Р Е Ш Е Н И Е № 324 гр.София, 23 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА И. наказателно дело №1005/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба от адвокат Н. Д. от САК, защитник на подсъдимия П. Б. П., подадена срещу въззивно решение № 60/ от 20.03.2013 год. по внохд№ 46/2013 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата са наведени всички касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК със следните доводи: въззивната инстанция не е спазила нормите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.3 и ал. 5 НПК; превратно са тълкувани доказателствата и доказателствените средства; неоснователно не са кредитирани обясненията на подсъдимия, а е дадена вяра на показанията на свид.Х.; изводът за упражнена принуда при осъществения полов акт между подсъдимия и пострадалата противоречи на доказателствата по делото; липсват преки доказателствени източници за упражнена принуда спрямо свид.Х. ; показанията на пострадалата не са проверени с данните от показанията на свид.Р. А.; не са ценени показанията на свидетелите Ц. В., В. И. и Р.М.; не е ясно по делото от кого е получен сигнала в полицията за инкриминираното деяние;не е доказано авторството на деянието от подсъдимия и законът е приложен неправилно;незаканосъобразно е даден приеритет на оценката на отегчаващите вината обстоятелства, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия- млада възраст, полагане на грижи за многодетно семейство, трудова ангажираност, добросъвестно процесуално поведение и съдействие за разкриване на обективната истина. Правят се алтернативни искания: за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за връщане делото за ново разглеждане, или за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание подсъдимият П. Б. П. и защитата му адвокат Д. се явяват и поддържат жалбата с искане да бъде уважена. Акцентира се върху недостоверност на показанията на свид.Х., която е водела разпуснат начин на живот, предизвиквала е скандали в училище, регистрирана е на отчет в РПУ. Иска се оправдаване по обвинението или намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. Прокурорът от ВКП дава заключение за доказаност на авторството на деянието от подсъдимия, правилно приложение на материалния закон и справедливо определено наказание според тежестта на деянието и обществената опасност на дееца . В последната си дума подсъдимият заявява, че е осъществил доброволно съвкупления със свидетелката Х., но акот съдът го приеме за виновен, да намали размера на наложеното му наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : Разгледана по същество жалбата на защитника на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 162/30.05.2012г. по НОХД №3278/2010г. на Софийския градски съд, н.о., 28-ми състав, подсъдимият П. Б. П. е признат за виновен в това, че на 06.10.2009г., в в [населено място]- землището на[жк], се съвкупил с лице от женски пол В. К. Х., ненавършило 14 години като е съзнавал, че тя не е навършила 18 години, принуждавайки я към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален „строг режим” и е оправдан по обвинението по чл. 152, ал. 4, т. 1 НК, за това, да е съзнавал, че пострадалата не е навършила 14 години. По чл. 59, ал. 1 НК, съдът е зачел времето, през което подсъдимият е задържан под стража, считано от 07.10.2009г. до 05.07.2011г. По жалба на защитата на подсъдимия срещу присъдата е образувано внохд № 46 / 2013 г. на Апелативен съд гр.София, по което с решение №60 / от 20.03.2013г. присъдата е потвърдена. Проверката от състава на ВКС относно процесуалната дейност на въззивната инстанция не показа допуснати нарушения на процесуалните правила, както и нарушения по приложението на материалния закон. Доводите в касационната жалба не намират подкрепа в данните по делото. Въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение по обстоятелствата от предмета на доказване при стриктно прилагане нормите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Няма превратно тълкуване на доказателствените средства и доказателствата. Кредитираните като достоверни показания на пострадалата свид.Х. са внимателно, поотделно и съвкупно проверени с останалите доказателствени средства. Тяхната доказателствена стойност и сила е подложена на внимателна оценка. В подробности е описала начина по който се е озовала на мястото на деянието, начина на извършване деянието и авторството му от подсъдимия П. П.. Показанията й са подкрепени и проверени за достоверност от показанията на свидетелите А. М., Д. С., И. Г., Н. К. , както и от изготвените и приети по делото комплексна съдебно-психиатричнао психологична, съдебно сексологична експертиза, от заключението на експертизата на веществени доказателства№10/Д.-615-09. Показанията на свид. А. М. са потвърдили установеното от свид.Х., че тя е била заставена да влезе в колата, управлявана от свид. И., който я е дърпал и със сила я е въвел в купето на автомобила, с който я закарал до място в кв.Орландовци, където се прекачили на друг автомобил с подс.П.. Въпреки нежеланието и съпротивата на свид.Х. да пътува в тези автомобили, била отведена от подс.П. с втория автомобил на безлюдно място в[жк]. Свид. С. е разкрил споделеното му от свид.Х., че и била оказана принуда срещу несъгласието й да бъде заедно с подсъдимия в процесната кола и да има полов акт с него. Уличаващите данни за авторството на деянието от подсъдимия са изведени от съдилищата и от показанията на свидетелите И. Г. и Н. К. - баща на пострадалата. Съдилищата са кредитирали показанията им като достоверни, защото са пресъздали непосредствени възприятия от разговорите си със свид.Х. по телефона, във времето непосредствено преди деянието - когато е била принудително превозена от свид.И., впоследствие и от подс.П. и заведена на безлюдно място, далеч от дома. Техните показания изцяло съответстват на разкритото от пострадалата, че била уплашена и плачела заявявайки им , че насилствено е отведена от подсъдимия на непознато място. Кредитът на тези показания е даден от съдилищата и въз основа на оценката на данните за полученото от свид.Г. текстово съобщение от Х. по мобилния телефон в 21:24 часа на инкриминираната дата с апел за помощ: „Не знам къде съм, помогни”. Несъмненото й противопоставяне на поведението на подсъдимия е обективирано от уведомяването на тези двама свидетели по телефона за упражнената върху нея принуда . Отвеждането на свид.Х. в гористата, безлюдна местност е било последвано от П. от събличане панталона, бельото и съвкупление с Х., предшествано от плесница и заплаха за нанасяне на побой. Вярно е, че данните за сломяване на съпротивата й са установени по делото изцяло въз основа на показанията на пострадалата. Но това са и данни, представляващи преки доказателства, въпроизведени от свидетел- очевидец на деяние, което поначало се осъществява в присъствието само на дееца и пострадалия. Съдебните инстанции по фактите са кредитирали като достоверни тези показания , прилагайки правилата в чл. 107 НПК за събиране, проверка и оценка на доказателствените източници. Преценката на съдилищата за истинност на свидетелските й показания е базирана на възприемането им като вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и съответни на другите доказателствени източници. Освен че не е установена по експертен път (спр. заключението на съдебно психологичната и психиатрична експертиза) склонност на свидетелката към фантазно мислене и внушаемост, каквото възражение прави защитата, липсват и обективни данни по делото за такива изводи . Възражението срещу каквато и да е оказвана принуда от страна на подсъдимия спрямо свидетелката и твърдението за доброволност на половия акт с нея , е голословно и е оборено от доказателствените източници. Макар и физическата принуда да не е намерила израз в следи върху тялото на свид.Х., установено е по безспорен начин от събраните и оценени доказателствени средства, че подсъдимият си е послужил с физическа сила и със заплашване спрямо свид.Х., изразени в удрянето на шамар, и заплашването й, че ще бъде бита, ако не се подчини на волята му за съвкупление. Фактите за принудителното отвеждане на пострадалата с автомобил на отдалечено и безлюдно място, далеч от дома и родителите й, което е и мястото на деянието, са оценени в логическа връзка със заявеното от свидетелката. Липсата на активна физическа съпротива срещу действията на П. от пострадалата, правилно не е ценена като дадено съгласие за съвкупление. В тази насока има обилна и устойчива съдебна практика на ВС и ВКС ( спр. р.520 по н.д.№414/73 г.;р.246 по н.д.№185/09,ІІн.о.;р.258 по н.д.№216/09г. І н.