О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 591 гр. София, 25.10.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№509 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. срещу решение №1706 от 07.04.2018 г. по гр.д.№4107/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 03.05.2017 г. по г.д.№18996/2014 г. на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. П. П. срещу ЗД „Бул инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. П. В., причинена при ПТП, настъпило на 22.12.2013 г., ведно със законната лихва от 22.12.2013 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на принципа на справедливост, прогласен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроси, доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и свеждащи се до въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касация – ЗД „Бул инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на сина на ищцата. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е съобразил: 1. Близките отношения между майка и син, които са живеели в едно домакинство. 2. Възрастта на починалия /51 години/ и на майка му /81 години/, както и обстоятелството, че с напредване на възрастта на ищцата, тя все повече е разчитала на помощта и подкрепата на сина си във всяко едно отношение, като в този смисъл е достигнал до извод, че внезапната и неочаквана загуба за майката е довела до значителни негативни емоционални преживявания, които е търпяла и ще продължава да търпи за в бъдеще. Позовавайки се и на икономическите условия в страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите й, въззивният съд е достигнал до извод, че за обезщетяване на доказаните в процеса неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 50 000 лв. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният от касатора въпрос е формирал правната воля на съда, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на исковете. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителна такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./, според която понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, такава не се дължи и за касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1706 от 07.04.2018 г. по гр.д.№4107/2017 г. на САС. Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.