1 Р Е Ш Е Н И Е № 335 София, 01 септември 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар .. Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията .. С.Мавров . КНОХД № .. 278 .. / .. 10 .. год. по описа на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 4 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Ч. С. С. против протоколно определение от 15.04.2010 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 280/09 г. по реда на чл. 186, ал. 6 НПК. С атакувания съдебен акт е оставена без уважение молбата на подсъдимия и защитата му за възстановяване срока за обжалване на решение № 244/02.12.2009 г. по цитираното по-горе дело. С въззивното решение е изменена присъда № 73/24.04.2009 г. по НОХД № 212/09 г. на Пловдивския окръжен съд, като е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на наложеното на С. на основание чл. 23, ал. 1 НК общо най – тежко наказание от една година „лишаване от свобода” с изпитателен срок от четири години и единадесет месеца за извършени престъпления по чл. 255, ал. 1 и чл. 257, ал. 1 НК. Отменено е и наложеното с първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 67, ал. 3 НК наказание „пробация” през изпитателния срок с пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години. Наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С жалбата е релевирана незаконосъобразност на обжалваното определение и наличие на уважителни причини по смисъла на чл. 186 НПК. В съдебното заседание жалбата на касатора се поддържа лично и от упълномощения от него защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата при липса на уважителни причини за възстановяване на срока. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото в пределите на правомощията си, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата на касатора против определението на въззивния съд е НЕОСНОВАТЕЛНА. Постановеното от Пловдивския апелативен съд определение не страда от пороци, ограничаващи упражняване правото на С. на касационна жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила. Наличието или отсъствието на уважителни причини, посочени в чл. 186, ал. 1 НПК, следва да се преценяват с оглед на установените по делото обстоятелства за пропускане на срока за касационно обжалване и с оглед процесуалното поведение на страната, искаща възстановяване на този срок. Когато тази страна чрез неизправно поведение и процесуална недисциплинираност сама се лиши от възможност да сезира по-горен съд, не може да претендира уважителност на причините, довели до пропускане на срока. В конкретния случай на 12.11.2009 г. в присъствието на подсъдимия и назначения му служебен защитник е приключено съдебното производство по ВНОХД № 280/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, който е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, обявено на 02.12.2009 г. Доводът на касатора относно допуснато от Пловдивския апелативен съд нарушение, изразяващо се в непризоваване на страните за присъствено обявяване на отмененото с решение № 244/02.12.2009 г. приложение на чл. 66 НК по отношение на определеното на С. наказание, е несъстоятелен. Отмяната на приложението на чл. 66 НК не изисква от въззивния съд постановяване на нова присъда по смисъла на чл. 336 НПК и призоваване на страните, а изменително решение по чл. 337, ал. 2, т. 2 НК, което се обявява по реда на чл. 340, ал. 2 НПК. Последната разпоредба не съдържа задължение за съда кой от алтернативно предвидените два начина на уведомяване да избере, а е въпрос на преценка от същия. Въззивният съд е положил достатъчно усилия да уведоми лично С. за изготвянето на решение № 244/02.12.2009 г., като е изпратил съобщение на известния му по делото адрес, възложил е съобщението да бъде връчено чрез съдебната охрана, извършил е справка относно промяна в адресната регистрация на подсъдимия, потърсен и на известния по делото телефон, и е уведомил защитника му при условията на чл. 180, ал. 3 НПК. Голословно е твърдението на защитата, че С. е бил без мярка за неотклонение, тъй като изменената с протоколно определение от 24.04.2009 г. по НОХД № 212/09 г. на Пловдивския окръжен съд мярка „задържане под стража” в „подписка” не е била изпълнена. Задълженията на подсъдимия възникват от момента на определяне на мярката за неотклонение /чл. 59, ал. 2 НПК/ и не са обвързани от последващото уведомяване от съда на съответните органи за изменението на една мярка в друга. Правилни и законосъобразни в този смисъл са изводите на Пловдивския апелативен съд за задълженията на С., произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка”, и за недобросъвестното му процесуално поведение. Подсъдимият е следвало да уведоми съда при провеждането на двете съдебни заседания по цитираното по-горе дело - на 15.10.2009 г. и на 12.11.2009 г., за настъпилата промяна в местоживеенето му. Извън задълженията по цитираните разпоредби /чл. 59 и чл. 60 НПК/ задължение на всеки български гражданин е посочването на постоянен адрес, той и съдебен такъв, на който да получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт / чл. 27, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Закона за българските лични документи/. Извън предмета на касационната проверка остава процесуалното поведение на назначения на С. служебен защитник. Неефективната защита от страна на служебния защитник, неизпълнението на задълженията му по Закона за правната помощ, Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката могат да инициират дисциплинарно производство по реда на Закона за адвокатурата, но не съставляват уважителна причина за пропускане срока за касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 15.04.2010 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 280/09 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: