионер С. цедира това вземане в пълен размер на III-я цесионер „Алая 28“ ЕАД през 2008 г., който се легитимира като кредитор на Т. за вземането в размер на 90.000 евро (общо от двамата). Доводите на ищеца за погасяване на поръчителството на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗД са неотносими, от една страна се сочи липсата на пререгистрация на длъжника или за невъзможност за удовлетворяване при евентуално плащане при просрочие на ипотека върху друго имущество, а от друга ищецът не е длъжник по силата на договор за поръчителство, а отговаря единствено с придобитото от него имущество, което е било обременено с ипотека. Предвид изложеното е прието за доказано, че IV-ят цесионер – ответникът „Алая 28“ ЕАД има вземане от поръчителите К. и М. Т. в размер на сумата от 90.000 евро на основание договора за цесия от 2008 г., представляваща част от задължението им по договора за поръчителство по договор за банков кредит от 2003 г. с Националната банка на Гърция, поради което предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и материалноправните въпроси за действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието и срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие – извършване на продажба на недвижим имот и за правните последици от несъобщаването на длъжника за модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти, както и за правните последици от плащането (погасяването) на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията обуславят решението и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 65/19.04.2019 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 628/2019.
Указва на касаторите А. В. С., К. А. Т., М. И. Т. и „Макса Юнайтед корп“, Р. П. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчването на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд общо сумата 3.520,50 лева такса за разглеждане на касационните жалби и представят доказателства за това.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на доказателства за внесената такса или изтичането на определения срок за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.