о. ). Въззивната и първата инстанции са следвали тази практика, че липсата на активна съпротива на пострадалото при сексуално насилие лице не е равна на дадено от него съгласие за доброволен сексуален акт с извършителя, когато в резултат на поведението му жертвата не е имала друг изход , освен да се подчини на действията му. Подробно и мотивирано са аргументирани изводите в съдебното решение, че с оглед възрастта на пострадалата - едва 13-годишна, тя е била податлива на подчиненост в поведението й от фактора на самото физическо присъствие на подсъдимия, който я е заплашвал с побой, за да се подчини на волята му, с демонстриране на непрестанна агресивна нагласа спрямо нея. Изложени са мотиви защо са отхвърлени като недостоверни обясненията на подсъдимия П. за доброволност в поведението на пострадалата - поради вътрешни противоречия и логически несъответствия между обясненията му за липса на принуда и за доброволност на акта с пострадалата, със събраните, проверени и установени по делото фактически данни от останалите доказателствени източници. Съдебните инстанции са изложили мотиви по реда на чл. 305, ал. 3 НПК, респ. по чл. 339, ал. 2 НПК , които съставът на ВКС споделя изцяло. ВКС приема за неоснователни оплакванията в жалбата за игнориране показанията на свид.Р. А.. Съдилищата са отчели, че свидетелката е дала данни за поведението на пострадалата в училище и е споделили свои оценки за това поведение, които не съдържат възпроизвеждане на факти. Голословно се твърди също, че съдилищата са игнорирали доказателствената сила на показанията на свидетелите Ц. В. и В. И.. Показанията им не разкриват факти от предмета на доказване по делото, поради което правилно са оценени като неотносими. Обстоятелството , че сигналът за инкриминираното деяние до органите на реда не е подаден от самата пострадала, която по това време е била малолетна и с житейска и психофизическа незрялост, а от друго лице, е житейски напълно обяснимо, но е без правно значение за фактическия състав на обвинението. Авторството на деянието от подсъдимия е доказано и законът е приложен правилно. Извършеното от подсъдимия съвкупление с пострадалата, осъществено чрез принуждаването й към това посредством физическа сила и заплашване, правилно е квалифицирано под обективните и субективни признаци на състава, съгласно обвинението по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. Налице е демонстрирано несъгласие на пострадалата по отношение действията на подсъдимия за осъществяване на съвкупление с нея. Съпротивата й е преодоляна с проява на принуда, интегрирана в двете й форми (сила и заплашване) – нанасяне на плесница и закана, че ще набие пострадалата. Обективният факт на възрастта на пострадалата – непълнолетието й е обусловил приложението на квалифицирания състав по чл. 152, ал. 2, т. 1 НК. Липсата на данни по делото за съзнаването от подсъдимия на конкретната възраст на пострадалата - ненавършване от нея на 14-години по време на деянието, основателно не е довела до ангажиране на отговорността му и по квалифициращия признак: ”ако изнасилената не е ненавършила14-годишна възраст”. Не е допуснато и касационното основание явна несправедливост на наказанието. Наложеното наказание на подс. П. е справедливо отмерено по правилата на чл. 54 и чл. 36 НК. Определено е при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на пет години лишаване от свобода, надвишаващ сравнително с не- много специалния минимум на наказанието от три години лишаване от свобода. Неоснователно е оплакването в жалбата на касатора, че съдилищата не са съобразили семейното състояние, нуждата на трите му деца от родител, младата възраст и трудовата му ангажираност. Тези данни като цяло както и процесуалното поведение на подсъдимия са обусловили превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо, няма основание за намаляване размера на наказанието, формирано при отчитане на всички определящи го елементи. От данните за съдимостта на подсъдимия е видно, че той системно не зачита правовия ред- осъждан е многократно за престъпления от общ характер – кражби и престъпления против транспорта. Правилно съдилищата са извели, че предходните наказания не са били достатъчно строги спрямо извършените от него посегателства и целите на специалната превенция не са постигнати спрямо този деец. При тези мотиви, като намери, че не са допуснати твърдяните в жалбата касационни основание, ВКС ,ІІІ н.о. в настоящият съдебен състав на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 60/ от 20.03.2013 год., постановено по внохд№ 46/2013 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :