Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр.София, 03.07. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гражданско дело № 2871/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. П., А. Г. П. и Г. Г. П. срещу въззивно решение № 1711 от 19.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 7393/17 г. на Софийския градски съд, ІV-Б състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът Г. Н. П. е починал в хода на касационното производство и е оставил за свои наследници по закон останалите двама касатори. Ответникът по жалбата М. Г. А. изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Решението е допуснато до касационен контрол в уважителната му част при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № ІІ-55-281 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 32407/2013 г. на Софийския районен съд, 55 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. А. срещу В. Г. В. /заместена в хода на процеса от своите наследници по закон Г. Н. П., А. Г. П. и Г. Г. П./ иск с правна квалификация чл. 34 ЗС за делба на недвижим имот – гараж, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 16 кв.м., в приземния етаж /левия преден ъгъл с лице към улицата/ на построената в УПИ **** по плана на [населено място], сграда и в частта за разноските като вместо това е допуснал да се извърши съдебна делба на имота между М. Г. А., Г. Н. П., А. Г. П. и Г. Г. П. при квоти 3/6 ид.части за първия и по 1/6 ид.част за останалите трима съделители. За да постанови решението си, въззивният съд е прел, че ищецът в първоинстанционното производство М. Г. А. и първоначалният ответник В. Г. В. са наследници по закон на Г. С. В., починал на 12.12.1995 г. и на Г. И. В., починала на 06.10.2003 г. С нот. акт № 114/1969 г. Г. С. В., със съгласието на съпругата си Г. И. В., е отстъпил на дъщеря си М. Г. А. правото на строеж на втория етаж от бъдещата двуетажна жилищна сграда на 140 кв.м., заедно с припадащата се на този етаж 1/2 реална част от избата-включваща избени помещения и гараж, както и припадащата се 1/2 реална част от тавана – включваща две тавански помещения, съгласно утвърдения архитектурен проект на сградата, която ще се построи върху собственото му дворно място, съставляващо тогава парцел **** в кв.**** по плана на [населено място], . С нот. акт № 60/1970 г. Г. С. В., със съгласието на съпругата си Г. И. В., е отстъпил на дъщеря си В. Г. В. правото на строеж на третия етаж от бъдещата триетажна жилищна сграда на 140 кв.м., заедно с припадащите се на този етаж едно избено помещение и един гараж, както и две тавански помещения, съгласно утвърдения архитектурен проект на сградата, която ще се построи върху посоченото дворно място. На 05.03.1970г. Г. С. В., М. Г. А., като и съпругът й С. А. А. са подписали протокол, в който са посочили, че първият ще притежава 1/2 идеална част от сградата, представляваща 44 % от стойността на сградата, включваща първи етаж, тавански помещения № 2 и № 3, приземно помещение № 3 и 6% от стойността на сградата, включваща гараж № 1, а М. Г. А. и съпругът ѝ С. А. А. ще притежават 1/2 идеална част от сградата, представляваща 44 % от стойността на сградата, включваща втори етаж, тавански помещения № 1, № 4 и № 5, приземно помещение № 4 и 6% от стойността на сградата, включваща гараж № 2. През 1971 г. и 1972 г. наследодателите Г. С. В. и Г. И. В. са се разпоредили с обособени на първия етаж от сградата две жилища, както и с един гараж на приземния етаж в полза на трети лица. С декларация от 04.04.1972 г., с нотариална заверка на подписите, С. А. А., М. Г. А., Г. С. В., Й. С. Й., В. К. Й. и С. Й. Й. са дали съгласие В. Г. В. да преустрои двете мазета в южния край на сградата в гаражно помещение, което е извършено въз основа на одобрен архитектурен проект и позволителен билет от 26.09.1973 г., като оттогава гаражът се ползва от нея. Към момента на учредяване на правото на строеж в полза на В. В. на 22.09.1970 г. първият етаж на сградата е бил построен, поради което въззивният съд е приел, че тя не е могла да придобие правото на собственост върху процесния гараж по силата на тази сделка, тъй като тогава изградените обекти на този етаж вече са били собственост на общия наследодател Г. В. по силата на приращението – чл. 92 ЗС, респ. че понастоящем имотът е съсобствен между страните при посочените права. Във връзка с направеното от първоначалната ответница възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност е посочено, че при действието на чл. 29, вр. с чл. 15 ЗСГ/отм./ давност не е текла и независимо от обстоятелството, че тя е упражнявала през годините фактическа власт върху гаража, той ѝ е бил предоставен от общия наследодател за ползване, което по същността си представлява търпими действия и за да се приложи правилото на чл.69 ЗС в тази хипотеза, е било необходимо да се извърши така нареченото преобръщане на държането във владение /interversio possessionis/ и тази промяна на намерението да бъде манифестирана на общия наследодател, каквито данни по делото липсват, а декларирането на имота през 1998 г. и плащането на данъци за него представляват индиции, че ответницата е имала намерение за своене спрямо другия сънаследник, но от тези данни не може да се направи извод за проведено пълно и главно доказване на субективния елемент на владението. Поставеният правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд, е решен в противоречие с практиката на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло. В представеното от касатора Р № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., I г.о., е прието, че при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. В решение № 3 от 25.01.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на ВКС, I г.о. също е посочено, че когато владението е установено чрез предаването му от предишния собственик или владелец, което може да стане с конклудентни действия или да се изрази словесно или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС, т.е. приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, според които, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Предвид отговора на поставения правен въпрос се налага изводът, че въззивният съд неправилно и в нарушение на материалния закон е приел, че наследодателката на касаторите не е придобила правото на собственост върху процесния гараж по давност, респ. че понастоящем имотът е съсобствен между страните и го е допуснал до делба. В случая е установено, че с нот. акт № 60/1970 г. Г. С. В., със съгласието на съпругата си Г. И. В., е отстъпил на дъщеря си В. Г. В. правото на строеж на третия етаж от бъдещата триетажна жилищна сграда на 140 кв.м., заедно с припадащите се на този етаж едно избено помещение и един гараж, както и две тавански помещения, с който договор наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху процесния имот на своята дъщеря. С декларация от 04.04.1972 г., с нотариална заверка на подписите, С. А. А., М. Г. А., Г. С. В., Й. С. Й., В. К. Й. и С. Й. Й. са дали съгласие В. Г. В. да преустрои двете мазета в южния край на сградата в гаражно помещение, което е извършено въз основа на одобрен архитектурен проект и позволителен билет от 26.09.1973 г. С оглед на това следва да се приеме, че от изграждането на гаража последната е установила самостоятелна фактическа власт върху него с намерение за своене, като 10-годишният давностен срок по чл.79, ал. 1 ЗС е изтекъл в нейна полза още приживе на наследодателя, от когато същата е придобила и правото на собственост върху имота съгласно дадените с ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС разяснения. В тази връзка следва да се отбележи, че възззивният съд неправилно е приел, че при действието на чл. 29, вр. с чл. 15 ЗСГ /отм./ давност не е текла. Действително, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.4 ЗСГ, действала от 30.03.1973 г. до 13.03.1990г., не се допуска придобиването по давност на недвижими имоти и вещни права ако тя се използва за заобикаляне на законови разпоредби, които не допускат придобиване на недвижим имот или вещно право от владелеца чрез други правни способи. Нормата на чл. 15 ЗСГ /отм./ е допускала придобиване на вещни права върху недвижими имоти само чрез посредничеството на народния съвет при спазена специална процедура, уредена в глава втора от закона. Редът на глава втора от закона обаче, съгласно изричната разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ /отм./, е неприложим между роднини по права линия, каквито са Г. С. В. и В. Г. В., нито са налице останалите хипотези на чл.29 ЗСГ /отм./, поради което и не е била налице законовата забрана за придобиването на процесния гараж по давност в този период. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск за делба да се отхвърли. При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата следва да заплати на касаторите сторените от тях разноски за всички инстанции в размер на 4540 лв. Настоящата инстанция намира направеното от М. А. възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 1500 лв. за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената от пълномощника на насрещната страна пред тази инстанция защита при упражняване на процесуалните им права. Неоснователно е и искането на касаторите за присъждане на 200 лв. разноски за вещо лице-графологична експертиза за тази инстанция, тъй като тези разноски са претендирани за първи път пред въззивния съд, т.е. несвоевременно, тъй като съгласно дадените в т.11 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК това е могло да стане най-късно в последното заседание в първата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я въззивно решение № 1711 от 19.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 7393/17 г. на Софийския градски съд, ІV-Б състав, в частта, с която е отменено решение № ІІ-55-281 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 32407/2013 г. на Софийския районен съд, 55 с-в, и е допусната да се извърши съдебна делба на недвижим имот – гараж, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 16 кв.м., в приземния етаж /левия преден ъгъл с лице към улицата/ на построената в УПИ **** по плана на [населено място], сграда между М. Г. А., Г. Н. П., А. Г. П. и Г. Г. П. при квоти 3/6 ид.части за първия и по 1/6 ид.част за останалите трима съделители и в частта за разноските, като вместо него постановява: О т х в ъ р л я предявения от М. Г. А. срещу А. Г. П. и Г. Г. П. иск с правна квалификация чл.34 ЗС за делба на недвижим имот – гараж, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 16 кв.м., в приземния етаж /левия преден ъгъл с лице към улицата/ на построената в УПИ **** по плана на [населено място], сграда като неоснователен. О с ъ ж д а М. Г. А. да заплати на А. Г. П. и Г. Г. П. сумата 4540 лв./четири хиляди петстотин и четиридесет лева/ разноски за всички инстанции. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: