Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 29 май 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева , при становището на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 405 по описа за 2018г.г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдим чрез защитник срещу присъда № 17/15.02.2018г. по ВНОХД № 44/2018г. по описа на Варненски окръжен съд. В жалбата се ангажират касационни основания, свързани с нарушаване на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че нямало основания за водене на наказателно производство, като се позовава на обстоятелството, че административния орган дори не е издал наказателно постановление, тъй като счел,че няма извършено дори административно нарушение. Излагат се доводи във връзка с несъбиране на доказателства, свързани с движението на превозното средство- т.н.“тахошайба“, несъставяне на протокол за ПТП с приложена скица. Заявява се, че нямало доказателства, че има счупено странично огледало на дясна врата на един от автомобилите. Твърди се, че не били събрани доказателства за собствеността на автомобил, който е бил повреден, нито пък е била изследвана правоспособността на водача му – Н. Х., както и тази на св.С. И., както и не били установени трудовоправните отношения на тези двама свидетели. Прави се възражение, че никой не бил видял подсъдимия нито да управлява, нито да употребява алкохол, като било пропуснато да бъде оценена стойността на повреденото имущество. Основно възраженията се фокусират върху липсата на доказателства за управление и употреба на алкохол от страна на подсъдимия. Твърди се, че концентрацията от 1.2‰ не била установена, а само такава от 0.83‰ Иска се намаляване и на наложеното наказание с оглед влошено здравословно състояние на подсъдимия, като проява и на търсено снизхождение. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и моли да се остави присъдата в сила. Подсъдимият Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба. Не излага различни доводи от посочените в касационната жалба. Поставя акцент върху обстоятелството, че бил съставен акт за установяване на административно нарушение, но не било издадено наказателно постановление. Също така се излагат доводи относно това, че подсъдимият не бил видян да управлява превозното средство и да употребява алкохол. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 78/23.03.2017г. по НОХД № 887/2017г. на Варненски градски съд подс.П. Д. Н. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С атакуваната присъда (втора поред след касационна отмяна по к.д.№ 895/2017г.) първоинстанционната е била отменена, като подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода с изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК от 3 години. Второинстанционният съд му е наложил и глоба в размер на 200 лв., постановявайки и лишаване от право да управлява МПС съобразно чл.343г от НК за срок от 2 години, зачитайки по чл.59, ал.3 от НК времето, през което деецът е бил лишен от това право. Подсъдимият е бил осъден да заплати и разноските по делото в размер на 550 лв. Касационната инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и е допустима. Възраженията, разгледани по същество, се определят от настоящия съдебен състав като неоснователни. Въззивната инстанция е имала възможността да отговори на доводи, които повтарят тези от касационната жалба. Няма съмнение, че събраните по делото доказателства, които са безспорно установени, имат косвен характер, доколкото св.Х. и св.И. не са възприели подсъдимия в момента на управлението. Но от така депозираните свидетелски показания може с положителност да се заключи, че не съществува друга възможност освен тази, подсъдимият Н. да е управлявал превозното средство. Логическата верига при анализа на косвените доказателства води до един, и при това единствено възможен извод, а именно, че подсъдимият Н. е управлявал превозното средство, при което е закачил дясно странично огледало и прозорец на дясна странична врата на превозното средство, управлявано от св.Х.. Няма никакво основание да не се даде вяра на показанията на двамата свидетели,, единият от които- Х., се е обадил на телефона за спешни повиквания 112. Направените възражения относно свидетелите, също водачи на моторни превозни средства, нощували на мястото на инцидента- паркинг на пристанище Варна-изток, са изцяло ирелевантни, съобразено с характера на обвинението и необходимия предмет на доказване по делото. Никакво правно значение няма собствеността на превозните средства, нито има значение дали един или друг от свидетелите не е изпробван за употреба на алкохол ( с положителност от възприетите по делото факти се установява, че те не са причинили повреди по друго транспортно средство и не са управлявали такова към момента на инцидента. Необходимо е в процеса да бъдат събрани достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да формират извод за обективната истина по делото. След като това е сторено, оплакванията за несъбрани доказателства, които по начало в по-голямата си част нямат отношение към предмета на доказване, се възприемат от касационната инстанция като неоснователни. Не може да бъде възприето и възражението, свързано с действията на административно-наказващия орган. Очевидно последният се е съобразил с правилото „ ne bis in idem“ и законовата забрана да се развиват успоредно две производства, по едни и същи факти и които водят до наказателно обвинение по смисъла на чл.4 от Протокол № 7 на КЗПЧОС. Фактите по употребата на алкохол и управлението на МПС след това са идентични и в двете производства, поради което едновременното провеждане на наказателно и административнонаказателното със сигурност ще наруши забраната за повторно осъждане. В този смисъл е и ТР № 3/22.12.2015г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСНК на ВКС, а и новелата на чл.24, ал.1, т.8а и ал.4 от НПК. Не е предмет на установяване и дали в каква степен са настъпили повреди по транспортното средство, което е управлявано от св.Х., доколкото обвинението се е концентрирало само върху употребата на алкохол. Последната и съответната концентрация в кръвта на дееца се изследвани внимателно и много прецизно от въззивната инстанция. За да отхвърли обясненията на дееца, които сами по себе си са твърде нелогични, съдът се е позовал на заключението на назначената от него съдебномедицинска експертиза, която изключва твърденията на подсъдимия предвид установената алкохолна концентрация с техническото средство. Към изложените доводи няма какво да се добави, а обстоятелството, че двамата свидетели И. и Х. не са възприели управлението на подс.Н., далеч не изключва възможността това обстоятелство да се установи чрез логически анализ на фактите, което е и сторено от контролираната инстанция. Допълнително следва да се отбележи, че освен нелогична, в определена степен и съдържаща голяма доза наивитет, позицията на подсъдимия се опровергава от установените по делото факти за състоянието му при идването на полицейските органи, които са пристигнали значително бързо на мястото на инцидента. Липсата на дължими отговори при извършената полицейска проверка говори за липсата на защитна позиция, която е изградена значително по-късно, когато деецът се е почувствал в кондиция- 05.45ч., при отказът му да се подложи на кръвно изследване. По отношение на наложеното наказание второстепенният съд е изложил напълно споделими доводи, които не е необходимо да се повтарят. Житейския опит на дееца подсказва, че въпреки възрастта си, при управлението на МПС е склонен да допуска нарушения на закона. В този смисъл по-голяма снизходителност не може да бъде проявена, а наложеното наказание напълно съответства на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Касационният съд, след като намери, че материалният закон е спазен и при установяването на фактите по обвинението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, намери, че наложеното наказание не е явно несъответно на извършената преценка за наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Деецът е възрастен и всяка употреба на алкохол намалява още повече възможността му да отчита промените в пътната обстановка и да съобразява движението с тях, поради което налагането на наказание в минимален размер е достатъчно снизходително. По тези причини настоящата съдебна инстанция не намери основания за ревизия на атакувания съдебен акт, поради което счете, че той следва да бъде оставен в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила присъда № 17/15.02.2018г. по ВНОХД № 44/2018г. по описа на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: