Р Е Ш Е Н И Е   №  223   София,  15 юни  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 197/2009 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъдената Е. Ж. Л. Г. е направила искане за възобновяване на в. н.о.х.д. № 1594/ 2008г. на Софийски градски съд , отмяна на влезлия в сила съдебен акт и признаването й за невинна по предявеното обвинение или алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. В искането се правят доводи за допуснати нарушение на закона , съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание от защитника на осъдената. Повереникът на частните обвинители намира искането за неоснователно и моли да се остави без уважение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице сочените нарушение, поради което искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, в предвидения в чл.421, ал.3 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, който не е бил проверяван по касационен ред. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: Софийският районен съд с присъда от 11.02.2008г. по н.о.х.д. № 12865/2007г. е признал подсъдимата Е. Ж. Л. – Г. за виновна в това, че в периода 09.12.1996г. до 18.03.1997г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение е различни граждани, с което им причинила имотна вреда в размер на 8 843 290 / неденоминирани / лева, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 , чл.26, ал.1 и чл.54 НК я осъдил на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от три години. Софийски градски съд с решение № 100 от 13.10.2008г. по в.н.о.х.д. № 1594/2008г. е изменил присъдата в частта относно наказанието, което при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК намалил на десет месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Съображенията в искането, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са конкретизирани, а най- общо се изразяват в твърдение, че и двете редовни инстанции „са оставили без внимание доводите на защитата”. Това възражение, настоящият състав отнася към неизпълнение на чл.305, ал.3 НПК и чл.339, ал.2 НПК, които определят съдържанието на присъдата и решението, и го намира за неоснователно. Въззивният съд, който е бил сезиран както с жалба на подсъдимата, така и с протест на прокуратурата, е дал задълбочени отговори на всички възражения, касаещи както спазването на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствените материали, така и обосноваността на първоинстанционната присъда. Този съд не се е задоволил само да посочи, че намира приетите за установени фактически положения за правилни, но и е извършил собствена преценка на доказателствата и изложил съображения, защо възприема обясненията на подсъдимата единствено като нейна защитна теза. По този начин са изпълнени предвидените в чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 НПК задължения за решаващите инстанции да дадат отговор въз основа на кои доказателствени средства приемат за установени фактите по делото, както и защо не приемат за основателни доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Неоснователен е и довода за допуснато нарушение на закона, изразяващо се в признаването на подсъдимата за виновна и осъждане на деяние, което е несъставомерно. Въпросът дали е налице извършено деяние, което е престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК или се касае до гражданско правен спор е бил предмет на обсъждане и от двете съдебни инстанции. Правилно е прието, че не касае до сключени договори за заем, които поради неизпълнение следва да се решат по граждански ред, а е налице измама по смисъла на чл.209, ал.1 НК. Това произтича от цялостното поведение на подсъдимата, която заблуждава частните обвинители, относно основанието за предаването на инкриминираните суми, мотивира ги да вземат решението за предаването на парите, разчитайки на голямата лихва, въпреки ползването им за кратък период от време. Твърденията, че парите се искат в заем, не могат да се приемат без да се изследват въпросите, дали тя обективно е имала възможност да изпълни „обещаното” , както и поначало имала ли е намерение да изпълни същото. По- нататъшното поведение на осъдената сочи на липса на такова намерение, поради което и не е налице договор за заем, а се касае до наказателна измама. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице нарушения, позволяващи отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт и искането следва да се остави без уважение.   Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. Ж. Л. Г. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 100 от 13.10.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 1594/2008г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: