5 Р Е Ш Е Н И Е № 420 С., 21.12. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 187/2012 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 990 от 16.07.2012г. по касационна жалба на едноличен търговец А. А. Л. с фирма „Б. комерс - А. Л.” [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 483 от 28.10.2011 г. по гр. дело № 183/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 67 от 10.12.2009 г. по гр. дело № 48/2009 г. на Смолянски окръжен съд и е отхвърлен иска на А. А. Л. едноличен търговец с фирма „Б. комерс - А. Л.” [населено място] против П. А. П. за връщане на отпаднало основанието на сумата 55 000 лв. получена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.09.2005 г., за който се твърди, че е развален ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправния въпрос - може ли въззивният съд, без предявен иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД да разкрива прикритата сделка при относителна симулация, когато договорът е признат за нищожен като привиден. Обжалваното е допуснато в хипотезата на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според представена от жалбоподателя съдебна практика на Върховен касационен съд - решение по гр. дело 990/2002 г., четвърто г. о.; решение по гр. дело № 577/2010 г., четвърто г. о. и решение по гр. дело № 621/2009г., четвърто г. о., по поставения правен въпрос се приема, че когато е предявен иск за нищожност поради привидност на договор, съдът не може служебно да се произнесе по прикритата сделка без да е сезиран с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Касае се до два различни иска, тъй като симулативният договор може да е нищожен и без да прикрива друга сделка (абсолютна симулация) или да прикрива някаква друга сделка, но каква е тя и дали е действителна е предмет на иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение, в противоречие с изложеното, е прието, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, с който ответникът обещал да продаде на едноличния търговец идеална част от недвижим имот с посочена цена, като при сключването на договора едноличният търговец броил 55 000 лв. капаро. С влезли в сила съдебни решения (основно и за поправка на очевидна фактическа грешка) по гр. дело № 196/2005 г. на Районен съд [населено място] е обявен за нищожен като симулативен сключен между страните (след сключването на предварителния договор) договор за дарение на идеална част от недвижим имот, идентичен с предмета на предварителния договор. В мотивите на посоченото решение е прието, че дарението прикрива договор за покупко-продажба, поради което с обжалваното решение е прието, че ищецът по настоящия иск не е могъл едностранно да развали предварителния договор с писменото предизвестие от 24.02.2009 г., към който момент предварителният договор е бил изпълнен с сключването на прикритата сделка за покупко-продажба, при което хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото по предварителния договор на отпаднало основание не е осъществена. По поставения правен въпрос правилна е установената от В. касационен съд съдебна практика с цитираните съдебни решения. Според тази съдебна практика искът за установяване нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Когато съдът е сезиран с иск за нищожност, поради привидност, съдът не може служебно да прогласи действителността на прикритото съглашение. Няма пречка съдът да стори това, когато ищецът сам признае прикритото съглашение или прогласяването на неговата действителност бъде поискана от ответника чрез насрещен иск или възражение. Искът за прогласяване действителността на прикритото съглашение може да бъде предявен и в отделно производство, а възражението за наличието на прикрито съглашение се преклудира само при предявен иск за връщане на даденото по нищожния договор. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Оплакванията в касационната жалба за материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност на обжалването решение са основателни. От фактическа страна не е спорно, че страните по делото са били обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на 1/12 идеална част от имот с площ 63,364 дка, представляващ ревир № 219 в м. „Х.” по картата за възстановяване на собственост на [населено място], с начин на трайно ползване на иглолистни дървесни видове при посочени граници, сключен на 09.09.2005 г. за сумата 237 500 лв., от които 55 000 лв. платени от едноличния търговец при подписването на договора. Владението на имота е следвало да се предаде при подписване на договора, като обещателят се задължил в срок до 25.10.2005 г. да снабди приемателят с нотариален акт. С договор за дарение на недвижим имот от 05.10.2005 г., сключен с нотариален акт № 178, т. ІІІ, рег. № 703, н.д. № 572/2005 г., имотът предмет на предварителния договор е дарен на едноличния търговец по пълномощие на обещателя с право приемателят да договаря сам със себе си. С влязло в сила решение по гр. дело № 196/2005 г. на Чепеларски районен съд, договорът за дарение е обявен за нищожен като симулативен. В мотивите на решението е прието, че симулацията е относителна, но в диспозитива съдът не е приложил правилата на прикритото, което е предмет на иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, като е прието, че такъв иск не е бил предявен. Решението е влязло в сила и с него е призната само привидност на договора за дарение. С иска по настоящето дело, приемателят по предварителния договор - едноличен търговец, е поискал от обещателя по договора да му върне сумата 55 000 лв. дадена по предварителния договор на отпаднало основание по чл. 55 ЗЗД, тъй като с предизвестие получено от ответника на 24.02.2009 г. го уведомил, че разваля предварителния договор по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението от страна на обещателя да му прехвърли собствеността, чието прехвърляне, поради съсобствеността върху имота става невъзможно. Неправилно съдът е приел, че ищецът не е могъл едностранно да развали предварителния договор с писменото предизвестие от 24.02.2009 г., към който момент предварителният договор според съда бил изпълнен с сключването на прикритата сделка за покупко-продажба по привидния договор аз дарение. В производството по обявяване нищожността на договора за дарение, съдът не е приложил правилата относно дисимулираната сделка, а няма данни такъв иск да е проведен в отделно производство. В настоящето производство не е правено възражение за наличие на прикрито съглашение, а както бе посочено, такова възражение се преклудира с предявяване на иск за връщане да даденото по нищожния договор, няма и доводи за недействителност на предварителния договор. Предмета на настоящето дело е връщане на даденото като авансово заплащане на част от цената по предварителен договор на отпаднало основание по чл. 55 ЗЗД, поради едностранно разваляне на договора от ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че предварителният договор е развален едностранно, извънсъдебно от ищеца по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, преди другата страна да е предложила изпълнение - снабдяване на купувача с нотариален акт. Развалянето е настъпило след изтичане на дадения от ищеца с уведомлението, получено от ответника на 13.03.2009 г., десет дневен срок да изпълни задължението си по предварителния договор. Изпълнение не е последвало, а такова не се и очаква, поради липса на съгласие от другите съсобственици обещаната част от имота да се продаде на посочената в предварителния договор цена. Осъществен е фактическия състав на чл. 55 , ал. 1 ЗЗД, връщане на получено при отпаднало основание - с развалянето на предварителния договор, съществуващото правоотношение е престанало да обвързва страните и то с обратна сила, от момента на възникването му, което поражда задължение за другата страна да върне полученото поради неоснователно обогатяване. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно ще следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново по същество за уважаване на иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски за три съдебни инстанции - 7725 лв. за първа инстанция, 5500 лв. за въззивна инстанция и 1130 лв. за касационна инстанция, общо в размер на 14 355 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 483 от 28.10.2011 г. по гр. дело № 183/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА П. А. П. [населено място], [улица] да върне на едноличен търговец А. А. Л. с фирма „Б. комерс - А. Л.” [населено място] сумата 55 000 (петдесет и пет хиляди) лева получена при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 07.04.2009 г. до окончателно изплащане на задължението. ОСЪЖДА П. А. П. да заплати на едноличен търговец А. А. Л. с фирма „Б. комерс - А. Л.” [населено място] съдебни разноски в размер на 14 355 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