7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
Гр. София, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 27.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1708/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на НЕК ЕАД, Предприятие „Водноелекрически централи” срещу въззивното решение на СГС по гр.д. №2447/18 г., с което са уважени предявените от М. К. срещу касатора искове по чл.222, ал.2 КТ, вр. с чл.55 КТД за сумата от 7897, 33 лв. – обезщетение при прекратяване на тр. правоотношение поради болест, на осн. чл.327, ал.1,т.1 КТ, и по чл.86 ЗЗД – за сумата от 233 лв., лихва за забава върху главницата за посочения в решението период.
Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставеният от касатора правен въпрос: Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл.327, ал.1,т.1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл.327, ал.1,т.1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл.222, ал.2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза? Констатирано е, че въпросът не е разработен напълно в практиката на ВКС, с оглед и на цитираната такава в определението за допускане на обжалването.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на възззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени или делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Ответницата по жалба М. К. я оспорва по подробно изложени в писмен отговор и в съдебно заседание съображения.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: Трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работника без предизвестие на осн. чл.327, ал.1,т.1 КТ, когато той не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа, съобразно предписанието на здравните органи. Предписанието трябва да бъде дадено от здравните органи със заключение на лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК и в него да е отразено влошеното здравословно състояние на работника и да е посочена подходяща работа, която работникът може да изпълнява при заболяването му – чл.1, ал.1 от Наредба за трудоустрояването.
На осн. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора, като заповедта на работодателя за прекратяването на тр. правоотношение в случая има само констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по чл.128а, ал.3 КТ /опр. по ч.гр.д. №123/12 г. на трето г.о. на ВКС/. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение / р. по гр.д. №1289/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, цитирано от първоинстанционния съд и р. по гр.д. №3101/08 г. на пето г.о. на ВКС, цитирано в жалбата/. В такъв случай, ако работодателят е изплатил на работника обезщетение, следващо се при прекратяване на тр. правоотношение на осн. по чл.327, ал.1 КТ / напр. по чл.221, ал.1 КТ, по чл.222, ал.2 КТ/ той може да претендира връщането му. Работодателят може също и да откаже изплащане на обезщетението с възражението, че не са налице предпоставките на използваното от работника прекратително основание. Тогава работникът или служителят, който претендира обезщетението, ще трябва да сезира съда със спора и да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на използваното основание. Това разрешение следва от принципната недопустимост да се черпят права от собствени незаконосъобразни действия.
По същество на жалбата: За да уважи иска, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на търсеното обезщететие – трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.327, ал.1,т.1 КТ поради болест на работника, която не му позволява да изпълнява възложената му работа; работодателят не му е осигурил друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; служителят има повече от пет години трудов стаж при работодателя и през последните пет години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. От заключението на лекуващия лекар на ищцата от 17.08.16 г. се установяват заболяването й и произтичащата от него трайна обективна невъзможност да изпълнява възложената й работа. Дадено е и предписание за подходящата за ищцата работа. След получаване на заявлението на ищцата работодателят й е предложил друга, подходяща според него работа / общ работник в една от почивните му бази/, която ищцата е отказала да заеме. Според въззивния съд предложената работа е била неподходяща за ищцата, тъй като включва интензивно физическо натоварване по почистване и поддържане на цялата почивна база, което е противопоказно за ищцата, според лекарското предписание. Брутното трудово възнаграждение на ищцата, като база за претендираното обезщетение, е определено въз основа на заключението на счетоводната експертиза, като в него е включена и ежемесечно получаваната сума за храна, която според въззивния съд има характер на постоянно допълнително възнаграждение, съобр. чл.15, ал.2 от НСОРЗ.
По твърденията и доводите в жалбата, при данните по делото ВКС намира следното: Ищцата е заемала длъжност „началник централен склад” в ответното предприятие. Със заявление от 22.08.2016 г., към което е приложено удостоверение от лекуващия лекар, ищцата е прекратила едностранно трудовия договор с ответника на осн. чл.327, ал.1,т.1 КТ и е поискала да й бъдат оформени трудовата книжка и останалата документация, свързана с прекратяване на тр. договор, както и да й се изплатят дължимите обезщетения по чл.222, ал.1 КТ. На 26.08.16 г. работодателят е издал заповед, с която констатира настъпилото прекратяване на тр. правоотношение с ищцата.
С исковата молба тя претендира да й се изплати обезщетението чл.222, ал.2 КТ. Във връзка с предпоставките за това обезщетение, не се спори, че към момента на прекратяване на тр. правоотношение на осн. чл.327, ал.1,т.1 КТ ищцата е имала над 10 години трудов стаж при ответника/ това се установява и от представените тр. книжка и трудови договори/ и през последните пет години трудов стаж не е получавала обезщетение на същото основание. Не се спори и за приложимостта на определения с чл.55 КТД по-голям размер на обезщетението / за 7 месеца/ спрямо ищцата. Спори се относно законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата по чл.327, ал.1,т.1 КТ и за размера на брутното й трудово възнаграждение, като база за обезщетението по чл.222, ал.2, вр. с чл.228 КТ. Работодателят оспорва лекарското предписание, като неотговарящо по форма на изискванията на закона – НТ и НМЕ. Освен това сочи, че е имал подходяща работа, която да предложи на ищцата, но тя е прекратила трудовото правоотношение внезапно, без да му предостави лекарското предписание за запознаване и изчака в разумен срок той да й осигури друга подходяща работа / чл.317, ал.3 КТ/.
Предпоставките на прекратителното основание по чл.327, ал.1,т.1 КТ са: заболяване на работника или служителя, довело до трайно влошаване на здравословното му състояние, което не му позволява да изпълнява възложената работа; заболяването и влошеното здравословно състояние да е установено от здравните органи, посочени по-горе, като със заключението им се дава предписание и за подходящата работа, която работникът или служителят може да изпълнява; работодателят да не му осигурява предписаната подходяща работа.
В случая първите две предпоставки са налице: В удостоверението на лекуващия лекар д-р Б. от 17.08.16 г. е посочено заболяването, от което страда ищцата и влошеното й здравословно състояние към момента на издаването му – след тежък епизод на диагностицираната болест и продължително домашно лечение преди и след хоспитализация. Констатирано е, че при заболяването й ищцата не може да изпълнява служебните си задължения на досегашното й работно място, с оглед на характера и спецификата им, изискващи се за този вид работа и длъжност. Пациентката, според лекуващия лекар, би могла да има сериозни затруднения при изпълнение на служебните си задължения, което с голяма вероятност може да влоши здравословното й състояние. Подходяща за ищцата работа би била тази, която не е с висока интензивост и натовареност, без обвързващи сериозни отговорности и вземане на решения.
Неоснователни са оплакванията на касатора, че документът за трудоустрояване не е съставен в изискуемата форма по чл.25 НМЕ. Трудоустроен по смисъла на КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. /ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп./ Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист, медицинско направление или удостоверение, в случая. Формата на предписанието за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност от компетентния здравен орган не е форма за валидност на предписанието, поради което формата, в която здравният орган е произнесъл своето предписание за трудоустрояването на лицето, не може да бъде решаваща при преценката налице ли е трудоустрояване по смисъла на КТ / р. по гр.д. №1207/02 г. на трето г.о. на ВКС/, както е приел и въззивният съд. В случая, както вече бе посочено, удостоверението на лекуващия лекар е с изискуемото от закона съдържание – в него е посочено заболяването и здравословното състояние на ищцата, както и подходящата за нея работа, на която да бъде преместена.
Поради изложеното оплакванията на жалбоподателя относно неустановеността на първите две предпоставки за прекратяване на тр. договор по чл.327, ал.1,т.1 КТ са неоснователни.
Основателни са обаче оплакванията му относно допуснати от първоинстанционния и непоправени от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при доклада по делото. С него в предмета на делото не е включено изрично направеното и поддържано пред двете инстанции възражение на ответника за липса на третата от изложените по-горе предпоставки за законно упражняване на правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата на осн. чл.327, ал.1,т.1 ГПК. Не й е указано, че нейна е доказателствената тежест да установи трите предпоставки пълно и главно, като основание за следващото се при законосъобразното прекратяване на тр. договор обезщетение и че не е посочила допустими доказателства за тях – чл.146, ал.2 ГПК/ в този см. р. по т.д. №1187/13 г. на второ т.о., р. по гр.д. №2813/17 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./. От удостоверението на лекуващия лекар на ищцата от 17.08.16 г. се установява, че ищцата е била 9 месеца преди издаването му в отпуск по болест поради посоченото заболяване, за което са издадени съответните медицински документи /решение на специализирана ЛКК, решение на ТЕЛК и болнични листове/. Или представянето на това удостоверение е най-късният момент, в който работодателят е узнал за влошеното здравословно състояние на ищцата. То е предхождано от друга, упомената в него и относима към случая медицинска документация /с оглед и на възраженията на ответника по иска във въззивната му жалба-л.9, във връзка с трудоустрояването на ищцата/, която не е приложена към удостоверението и представена по делото.
В ТР №1/2013 г., т.2 ОСГТК-ВКС е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В случая въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила /по чл.140 и чл.146 ГПК/ при доклада по делото, поради което въззивният съд е следвало да даде указания за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест между страните. Въззивният съд, като не е направил това, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, осуетило пълното изясняване на делото и точното прилагане на материалния закон. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане при упражняване на правомощията му, посочени в закона и т.2 от ТР №1/2013 г. ОСГТК.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2447/17 г. от 31.01.19 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: