Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37

София, 31.01.2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 3491 по описа на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Р. П., като пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Русе, срещу въззивно решение № 41 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 355/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците в касационното производство Х. Ю., Р. Ю. и С. Ю., чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Третото лице – помагач „Пътинженеринг“ АД – гр. Русе изразява становище за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД – гр. София не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което касаторът е осъден да заплати следните суми: на Х. Ю. - сумата 70 000 лева и на Р. Ю. и С. Ю., чрез тяхната майка и законен представител – по 46 000 лева на всеки от тях, по предявените частични искове, които суми представляват обезщетение по чл. 49 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател С. Ю., поради неподържана пътна настилка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.01.2015 г., до окончателното им изплащане. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника – „Пътинженеринг“ АД, гр. Русе и „Хидрострой“ АД, гр. София.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на първо място са налице доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поставени са следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „може ли съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди единствено въз основа на показанията на свидетели, които макар и да не са пряко заинтересовани от предмета на спора, са в роднински или близко приятелски отношения с претендиращите обезщетението, и ако не, длъжен ли е да обсъди други доказателства“; 2. „при определяне размера на обезщетението следва ли да се извърши преценка на конкретно съществуващите обстоятелства, когато е налице признание на факта, че се цели материално облагодетелстване“; 3. „когато въз основа на влязло в сила решение по частичен иск, е определен целия размер на обезщетението в полза на наследниците на починалото лице, може ли да бъде предявен последващ частичен иск“. По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 129/01.08.2017 г. по гр. д. № 3070/2016 г. на четвърто г. о., а по втория с решение № 196/03.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г. на четвърто г. о.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени частични искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, за разликата над присъдените с влязло в сила решение 10 000 лв. за всеки от ищците до пълния размер на вземането, съответно в размер на 80 000 лв. за Х. Ю. и по 56 000 лв. за Р. Ю. и С.Ю.
С влязло в сила на 18.11.2019 г. решение по гр. д. № 2243/ 2017 г. на РС – гр. Русе са уважени предявените срещу ответника искове за сумата 10 000 лева /за всеки от ищците/, частично предявени от общите размери съответно на 80 000 лв. /за съпругата/ и по 56 000 лв. за двете деца, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния наследодател в ПТП на 29.01.2015 г. на пътя Разград-Русе, при управление на товарен автомобил „Мерцедес”, с рег. № *, с полуремарке, с рег. № *. В мотивите на съдебния акт е прието, че са доказани предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на ответника, както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалия водач, като е определена степента на съпричиняване на 20%. Съдът по справедливост е определил обезщетение в общ размер от 100 000 лева за майката, а за децата – по 70 000 лева, което е било намалено с процента за съпричиняване на 80 000 лева, съответно на 56 000 лева. В обжалваното въззивно решение съдът е обсъдил възражението за недопустимост на исковете, като е счел същото за неоснователно. Приел е, че ищците са предявили исковете за обезщетение за неимуществени вреди, за остатъка от вземането, в останалия незаявен с предявените преди това частични искове размер. Позовал се е на т. 2 от ТР № 2/ 22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане, за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Видно от влязлото в сила решение съдът е приел наличието на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД и е уважил частично предявените искове, поради което е счел, че са налице предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност, като правопогасяващите правото възражения, както и възражението за съпричиняване, не следва да се разглеждат в настоящото производство, като преклудирани. Изложил е съображения, че с настоящата искова молба са предявени искове за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от спорното субективно материално право, въз основа на което са били уважени, с влязло в сила решение, частичните искове в размер на 10 000 лева за всеки един от ищците.
При определяне размера на обезщетенията е посочил, че съгласно Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, следва да се вземат предвид конкретните обективно съществуващи обстоятелства по делото. При причиняване на смърт, такива са възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията му с неговите близки, които претендират обезщетение, като изброяването е примерно. Обсъдил е събраните гласните доказателства чрез разпит на свидетелите Р. и М. Ю.. Според показанията на първия свидетел /шофьор на камион при Ю./, който има продължителни впечатления за семейството, членовете му били много привързани един към друг, като бащата го осигурявал финансово. След неговата смърт нещата се променили, защото нямало кой да се грижи за семейството, което живеело на квартира, като братята на С.Ю. помагали финансово. Съпругата му била в много тежко психическо състояние, непрекъснато плачела. Голямата дъщеря /на 2 години и 4 месеца/ знаела, че баща й е починал, но малката /на 1 година и 1 месец/ не знаела и продължавала да го чака. Вторият свидетел /брат на наследодателя на ищците/, посочва, че съпругата все още е в шок от смъртта на съпруга си. Той и другите му братя наели квартира на снаха си и децата й, подпомагали я финансово, като се наложило да продадат камионите, за да погасят задълженията на С. Ю. Той и съпругата му се обичали много, имали невероятно добри отношения, като същата все още не може да прежали смъртта му. Кредитирал е показанията на тези свидетели като обективни и непротиворечиви помежду си. От тях се установява изключителната близост, обич и разбирателство между членовете на семейството. Смъртта на бащата, който е бил на 30 г. и е осигурявал финансово благополучието на семейството, безспорно се е отразила изключително негативно, както на съпругата, така и на децата. Според показанията на свидетелите, съпругата все още не може да преживее смъртта му, като се е променил и коренно начина й на живот – трябва да разчита на финансовата издръжка на братята на съпруга си и да отглежда сама двете момичета. Тези негативни изживявания, липсата на сигурност в живота на съпругата и децата, финансовата им зависимост от братята на починалия, представляват претърпени неимуществени вреди с по-голям интензитет от обичайното, които следва да бъдат обезщетени, като справедливият размер на обезщетението, с оглед и на икономическата обстановка в страната към момента на пътно-транспортното произшествие, е 70 000 лева за ищцата Х. Ю. и по 46 000 лева за двете малолетни деца.
Обжалваното въззивно решение не е недопустимо. Доводите за недопустимост са обосновани с произнасянето по недопустими искове, предявени като частични. Предмет на тези искове е остатъка от вземането, произтичащо от същото материално право и заявено с исковете, по които е постановено влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл са и постановките на тълкувателно решение № 2/ 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, които са съобразени изцяло при произнасянето на въззивния съд.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първите два въпроса са обосновани с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди единствено въз основа на свидетелските показания на роднини и близки лица, които са кредитирани. Не е налице противоречие с цитираната съдебна практика, в която е прието, че залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ не е абстрактно такова. По своето естество същото представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие. Именно въз основа на такъв анализ е определено и обезщетението в настоящата хипотеза, като свидетелските показания съдържат непротиворечиви факти относно претърпените болки и страдания. В решението са обсъдени всички обстоятелства, обуславящи неимуществените вреди и значението им за определяне размера на обезщетението, което съответства на действително претърпените вреди.
Третият въпрос отново е обоснован с недопустимостта на предявените частични искове. Предвид горните съображения за тяхната допустимост, този въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на процесуалния представител на ответниците по касация на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 830 лв. за настоящата инстанция /чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 41 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 355/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Русе, да заплати на адв. Н. М. от [населено място], [улица], ет. 1, сумата 830 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: