Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * нищожност на договор * предварителен договор * съпружеска имуществена общност * доказателства * свидетелски показания * договор за заем


РЕ Ш Е Н И Е

№706/10


гр.София 09.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1394/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от И. С. Т. и П. Я. Т., двамата действащи чрез адв. И. Ч. против решение № 172/09.06.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 2544/2009 г.
То е постановено по иск на И. С. Т. и П. Я. Т. против Ф. Л. А. иск за прогласяване нищожността на сделка, оформена по нот. акт № 43/2002 г. на нотариус А. И. и против Е. Н. Г. иск за обявяване нищожност на договора по нот. акт № 024/2002 г. на нотариус Б. Я..
Въззивният съд е установил, че ищците И. С. Т. и П. Я. Т. притежават в условията на съпружеска имуществена общност един недвижим имот, съставляващ апартамент № 12 от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 65,40 кв.м., находящ се[населено място], [жк] бл. 85, вх. „Е", ет. 5.
Те продали апартамента си на Ф. Л. А. по договор, оформен в нот. акт № 43/13.03.2002 г.
На 07.08.2002 г. А. на свой ред продал имота на Е. Н. Г. /нот.акт № 024 от 2002 г./.

Втората инстанция е посочила, че липсва обратно писмо, установяващо, че първата сделка служи за обезпечение на заем, получен от сина на продавачите - Р. С.; няма документ, изхождащ от ответника Ф. А., който да прави вероятно твърдението за привидност на волеизявленията по нотариално оформения договор, нито е извършено изявление от А., което макар и косвено да обосновава твърденията за привидност. Поради това, съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства. Посочил е, също така, че доказателствата, имащи отношение към втората сделка са неотносими към твърдяния порок на първата и също ги е игнорирал.
Относно договора от 07.08.2002 г. въззивната инстанция е приела, че Точилови нямат правен интерес да предявяват иск по чл. 26 ЗЗД, след като с оглед твърденията им по исковата молба, могат да се защитят с иск за собственост. Поради това в тази част производството е прекратено, а първостепенното решение -обезсилено.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1625/07.12.2009 г. по следните въпроси: длъжен ли е съда да обсъди всички доказателства по делото, включително и свидетелските показания, ако са налице основанията по чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./ и е допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на договор, по който ищците не са страна, след като те разполагат с иск за собственост - установителен или осъдителен.
Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори:
По силата на чл. 188, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./, който е приложим в случая, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност по вътрешно убеждение всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона.
Г. се отнася и до гласните доказателства, щом са относими и допустими. Привидност на съглашение може да се установи не само с писмени доказателства, но законодателят поставя ограничение за събиране на гласни доказателства, освен при изрично съгласие на страните /чл. 164, ал. 2 ГПК от 2007 г., аналогичен на чл. 133, ал. 2 ГПК, отм./ и в хипотезите на чл. 165 ГПК от 2007 г. /134 ГПК, отм./.
За да се приеме, че съществува начало на писмено доказателство, нужно е наличие на документ, но не е необходимо той съзнателно и нарочно да е съставен за спорното правоотношение, нито целта му е да служи на сделката между страните. Достатъчно е да прави вероятна симулацията, като е възможно документът да е съставен, както преди, така и по време, а също и след сделката.
Когато има цяла поредица от последователни сделки, чиято цел е прикриване на дадено в нарушение на чл. 152 ЗЗД обезпечение, достатъчно е изявление на последния приобретател или начало на писмено доказателство изхождащо него, че всъщност става реч за обезпечение, за да е допустимо събиране на гласни доказателства.
По втория поставен процесуално правен въпрос съставът на Върховни касационен съд намира, че е без значение дали ищците могат да се защитят и с вещен иск. Те имат на свое разположение и правото да поискат съдебно обявяване нищожност на сделка, щом решението по него ще се отрази върху тяхната имуществена сфера . По касационните оплаквания:
Касаторите твърдят неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ф. Л. А. чрез адв. Е. С. и Е. Н. Г. чрез адв. Ю. Р. излага доводи за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В исковата молба И. и П. Т. твърдят, че синът им Р. С. сключил договор за заем в размер на 5 000 щ.д. с лихва от по 500 лв. месечно със заложна къща „К." София. В обезпечение на същия, Точилови „фиктивно продали" свой недвижим имот на служител на залогодателя - Ф. Л. А.. Р. С. не успял да се издължи в срок и уговорил заем[населено място] Г. в размер на задължението към заложна къща „К.", което към него момент възлизало ведно с лихвите на 7500 щатски долара. Уговорили и месечна лихва от по 520 щатски долара. Г. поискал апартамента да бъде прехвърлен на неговата сестра Е. Г., след което уредил дълга към първия заемодател. Р. С. останал задължен към Г.. С. Т., която живее на съпружески начала с него в процесния апартамент, сключила предварителен договор с последната приобретателка Е. Г. за покупката му срещу 12840 лв. /остатъка от задълженията на Р. С. към И. Г./. Въз основа на предварителния договор е поет банков ангажимент от Д., АД - София към С. Т.. До окончателна сделка /изкупуване/ не се стигнало. Поддържа се още, че подписа по нотариален акт №

024/2002 г. за купувач не е на Е. Г. и тя не е участвала в нотариалното производство.
При така изложените фактически твърдения, съставляващи основание на исковете, съдът е следвало да разгледа в съвкупност всички доказателства по делото, независимо спрямо коя от двете сделки имат пряко отношение, а и само при съчетаното тълкуване на двата договора, ведно с останалите данни по делото и поведението на страните, може да се прецени дали продажбите са свързани и евентуално функционално обусловени от заема, взет от Р. С..
Съдът не е обсъдил писмо от банка Д., Е., клон „Х. Б.",[населено място], адресирано от Е. Н. Г..
Документът е вторичен, но от него се установява, че на банката е представен предварителен договор от 23.05.2003 г. между Е. Н. /продавач/ и С. И. Т. /купувач/ за продажба на апартамент в[населено място], ж.к „Сухата река" бл. 85, вх. „Е", ет. 5, ап. 12.
Наличието на предварителния договор не се оспорва, а той съдържа изявление на последния приобретател Е. Г., което прави вероятно твърдението за обезпечаване на заем, получен от Р. С. по твърдяния в исковата молба начин, който е противен на закона.
Казаното означава, че събирането на гласни доказателства е допустимо при условията на чл. 134, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК /отм./ и съдът е трябвало да обсъди показанията на разпитаните по делото свидетели, ведно с останалите доказателства за обстоятелствата, релевантни за спора. Такива са поредността на нотариално извършените сделки и предварителния договор, както и интервала от време между тях; данните за ползването на имота - никой от купувачите не е живял в апартамента, по време на сделките, а и след това той се обитава от Р. С. и семейството му. Приобретателите и по двете продажби не са изложили твърдения за начина, по който са платили цената, нито са представили доказателства в тази връзка.
В. изложено обуславя извод за неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила. То следва да се касира изцяло.
Делото трябва да се върне на същия съд, тъй като в едната част производството по делото е прекратено неправилно съобразно дадения по-горе отговор по чл. 290 ГПК, а както съставът на Върховния касационен съд вече изложи, действията на страните и правните последици по двете последователни продажби трябва да

бъдат разгледани в тяхната взаимна връзка, с оглед на което да се постанови и крайното разрешение по спора.
По разноските по делото, включително и сторените във Върховен касационен съд, следва да се произнесе въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 172/09.06.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 2544/2009 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: