Р Е Ш Е Н И Е № 23 София , 01.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1201 /2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационни жалби от адвокат Д. М., защитник на подсъдимия В. Ж. Н., и лично от подсъдимия против решение № 212 от 06.10.2016 г. по внохд № 337/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата на адвокат М. се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и е явно несправедливо. Изтъква се, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е осъден, тъй като поведението му не осъществява състав на престъпление. Според жалбоподателя въззивният съд е нарушил чл. 13, чл. 14, чл.107 , ал. 5 и чл. 305 , ал. 3 от НПК при дирене на обективната истина по делото. Атакува се убедителността на мотивите, които се квалифицират като непълни, общи и схематични. Защитата намира наказанието за явно несправедливо, тъй като не отчита смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В заключение се отправят при условията на алтернативност две искания – за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав . В жалбата на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Заявява се, че авторството на деянието не е установено по несъмнен начин, тъй като анализът на доказателствения материал не е направен задълбочено и логически правилно. Решението се оспорва и поради липса на мотиви по възраженията на защитата. С тези аргументи жалбоподателят настоява за ново разглеждане на делото след отмяна на въззивното решение. Пред касационната инстанция защитниците на подсъдимия поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното: Варненският окръжен съд с присъда № 46 от 05.04.2016 г. по нохд № 89 /2016 г. признал подсъдимия В. Ж. Н. за виновен в това , че · на 12.07.2014 г. в [населено място] държал подправени парични знаци в големи количества, поради което и на основание чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му определил наказание лишаване от свобода за срок две години и шест месеца · на 12.07.2014 г. в [населено място] държал материали, за които знаел, че са предназначени за съставяне на неистински официални документи по чл. 308, ал. 2 от НК ­ български и чуждестранни документи за самоличност, контролни талони към свидетелства за управление на моторно превозно средство и визови стикери, поради което и на основание чл. 308, ал. 7 вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му определил наказание лишаване от свобода за срок от две години със зачитане на срока на задържане по чл. 59, ал. 1 от НК. · Съдът наложил на подсъдимия най-тежкото наказание – две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, и привел в изпълнение отложеното му наказание по нохд № 31/2012 г. на Специализирания наказателен съд. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Варненският апелативен съд с решение № 212 от 06.10.2016 г. по внохд № 337/2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Съвпадащите доводи, изложени от касаторите, позволяват едновременното разглеждане двете жалби. Те са неоснователни поради следните съображения: Съдържателно оплакванията срещу въззивното решение се свеждат до твърдения за съществени процесуални нарушения, опорочили фактическите изводи на предходния съдебен състав. Жалбоподателите , макар да се позовават на нарушение на закона , изброяват дефекти в разсъжденията на съда както в процеса на издирване на обективната истина , така и в логическата интерпретация на данните, довели до крайния извод за авторството на деянието. Касационната проверка не намери основание да сподели позицията на подсъдимия и неговите защитници. Преди всичко не е налице липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1 , т. 2 от НПК. Въззивното решение, макар да се отличава с лапидарен стил на изложение, все пак постига стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. От мотивите на проверявания акт могат да се извлекат отговорите на всички доводи, които подсъдимият и неговият защитник са представили в подкрепа на въззивната жалба. Жалбоподателите акцентират върху проверката и анализа на показанията на свидетелите Т. М. и К. Н., които определят като оборващи обвинението. Въззивният съд е споделил разсъжденията на първостепенния съдебен състав, с които той не е кредитирал данните, съобщени от свидетелите в интерпретирания от защитата контекст. Усилията на защитата са били насочени към разколебаване убедителността на фактите, свързващи В. Ж. Н. с фактическата власт върху инкриминираните вещи. Пред касационния съд , както и пред предходните съдебни състави, не е повдиган спор относно вида, количеството и естеството на намерените парични знаци и материали в гаража на подсъдимия. Чрез свидетелите М. и Н. подсъдимият се е опитал да противопостави на факта на държане на инкриминираните вещи версията, че поставянето им е било неизвестно за него, тъй като същото помещение се е ползвало от починалия Г. М. или, вече чрез пледоарията на адвокат М. – от други неизвестни лица. Тази хипотетична възможност е изследвана и отхвърлена от въззивния съд поради липсата на доказателствена подкрепа. Показанията на свидетелката Н. правилно са оценени като ненадежден източник на обективни данни тъй като явно противоречат на писмените доказателства, установяващи, че сред веществените доказателства са се намирали и истински документи - лични карти и свидетелства за правоуправление, които са били откраднати или загубени месеци след смъртта на Г. М.. В показанията на свидетеля Т. М., син на починалия, по същество не се съдържат никакви данни, влияещи върху предмета на доказване. Познанството на баща му с подсъдимия в общия доказателствен контекст не изключва престъпното държане на инкриминираните вещи и въззивният съд правилно не е открил в тях основание за ревизия на първоинстанционната присъда. Хипотезата на адвокат М. за енигматични трети лица, ползвали гаража след смъртта на М. , не се подкрепя от никакви доказателства, дори от твърденията на свидетелката Н.. Контролът за достоверност на доказателствените материали е извършен от въззивната инстанция достатъчно задълбочено и гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии за изследваните събития. Сравнявайки веществените доказателства с показанията на свидетелката Н. второинстанционният съд е получил увереност да не кредитира последните, тъй като съдържащата се в тях информация е извън възможната причинно-следствена последователност. Установените от съда релевантни факти не са резултат от едностранчива или превратна интерпретация, поради което не са налице основания за отмяна поради касационното основание на чл. 348, ал. 1 , т. 2. от НПК. Единствено за пълнота на изложението настоящият състав отбелязва, че цитираната в жалбата норма на чл.305, ал. 3 от НПК е относима към хипотезите, когато въззивната инстанция произнася нова присъда. За въззивното решение намират приложение разпоредбите на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК, които в настоящия случай не са нарушени. Все по същата причина се налага да се отбележи , че мястото на престъпленията не е останало неизвестно, както се твърди в жалбата, тъй като е посочено на стр.1 и стр.4 от решението. При възприетата от съда фактическа обстановка материалният закон е приложен точно, поради което искането за оправдаване на подсъдимия е незаконосъобразно Не следва да бъде уважена и заявената претенция за ревизия на наложеното наказание. Санкциите за двете престъпления са определени при превес на смекчаващите обстоятелства, обусловен и от тези, които се изтъкват пред настоящия съд ­напреднала възраст и тежко семейно положение. Тяхната относителна тежест сред факторите от значение за индивидуализация на наказанието е отчетена по начин, ползващ в най-голяма степен подсъдимия. Останалите упреци към въззивното решение, изложени в жалбата на защитата, се отнасят до структурата на мотивите и се свеждат до редакционни претенции. Те са без значение за законосъобразността на съдебния акт, макар съобразяването им да би довело до-висока степен на неговата убедителност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212/06.10.2016 г. по внохд № 337/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1 . 2.