5
решение по т.д. №1778-21 ВКС,Второ т.о.Решение
№ 60175
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 08 декември , две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
и при участието на секретаря Силвиана Шишкова. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело т.д. №1778 / 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „БГНОВА”АД-гр. София ЕИК[ЕИК] срещу „ЦЕКИ –ЗАХАРИЕВ и С-ие” СД -с. Врачеш, общ. Ботевград, ЕИК[ЕИК] с правно основание чл. 47 ал.1,т.2 ЗМТА за отмяна на решение от 22.06.2021 г., постановено по ВАД №147/2019 на АС при БТПП .
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на ИМ, че арбитражно споразумение между страните не е било изобщо сключвано, тъй като не било подписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество Д. Л., а подписът, в представения пред арбитражния съд договор № 4 /22.03.2018 г., съдържащ спорната арбитражна клауза, е на друго неизвестно лице.
Ответникът „ЦЕКИ –ЗАХАРИЕВ и С-ие” СД в писмен отговор на ИМ оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Позовава се на съдържанието на чл.20 ал.1 ЗМТА и за липсата на изключението, уредено в чл.20 ал.3 ЗМТА, относно възможността да се уважи възражение за липса на компетентност на арбитражен съд, направено след отговора на ИМ.
Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА-решението на АС при БТПП е връчено на „БГНОВА“ АД на 29.06.2021 г., ИМ по настоящия иск по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА е заведена в съда на 02.09.2021 г.
С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира, ищецът по настоящото дело „БГНОВА”АД-гр. София ЕИК[ЕИК] е осъден да заплати на „ЦЕКИ –ЗАХАРИЕВ и С-ие” СД-с. Врачеш, общ. Ботевград, ЕИК[ЕИК] сумата от 279 221,70 лева-незаплатено възнаграждение за извършени СМР по договор № 4 /22.03.2018 г., съдържащ спорната арбитражна клауза, ведно със законната лихва от предявяване на иска-29.10.2019 г. до окончателното плащане на главницата, както и 3 303,34 лева-лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД и съответната припадаща се част от арбитражните разноски. В останалата част исковете са отхвърлени, а за сумата от 472,32 лева производството е прекратено.
По оплакванията в исковата молба, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. намира за установено следното:
Ищецът се позовава на това, че арбитражно споразумение между страните не е било изобщо сключвано, тъй като не е било подписано от изпълнителния директор , към датата на сключването му, Д. Л., а подписът, в представения пред арбитражния съд договор № 4 /22.03.2018 г., съдържащ спорната арбитражна клауза, е на друго неизвестно лице.
Твърди се, че при образуването на арбитражното дело и получаване на препис от ИМ, новият изпълнителен директор на „БГНОВА“АД-ответник в арбитражното производство- В. Г. не е имал повод да се съмнява, че самият договор, съдържащ и процесната арбитражна клауза, не е бил подписан от предишния изпълнителен директор Л., който е бил заличен като такъв на 18.11.2018 г. Ето защо, в отговора на ИМ, депозиран на 22.11.2019 г. в производството пред АС на БТПП от страна на „БГНОВА“ АД не е отправено възражение в насока липса на компетентност на арбитражния съд да разреши спора между страните, поради липса на арбитражно споразумение. От страна на „БГНОВА“АД това е сторено на 16.12.2020 г., след като самият Л. е заявил в телефонен разговор с новият изпълнителен директор на „БГНОВА“АД, че подписът под договора № 4 /22.03.2018 г. не е положен от него самия. Излагат се и доводи за наличие на хипотезата на чл.20 ал.3 ЗМТА, основани на твърдения за това, че съмнението от страна на ответника за автентичността на подписа на Л. под договора е възникнало в хода на процеса пред АС при БТПП,след представяне от насрещната страна на констативен протокол от 01.08.2018 г., носещ също подписа на Л., но чието съдържание не е в интерес на представляваното към момента на подписването му от същия дружество „БГНОВА“АД .
В действителност, съгласно заключението на вещото лице-графолог, прието в проведеното на 08.12.2021 г. открито съдебно заседание по настоящото дело на ВКС, подписът в договор № 4 /22.03.2018 г., съдържащ и спорната арбитражна клауза, положен за възложителя „БГНОВА“АД не принадлежи на тогавъшния изпълнителен директор на дружеството Д. И. Л..
С оглед гореизложените твърдения в ИМ относно извършените съответни процесуални действия от страна на ответника в арбитражното производство-ищец по настоящия иск, които се установяват и от данните по приложената арбитражна преписка по ВАД №147/2019 на АС при БТПП, спорът се свежда до преценка за наличие на хипотезата на чл.20 ал.3 ЗМТА, доколкото само в рамките на нейния фактически състав, арбитражният съд може да уважи възражение за некомпетентност, направено след общия срок за това , който според чл.20 ал.1 ЗМТА е най-късно с отговора на ИМ и който, безспорно, в случая не е спазен. Нормата в цитираната разпоредба на ал.3 допуска , само по изключение, уважаването на такова възражение и когато е направено след изтичането на срока по ал.1, единствено и само когато има уважителна причина за закъснението.
По принцип, за да е уважителна причината за пропускане на срока за извършване на процесуално действие, то следва последното да се дължи на обстоятелства, които не зависят от волята на пропусналата срока страна. Трудно би било да се квалифицират като такива това, че новият изпълнителен директор на „БГНОВА“АД-ответник в арбитражното производство- В. Г. не е имал повод да се съмнява, че самият договор, съдържащ и процесната арбитражна клауза, не е бил подписан от предишния изпълнителен директор Л., а от друго лице, при положение, че е получил препис от ИМ и е предприел реални действия за защита в арбитражно производство, образувано по спор, основан именно на този договор и неговото съдържание, и на арбитражната клауза в него. Самото организиране, от страна на ответника, на своята защита в рамките на процеса пред арбитражния орган се предпоставя от предварителното изследване от негова страна на наличието на редовно сключено арбитражно споразумение в писмена форма, носещо подписа на неин представител-аргумент от чл.7 ал.2 ЗМТА, като процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск на ищеца. В случая, това е могло да се извърши безпроблемно по отношение на автентичността на подписа на предишния изпълнителен директор, до подаването на отговора на ИМ в арбитражното производство, така както е осъществено в по-късен момент, още повече, че страните не спорят за това, че Л. е бил член на СД на „БГНОВА“ АД и след предявяването на ИМ, по която е образувано ВАД № №147/2019 на АС при БТПП. Следователно, не се касае за пропускане на срока за възражение за некомпетентност по чл.20 ал.1 ЗМТА по уважителна причина, поради което и позоваването в ИМ на хипотезата на чл.20 ал.3 ЗМТА е неоснователно.
От друга страна, няма спор в правната теория и съдебната практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение чл.7 ал.1,т.2 ЗМТА, което може да е обективирано в отделен самостоятелен договор или в арбитражна клауза в друг договор, сключен между страните. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. В разпоредбата на чл.7 ал.3 ЗМТА законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола от арбитражното заседания, приеме спорът за бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража/. В случая, видно от съдържанието на отговора на ИМ , депозиран на 22.11.2019 г. в производството пред АС на БТПП, от страна на „БГНОВА“ АД изрично е призната компетентността на АС да разгледа и разреши спора между страните, с изключение една част, претендирана на извъндоговорно основание, за която производството е било прекратено с отделен диспозитив в постановеното решение на арбитражния орган. В отговора на ИМ страната изрично е изложила и своето становище по същество на спора.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 20 400 лева-разноски по делото в настоящото производство, представляващи, платено по сметка адв. възнаграждение, според приложените пълномощно, договор за правна защита и съдействие в настоящото производство и копие от платежно нареждане за извършено по банков път плащане.
Водим от горното, ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „БГНОВА”АД-гр. София ЕИК[ЕИК] срещу „ЦЕКИ –ЗАХАРИЕВ и С-ие” СД-с. Врачеш, общ. Ботевград, ЕИК[ЕИК] за отмяна на решение от 22.06.2021 г. по вътр. арб.дело №147/2019 на АС при БТПП.
ОСЪЖДА „БГНОВА”АД-гр. София ЕИК[ЕИК] да заплати на „ЦЕКИ –ЗАХАРИЕВ и С-ие” СД-с. Врачеш, общ. Ботевград, ЕИК[ЕИК] сумата от 20 400 лева -разноски по делото .
Решението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|