Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 31 януари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2127/2012г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения М. С. за възобновяване на нохд №9/2008г. на Бургаски районен съд /РС/ и отмяна на обявената по него, и влязла в присъда, по реда на възобновяването, предвиден в чл.423 от НПК. В съдебно заседание на 17.01.2013г. осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат заявената претенция. Прокурор при ВКП дава заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №465 от 23.04.2008г., по нохд №9/2008г., Бургаски РС е признал М. М. С. за виновен в извършено престъпно деяние по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване и на ГЛОБА, в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като при условията на чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното на основание чл.25, вр.чл.23 от НК общо, най-тежко наказание по нохд №1754/2004г. и по нохд №1068/2006г., по описа на РС-Бургас. Със същия съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на Д. Д. П. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици. Присъдата не е била предмет на въззивен инстанционен контрол и придобила юридически стабилитет на 09.05.2008 година. Искането на задочно осъдения за възобновяване на нохд №9/2008г. на Бургаски РС е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че съдебният акт е влязъл в сила и допустимо за разглеждане в настоящото производство, при условията на чл.419-425 от НПК, но преценено при съблюдаване на инкорпорираната доказателствена маса и в контекста на действуващото законодателство, сочи на неоснователност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК. Формираното заключение се обосновава категорично при граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, както поради използуваното терминологично понятие наказателно производство, така и предвид въведените уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания, доводи и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл.6, пар.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Правната разпоредба на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес и да обективира защитната си позиция има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и да препятства постигането на целите в чл.1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за провеждане на разследване в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура. Представената по делото писмена документация предпоставя изводи, че осъденият С. е участвал лично в досъдебното разследване и същият е бил надлежно уведомен за съдебното производство по нохд №9/2008г. на РС-Бургас. На 24.08.2007г. срещу М. С. е повдигнато обвинение за извършено на 10.07.2007 година престъпно посегателство по чл.354а, ал.5 от НК, изменено с постановление от 19.10.2007г. по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като след проведени разпити на обвиняемите и свидетелите, прилагане на относимите писмени доказателства и изготвяне на необходимите експертизи, на 24.10.2007г. на лицето са предявени събраните на досъдебното производство материали и за престъплението е внесен обвинителен акт в РС - Бургас. Съответният първостепенен съд насрочил образуваното нохд №9/2008г. за разглеждане в открито заседание на 05.02.2008г., за което подсъдимият С. е редовно призован на 08.01.2008г., при условията на чл.180, ал.2 от НПК, чрез неговата майка С. С. и на същия са връчени съдебните книжа /препис от обвинителния акт и разпореждане на съдията-докладчик от 04.01.2008г./ Съдебното заседание не се състояло, поради отсъствие на подсъдимите лица и делото е отложено за 04.03.2008г., на която дата се явил бащата на М. С. и уведомил съдебния състав, че синът му е напуснал територията на РБългария и се намира в чужбина. Предприети са изискуемите се оперативни мероприятия за установяване местонахождението на подсъдимия С.. Положените процесуални усилия са обективирани в изискани и предоставени докладни записки от МП, ГД ”Охрана” и официални справки на МВР, ОД ”Полиция” и ДНСП, от които е видно, че на 15.01.2008г., през ГКПП - Аерогара, [населено място] лицето е заминало за Испания и пребивава там на неустановен адрес, като с телеграма №18815/09.04.2008г. е обявено за общонационално издирване. На 23.04.2008г. след преценка на Бургаски РС за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в процеса в отсъствие на М. С., на основание чл.269, ал.3, т.3, б.”а” от НПК /сега ал.3, т.4, б.”а” на чл.269 НПК (ЗИДНПК, ДВ, бр.32/2010г.)/, е даден ход на делото и с участието на упълномощен защитник проведено съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда. На 03.08.2012г. осъденият е задържан, във връзка с привеждане в изпълнение на придобилия юридически стабилитет съдебен акт. Очертаните данни, установяващи процесуално поведение на М. С., препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №9/2008г. на Бургаски РС, въпреки извършеното от решаващия орган издирване, оценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението фактически положения, мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство.Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б.”с”и „d”от КЗПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права. При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. 1 Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г. Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в актуалната редакция, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. _____________________________________________________________ 1. решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС, решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС, решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото К. срещу Италия, решение от 21.02.1990г. по делото Х. и С. срещу Швеция, решение от 24.03.2005г. по делото С. срещу България, решение от 01.03.2006г. по делото С. срещу Италия, решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България, решение от 18.10.2006г. по делото Х. срещу Италия. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, препятстващо съблюдаването на чл.254, ал.4 от НПК или предпоставящи правоприлагането на действащата процесуална разпоредба на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Конкретиката в разисквания казус, сочеща на надлежното и своевременно уведомяване на М. С. за съдебното производство по нохд №9/2008г. на Бургаски РС, и на последвалите, непосредствено след реализираната на 08.01.2008г. процедура по призоваване, задгранично пътуване на 15.01.2008г. и пребиваване в чужбина на неизвестен адрес, се субсумира от лимитираната в нормата алтернатива - укриване на лицето, създало пречка за участието му в съдебната фаза на наказателния процес. В подкрепа на изведеното заключение са и ограниченията в правния статут на обвиняемия /подсъдим/, произтичащи от взетата от компетентните разследващи органи мярка за неотклонение – подписка . Съгласно чл.60 от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемото /подсъдимо/ лице да не напуска местоживеенето си без надлежно разрешение, което С. е дерогирал и въпреки проведеното издирване, не е открит до задържането му на 03.08.2012г. Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че проведеното съдебното следствие и обявяването на присъда по нохд №9/2008г. на РС-Бургас, в отсъствие на М. С. не обосновават ограничаване на правото на защита на осъдения от съдебната инстанция, разгледала делото при условията на задочна процедура по чл.269, ал.3 от НПК и предпоставят неоснователност на искането за отмяна на атакувания акт, по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. С. за възобновяване на нохд №9/2008г. на Бургаски РС и отмяна на постановената, влязла в сила присъда №465 от 23.04.2008г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.