2 Р Е Ш Е Н И Е № 184 С., 04,03,2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Росица Божилова при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг дело № 275 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 451/21.V.2013 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от М. Ю. М. и И. М. И. решение № 1946/16.ХІІ.2011 г. на САС по гр. д. № 2751/2011 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК: по противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос „дали когато спряно от движение МПС излиза /движи се/ по път, отворен за обществено ползване, неговият собственик и/или ползвател, респ. водач, следва да има сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите?” В отритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено на 4.ХІ.2013 г., ищците М. и И. са били представлявани от техния общ процесуален представител по пълномощие от САК, който е заявил, че поддържа съвместната им касационна жалба, докато ответният по иска Г. фонд, както и конституираният в процеса като трето лице негов помагач (пряк делинквент) Б. Г. К., са били редовно призовани, но не са се явили и не са били представлявани. Като взе предвид оплакванията на двамата касатори за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителните им искове с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 3 КЗ срещу ответното юридическо лице Г. фонд – С. да бъдат уважени в предявените по делото размери на търсените с тях застрахователни обезщетения, вкл. със законната лихва върху главниците от по 60 000 лв., считано от датата на процесното ПТП и ведно с присъждане на всички направени от М. и И. в трите инстанции съдебно-деловодни разноски, след като съобрази становището в писмения отговор по жалбата на ответния по касация Г. фонд за неоснователност на горните оплаквания и извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на М. Ю. М. и И. М. И. – двамата от [населено място], община [населено място], е основателна. 1. По поставения материалноправен въпрос: За да отхвърли исковете им срещу ответния Г. фонд /държавно учреждение по смисъла на чл. 287, ал. 1 КЗ/ с предмет търсено обезщетение за понесени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния непълнолетен /на 15 г./ син при настъпилото на 2.VІІ.2007 г. ПТП по време на движение по обществен път на мотоциклет, който към този момент е бил спрян от движение, Софийският апелативен съд е приел, че това юридическо лице не следва да отговаря – per argumentum a contrario от текста на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ, защото задължение да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите имало само лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България „и не е било спряно от движение”. Този решаващ за изхода на спора извод на въззивната инстанция е необоснован и незаконосъобразен. Цитираната законова разпоредба се нуждае от изправително тълкуване. Съгласно чл. 171, ал. 2, б. „в” ЗДвП /в редакцията на този текст, действала към датата на процесното ПТП/ една от изрично предвидените принудителни административни мерки за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, е „временно спиране от движение” на пътно превозно средство на собственик, който няма задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите - „до сключването й”. Следователно, щом задължителният характер на тази застраховка се обезпечава конкретно с въпросната принудителна административна мярка, в тежест и на собственика на спряно от движение МПС е поставено задължението за сключване на такава застраховка. От друга страна, в писмения си отговор по исковата молба ответният Г. фонд не е оспорвал обстоятелството, че мотоциклетът с марка „МЗ-250”, с който е причинено вредоносното събитие, е имал към датата на настъпването му регистрация в КАТ /ДК [рег.номер на МПС] / - независимо, че според правилото на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № І-45/24.ІІІ.2000 г., „считано от 1 юни 2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISО 7591”. Последното обстоятелство обаче, е ирелевантно за изхода на настоящия спор, тъй като към датата, когато е било образувана пред ответния Г. фонд щета № Н-2101, а именно 8.VІІІ.2008 г., в сила е била настоящата редакция на чл. 264, ал. 1 КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието „МПС”, но без първоначалното допълнително императивно изискване такова транспортно средство за движение по суша да е „снабдено с държавен регистрационен номер”. В заключение, а и по аргумент от текста на чл. 264, ал. 3 КЗ, отговорът на релевирания от двамата касатори в изложението към жалбата им материалноправен въпрос е, че и в хипотеза, когато едно спряно от движение моторно превозно средство се движи по път, отворен за обществено ползване (по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП), неговият собственик и/или ползвател, респ. водач, следва да има сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. По същество: Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /в редакцията на този текст, действала към датата на процесното ПТП - ДВ, бр. 48 от 15 юни 2007 г., Г. фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт /или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество/, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България /или на друга държава членка на ЕС/ и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Данните по делото са, че с влязла в сила на датата 20 декември 2007 г. присъда № 101/4.ХІІ.2007 г. по НОХД № 640/2007 г. по описа на В. ОК конституираният в настоящия процес като трето лице-помагач на страната на ответния Г. фонд Б. Г. К. е бил признат за виновен в това, че на 2.VІІ.2007 г., като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, управлявайки мотоциклет марка „МЗ-250” с регистрационна табела ВТ 1214 Б по четвъртокласен обществен път ІV-53024 в отсечката между селата Чакали и Палици на [община], което МПС било собственост на трето лице /Н. Г. К. от [населено място]/ и допускайки возещият се отзад Г. М. М. да пътува без защитна каска, след загубване на управлението на машината и напускане на пътното платно е причинил по непредпазливост смъртта на последния: престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”-във вр. чл. 342, ал. 1,, хип. 3, предл. 2-ро НК, за което му е било наложено наказание пробация. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорно между страните по настоящето дело, че за мотоциклета, с който е било причинено това ПТП, нито неговият формален собственик, нито виновният водач К., са имали сключена към датата на настъпване на вредоносното събитие валидна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Това обстоятелство е достатъчно за ангажиране на обезпечителната отговорност на ответния Г. фонд към наследниците по закон на загинали при процесното ПТП непълнолетен Г. М. М.. Видно от показанията на разпитания по делото в първата инстанция свидетел И. С. И. е че загиналият син на ищците, настоящи касатори е живеел с тях в едно домакинство и заедно със своя брат, бил е добро и скромно момче и родителите му продължават и досега изключително много да скърбят за неговата нелепа загуба. Настоящият състав на ВКС намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за понесените от всеки един от двамата родители неимуществени вреди е сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева). Признавайки по делото обстоятелството, че техният непълнолетен син е могъл в достатъчна степен да разбира свойството и значението на постъпките си, вкл. задължението по закон да използва като пътник защитна каска при качването си на мотоциклет, те са съобразили размера на претенциите си към ответния ГФ с конкретния каузален принос на загиналия свой син за настъпване на вредоносния резултат. Към датата на процесното ПТП е бил в сила чл. 137е ЗДвП (нов-ДВ, бр. 51 от 26 юни 2007 г.), установяващ горното задължение и за пътниците при движението и на мотоциклети, и на мотопеди. Като се има предвид, че навършената възраст на непълнолетния загинал син на ищците /15 г./ е непосредствено под посочената в чл. 151, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗДвП такава за придобиване на правоспособност за управлението на мотопед, а именно 16 години, съотношението в приноса му за съпричиняване на вредоносния резултат не може да е равно с това на правоспособния водач на мотоциклета, с който е настъпило произшествието. Настоящият състав намира, че то не надхвърля 1/3 /една трета/. Ето защо дължимото на всеки един от двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди от това ПТП ще следва да се определи в размер на сумата 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/. С оглед всичко изложено атакуваното решение на САС ще следва да бъде касирано, като вместо него бъде постановен съдебен акт по съществото на облигационния спор, с който исковите претенции на М. и И. по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, предявени в качеството им на родители на загиналия при процесното ПТП от 2.VІІ.2007 г. техен 15-годишен син Г. М. М., да бъдат уважени в предявените по делото размери и ведно със законната лихва върху техните главници, считано от настъпване на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и във връзка с изричното им искане за това на всеки от двамата касатори следва да бъдат присъдени и всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски в размер общо на 11 800 лв. /или по 5 900 лв. за всеки от тях/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1946 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 16.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 2751/2011 г. И ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А : О С Ъ Ж Д А Г. фонд /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІV, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 288, АЛ. 1, Т. 2, б. „а” КЗ, да заплати на И. М. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], община-гр. Е., област В. Т., СУМА в размер на 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния непълнолетен /на 15 г./ син Г. М. М., настъпила при ПТП на 2.VІІ.2007 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане, КАКТО И съдебно-деловодни разноски за трите инстанции в размер на 5 900 лв. (пет хиляди и деветстотин лева). О С Ъ Ж Д А Г. фонд /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІV, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 288, АЛ. 1, Т. 2, б. „а” КЗ, да заплати на М. Ю. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], община-гр. Е., област В. Т., СУМА в размер на 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия непълнолетен /на 15 г./ син Г. М. М., настъпила при ПТП на 2.VІІ.2007 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане, КАКТО И съдебно-деловодни разноски за трите инстанции в размер на 5 900 лв. (пет хиляди и деветстотин лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 275 по описа за 2012 г.