Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * ревандикационен иск * задължения на съда при постановяване на съдебен акт * произнасяне по непредявен иск * недопустим съдебен акт


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр. София, 16.09.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2275 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. В. Н. срещу решение № 327 от 3.11.2012г. по т. дело № 1067/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е обезсилено решение от 29.12.2011г. по т. дело № 01110/2006г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 4 състав и делото е върнато на СГС за разглеждане на предявеното основание.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – въззивният съд неправилно е приел, че ищецът е сезирал съда с облигационен иск с правно основание чл. 250 ЗЗД, а не с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като не се е съобразил с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Моли въззивното решение да бъде отменено и първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. М. К. К. оспорва касационната жалба като неоснователна, изразява становище за правилност на решението и поддържа, че с исковата молба освен претенцията по чл. 108 ЗС е предявил алтернативно и претенция за присъждане на левовата равностойност на розовото масло. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски по делото за трите съдебни производства.
С определение № 135 от 07.03.2014г. по настоящото т. дело № 2275/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск в рамките, очертани от основанието и петитума и в тази връзка какви са предпоставките за недопустимост на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното:
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът поддържа въз основа на конкретни факти и обстоятелства, че е придобил собствеността върху 765 кг розово масло и че между страните, респективно техните праводатели е възникнало правоотношение по договор за съхранение на определено количество розово масло, по силата на което периодично е предавано на ответника за съхранение розово масло. Твърди, че към м. ноември 2003г. ответникът е следвало да върне на ищеца 229,120 кг розово масло, но при извършено изземване са предадени само 30,968 кг розово масло. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че договорът е развален, ответникът държи без основание невърнатото количество розово масло и оспорва собствеността на ищеца. В същото време ищецът поддържа и становище, че ответникът отказва да изпълнява задължението си за пречистване, анализ, опаковане и запечатване. Заявеният петитум е да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 208,15 кг розово масло и ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца същото количество розово масло, което държи без основание. В допълнителна молба – уточнение вх. № 35429/06.11.2006г. и в хода на първоинстанционното производство ищецът е уточнил и изложил доводи, че предявеният иск е за вещно право по чл. 108 ЗС и че същият е допустим, предвид оспорване на собствеността върху процесното количество розово масло от ответната страна. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС и с решение от 29.12.2011г. по т. дело № 1110/2006г. го е отхвърлил като неоснователен.
За да обезсили първоинстанционното решение и върне делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на предявеното основание – чл. 250 ЗЗД, въззивният съд е приел, че постановеното от СГС решение е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск. Според решаващия съдебен състав в исковата молба ищецът е изложил твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, основано на договор за влог, посочил е, че претендираното количество розово масло не е намерено при изземването, докато твърдението за владеене или държане на вещта от ответника без правно основание е един от съществените елементи, за да бъде квалифициран искът по чл. 108 ЗС. Позовал се е на липса на твърдения, че вещта е излязла от фактическата власт на ищеца и е преминала в държане на ответника без основание. Изводът, че квалификацията на иска не може да бъде подведена под разпоредбата на чл. 108 ЗС е аргументиран и с довода, че посочените в исковата молба вещи /розово масло/ са родово, а не индивидуално определени, докато предмет на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС не могат да бъдат родово определени вещи. Връщайки делото на СГС, въззивният съд е дал указания на първоинстанционния съд да даде възможност на ищеца да уточни дали претенцията му е за неизпълнение на договорното задължение или за връщане на даденото по развален договор, предвид твърденията в исковата молба и в двете посоки.
Разпоредбата на чл. 2 ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена от него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., решение № 140/07.10.2009г. по т. дело № 342/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/31.10.2011г. по т. дело № 742/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск. Когато първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, а не е разгледал предявения, и не се касае до неправилна правна квалификация, първоинстанционното решение е недопустимо и въззивната инстанция следва да го обезсили и върне делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.
Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се индивидуализира спорното материално право. В този смисъл допустимостта и правната квалификация на предявения иск се определят от съда въз основа на твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея петитум. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК при констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд недостатъците на исковата молба следва да бъдат отстранени във въззивното производство. Преди да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск, въззивната инстанция следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба /например да уточни обстоятелствата на исковата молба или да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част/. След отстраняване в дадения срок на нередовността на исковата молба въззивният съд трябва да определи правното основание на предявения иск и въз основа на това да извърши преценка дали решението на първоинстанционния съд е недопустимо или неправилно.
Решението на Софийски апелативен съд е неправилно – постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съображенията на въззивния съд, че в исковата молба ищецът е изложил твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, основано на договор за влог, посочил е, че претендираното количество розово масло не е намерено при изземването, докато твърдението за владеене или държане на вещта от ответника без правно основание е един от съществените елементи, за да бъде квалифициран искът по чл. 108 ЗС, са правилни. Въззивната инстанция обаче не е съобразила обстоятелството, че ищецът твърди в исковата молба и оспорване на собствеността върху процесното количество розово масло от ответната страна. Прекратяването на договора за влог не задължава влогодателя да защити правата си единствено с иск за връщане на дадената за съхранение вещ на основание чл. 250 ЗЗД. Изборът на защита зависи от волята на легитимираното да я търси лице и при оспорване правото на собственост собственикът на вещта, излязла от фактическата му власт, има право да защити субективното си вещно право по реда на чл. 108 ЗС.
Собственикът на предоставени на влог вещи след прекратяване на договора за влог би могъл да се защити, както с иска по чл. 250 ЗЗД, така и с иска по чл. 108 ЗС. За да се приеме, че правното основание на иска е по чл. 250 ЗЗД, ищецът следва да твърди възникнало между страните правоотношение по договор за влог, прекратяване на договора и неизпълнение на задължението от страна на влогоприемателя да върне предоставените на влог вещи и да иска осъждане на ответника – влогоприемател по прекратения договор да върне предоставените на влог вещи. За да се определи правно основание на иска по чл. 108 ЗС, е необходимо ищецът да твърди, че е носител на правото на собственост върху процесните вещи, като уточни основанието на собственост, че това право се оспорва от ответника, че ответникът владее или държи вещите без правно основание и не му ги връща, въпреки многократни покани и поради това иска осъждане на ответника за тяхното предаване. Ако към момента на предявяване на иска вещите са унищожени, респективно не се владеят или държат от ответника, ищецът има право да претендира тяхната равностойност. Ако след постановяване на решението вещите или част от тях не се намират у длъжника или са развалени, от длъжника се събира тяхната равностойност по реда на чл. 521, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай са налице твърдения, че ищецът е собственик на определено количество розово масло, което е предавано периодично за съхранение в Държавна лаборатория „Българска роза”, [населено място] през периода 1989г. – 1991г., част от общото количество – 300 кг розово масло е изнесено незаконно в Германия през м. юни 1991г., но със съдействие на прокуратурата и МВР през м. сепметври 1993г. са върнати от Германия 297 кг розово масло, които са предадени за съхранение от ищеца на Държавна лаборатория „Българска роза”, като към м. ноември 2003г. предаденото за съхранение от ищеца в трезора на ответника в [населено място] количество розово масло възлиза на 229,120 кг. Ищецът поддържа становище, че при извършеното въз основа на определение от 03.05.2005г. от СРС, НК, 2 състав претърсване и изземване е намерено само количество от 30,968 кг розово масло. В същото време ищецът твърди, че ответникът държи без основание 208,15 кг розово масло – собственост на ищеца поради прекратяване на договора за съхранение.
Доводът на въззивния съд, че предмет на иска по чл. 108 ЗС не могат да бъдат родово определени вещи по принцип е правилен, но съдът не е съобразил, че вещите, определени по своя род, могат да бъдат индивидуализирани, когато бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени, по аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай въз основа на твърденията на ищеца, че към м. ноември 2003г. в трезора на ответника в [населено място] са оставени на отговорно пазене 229,12 кг розово масло, следва да се приеме, че към този момент съответното количество розово масло е било индивидуализирано с предаването му за съхранение. Поради това, че при претърсване и изземване е било намерено само 30,968 кг розово масло, ищецът е следвало да уточни останалото количество розово масло къде се намира, с оглед неговата индивидуализация. Точното индивидуализиране на движимите вещи има отношение, както към защитата на ответника в процеса, така и към изпълнението на съдебното решение, по отношение на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС.
Неправилно въззивният съд, връщайки делото на СГС, е дал указания на първоинстанционния съд да даде възможност на ищеца да уточни дали претенцията му е за неизпълнение на договорното задължение или за връщане на даденото по развален договор, предвид твърденията в исковата молба и в двете посоки. При констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд указанията за отстраняване на недостатъците на исковата молба следва да бъдат дадени на ищеца във въззивното производство от въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да отстрани недостатъците на исковата молба като даде на ищеца указания в определен срок да уточни обстоятелствата на исковата молба по иска с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на индивидуализацията на претендираните 208,15 кг розово масло, дали твърди владение или държане от страна на ответника на процесното количество розово масло към момента на подаване на исковата молба и къде същото се намира, след като при претърсването и изземването това количество не е намерено при ответника, или да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част, ако искането за връщане на розовото масло е въз основа на прекратен договор за съхранение, респективно договор за влог.
С оглед изхода на делото настоящият съдебен състав счита, че не трябва да се произнася по исканията за разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивната инстанция при решаването на спора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 327 от 3.11.2012г. по т. дело № 1067/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.