3 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 229/2011 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №319 гр.София, 01.07. 2011 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА ч.гражданско дело под № 229/2011 година Производство по чл.278 ГПК. Обжалвано е въззивното определение от 04.02.2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменено решение № 1701 от 06.12.2010 год., постановено по гр.дело № 2801/2010 год. по описа на същия съд в частта за разноските като допълнително е осъдено Министерство на земеделието и храните (МЗХ) да заплати общо на Г. В. Г. и на Г. Н. Г. разноски за адвокат пред двете инстанции в размер на сумата 900 лева. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят МЗХ, представлявано от старши юрисконсулт П. К., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за отговорността за разноски с оглед процесуалната легитимация на страните. От ответниците по частната касационна жалба Г. В. Г. и Г. Н. Г., двамата от [населено място], Пловдивска област, представлявани от адвокат Н. А. от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Ответникът по частната касационна жалба И.Р.Г.Р (ИРГР), [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че присъждането на разноските е в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК след обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване производството по делото. Взето е предвид, че И. по растителни и генетични ресурси не е правосубектен, а е поделение във ведомството на МЗХ, поради което на основание чл.248 ГПК искането е основателно към МЗХ като трето лице-помагач на ищцовия институт. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Окръжният съд във въззивното решение е приел, че след служебна справка от търговския регистър за юридическия статут на ищеца-ИРГР не е юридическо лице, а поделение, поради което липсва активна процесуална легитимация по предявените искове с правна квалификация чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 ГПК; чл.108 ЗС-за това са недопустими и производството по тях е прекратено, а постановеното първоинстанционно решение-обезсилено, а с обжалваното определение е осъдено за разноски по делото ведомството на МЗХ като трето лице-помагач на ищцовия институт. Определението е незаконосъобразно. Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия, което следва да се съобрази от въззивния съд и с оглед процесуалната правосубектност по чл.27 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 04.02.2011 год. по гр.дело № 2801/2010 год. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне с оглед указанията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: