9 Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. София, 17 март 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Г. СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 1129/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от подсъдимия С. И. И., чрез защитника му – адвокат Г., срещу въззивно решение № 275/03.08.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/2021 г., по описа на Софийски апелативен съд. В нея жалбоподателят изразява недоволство от гражданско – осъдителната част на въззивния съдебен акт, като твърди, че предявеният от пострадалия граждански иск незаконосъобразно е приет за разглеждане след изтичане на предвидения за това законов срок. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди бил несправедливо завишен, като не било отчетено съпричиняването от страна на пострадалия. С оглед на това се правят алтернативни искания за отхвърляне на гражданския иск или за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Срещу въззивното решение е постъпила жалба и от частния обвинител и граждански ищец К. Чемширов. С нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Жалбоподателят претендира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде осъден подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115 от НК. Прави и алтернативно искане за увеличаване размера на наложеното наказание и отмяна на приложението на чл. 66 от НК, както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия – адвокат Е., поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Повереникът на частния обвинител Кр. Ч.– адвокат Б., поддържа подадената от адв. П. касационна жалба и заявените с нея касационни основания, като претендира за уважаването й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и пледира същите да бъдат оставени без уважение. Подсъдимият С. И., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда, постановена на 04.11.2020 г. по н.о.х.д. № 3977/2018 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 12 – ти състав, подсъдимият С. И. И. е признат за виновен в това, че на 07.10.2017 г., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] до входната врата на вход „А“, причинил на К. Н. Ч.тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, с проникване в черепната кухина, поради което и на основание чл. 128, ал. 2, пр. посл. във вр. с ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115, вр. с чл. 18 от НК. На основание чл. 45 от ЗЗД с присъдата подс. И. е осъден да заплати на гражданския ищец К. Ч. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението – 07.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата. Искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лева, като неоснователен. С присъдата на основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК в полза на държавата е отнет газово – сигнален пистолет „ZORAKI“, кал. 9 мм, с фабр. № 077328. Първостепенният съд се е произнесъл и по разноските, направени по делото, като ги е присъдил в тежест на подсъдимия. Срещу първоинстанционната присъда е подаден протест от Софийска градска прокуратура и жалба от частния обвинител Чемширов с искане за осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115 от НК и уважаване на гражданския иск в пълния предявен размер. Присъдата е атакувана и от подсъдимия, който останал недоволен от гражданската й част, като претендирал за отхвърляне на гражданския иск или намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. По протеста и жалбите в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. № 1129/ 2021 г.. С решение № 275/ 04.08.2021 г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Подадените срещу въззивното решение касационни жалби са допустими, тъй като са депозирани от страни, които имат право на това, в законния срок за обжалване и срещу съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. В жалбата на подсъдимия се изразява недоволство единствено от гражданско – осъдителната част на въззивния съдебен акт, докато с тази на пострадалия въззивното решение се атакува изцяло, като се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Поради това настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо да се произнесе първо по оплакванията на частното обвинение. Доколкото наличието или отсъствието на съществени процесуални нарушения предпоставя коректното разрешаване на въпроса за правилното приложение на материалния закон и за справедливостта на наказанието, приоритетно следва да бъде осъществена проверка на твърденията за допуснати нарушения на изискванията на процесуалния закон. Те се отнасят до осъществената от въззивният съд доказателствена и аналитична дейност. Твърди се, че контролираният съд не е осъществил обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства, като по този нарушил принципа за разкриване на обективната истина. Не изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305 от НПК, като не посочил въз основа на кои доказателства е оправдал подсъдимия и не отговорил на възраженията на повереника, направени в тази връзка. Игнорирал показанията на пострадалия за това, че още с влизането му във входа на блока подсъдимият насочил към него пистолета и отправил закани за живота му и че е имал мотив да го умъртви. При извършената касационна проверка не се констатират допуснати нарушения на процесуалните правила от естеството на посочените в жалбата на частния обвинител. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, визирани в нормата на чл. 305, ал. 2 от НПК, като подробно е изложила съображенията си, поради които е отхвърлила доводите и възраженията на страните срещу законосъобразността на първоинстанционната присъда. Във въззивния съдебен акт проверяваният съд е анализирал подробно доказателствените източници, събрани по делото, посочил е приетите от него фактически положения и обусловените от тях правни заключения. Въззивната инстанция е формирала своите изводи по фактите не само въз основа на осъществената от първостепенния съд доказателствена и аналитична дейност, а и след извършването на подробен и задълбочен собствен анализ на доказателствената съвкупност. При това нито едно от събраните по делото доказателства не е било игнорирано или неправилно интерпретирано извън неговия действителен смисъл. Противно на твърдяното от частното обвинение, проверяваният съд изцяло е дал вяра на изложеното от пострадалия Чемширов и неговата съпруга – св. Н. Ч., относно авторството, времето, мястото и механизма на причиняване на телесната повреда, приемайки, че показанията им са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с показанията на св. З. и с експертните заключения, изготвени по делото. Въззивният съд не е игнорирал нито един от съдържащите се в техните показания факти относно предхождащите деянието събития, свързани с отношенията между подсъдимия и съпругата на пострадалия, пристигането на последния пред блока на И., вкарването на свидетелката обратно във входа, размяната на удари и обиди между двамата мъже. Противно на твърденията на касатора, въззивната инстанция не се е доверила, а напротив – отхвърлила е като недостоверни обясненията на подсъдимия за това, че е нанесъл удара с пистолета по главата на пострадалия, докато последният го е държал за шията. Контролираният съд се е доверил изцяло на информацията, изложена от свидетелите Чемширови, за това, че частният обвинител е ударен от дееца, в момента, в който е бил с гръб към него, излизайки през вратата на входа на блока. Неоснователно е и твърдението, че е игнорирано експертното становище относно вида на причиненото на пострадалия увреждане и възможността то да доведе до смъртта му. Подробно контролираният съд е обсъдил заключенията на съдебно – медицинските експертизи определящи естеството, характера, степента и механизма на причиняване на получените от пострадалия телесни увреждания в резултат на удара. Въз основа на тях обосновано въззивната инстанция е приела, че без проведените диагностични изследвания и високоспециализираното неврохирургично оперативно лечение и оказана реанимационна медицинска помощ, черепно – мозъчната травма, претърпяна от пострадалия неминуемо и за кратко време би довела до смъртта му. Изложеното е илюстрация на извършения от предходната инстанция анализ на доказателствената съвкупност, който според настоящия съдебен състав е осъществен изцяло в съответствие с изискванията на разпоредбите на чл. 13, чл.14, чл. 107 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Изяснени са всички относими към предмета на делото факти и обстоятелства, чрез вярна интерпретация на доказателствените източници, съобразно действителното им съдържание, като фактическите изводи на въззивния съд са изградени изцяло по правилата на формалната и правната логика. Това обуславя неоснователността на твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. При осъществения касационен контрол не се констатира и допуснато нарушение на материалния закон. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК се аргументира с довода, че за да оправдае подсъдимия по обвинението по чл. 115, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че деецът не е имал умисъл да умъртви пострадалия, а единствено да му причини болка, чрез нанасяне на телесно увреждане. Контролираният съд достигнал до този неправилен извод, като игнорирал показанията на пострадалия за това, че още в началото на конфликта деецът се заканил, че ще го убие. Не съобразил обстоятелството, че подсъдимият е имал връзка със съпругата на частния обвинител и съответно мотив да го умъртви. Не взел предвид и факта, че подсъдимият е нанесъл целенасочено силен удар с пистолет в жизненоважна част от тялото на пострадалия – неговата глава, причинявайки му по този начин тежко увреждане, което без оказаната висококвалифицираната медицинска помощ би довело до неговата смърт. Тези доводи на частното обвинение не се споделят от настоящия съдебен състав. При правилно установените факти, съобразно всички изисквания на процесуалния закон, контролираният съд е достигнал и до законосъобразни правни изводи относно приложимия престъпен състав. Проверяваната инстанция правилно е съобразила, че умисълът на дееца се обективира в конкретно осъществените от него действия, свързани с насочеността на ударите към жизненоважни части от човешкото тяло и тяхната сила, средствата, съответно оръжието, с което се въздейства върху телесния интегритет на жертвата, вида, степента и характера на реално причинените й увреждания. Единствено задълбоченият, пълен и всеобхватен анализ на посочените обстоятелства може да обуслови законосъобразен и несъмнен извод относно субективната страна на деянието, съответно неговия вид. Предходният съд е изходил от тези принципни положения при формиране на извода, че събраната по делото доказателствена съвкупност обуславя наличието на умисъл за причиняване на телесна повреда, а не за умъртвяване на пострадалия. За да достигне до това заключение правилно е интерпретирал изготвените по делото съдебно – медицински експертизи и устните разяснения, депозирани от вещите лица в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Въз основа на тях е приел, че телесното увреждане на пострадалия – черепно – мозъчната травма, е причинено с един единствен удар, със замахващо движение с ръка, държаща пистолет, тежащ 725 грама. Според експертите, при такъв удар цялата кинетична енергия се фокусира върху контакта между удрящата част на оръжието и много малка площ от лявата странична повърхност на главата, което обуславя тежестта на увредата - линейното счупване на лява слепоочна кост, довело до голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество. Иначе казано, в случая теглото на оръжието, с което е нанесен удара е предопределило силата му, съответно тежестта на увреждането. Посоченото експертно становище не е игнорирано от въззивния съд, а е интерпретирано съвкупно с другите доказателствени източници, като е преценено правилно, че силата на нанасяне на удара и тежестта на причинените с него увреждания не са достатъчни в конкретния случай, за да се направи извод за наличието на пряк умисъл у дееца да умъртви пострадалия. Професионално предходната инстанция е преценила в тази връзка показанията на св. Ч. и неговата съпруга, от които се установява, че подсъдимият е нанесъл един единствен удар на пострадалия и въпреки че е възприел как последният спокойно се отдалечава от мястото, без да залита или пада и се качва да управлява автомобила си, не го е последвал и не му е нанесъл други удари. Контролираният съд правилно е преценил, че именно това поведение на дееца, е от съществено значение за формиране на изводи относно субективния елемент на деянието. По този начин, изпълнявайки задължението си да обсъди установените факти и обстоятелства в тяхната съвкупност и по правилата на формалната логика, въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че макар причинената на св. Чемширов телесна повреда да е от такова естество, че без оказване на висококвалифицирана медицинска помощ да е можела да доведе до летален изход, цялостното поведение на дееца, непосредствено след нанасянето на единствения удар изключва умисъла му за умъртвяване на пострадалия и обуславя наличието на умисъл за причиняване на болка и страдание чрез нанасяне на физическо увреждане. При това положение, като е възприел осъществената от първата инстанция преквалификация на престъпното деяние от такова по чл. 115, вр. с чл. 18, ал.1 от НК в престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. последно, вр. с ал.1 от НК, въззивният съд на свой ред е приложил правилно материалния закон. При определяне на санкцията за осъществената престъпна проява, предходните съдебни инстанции са съобразили вида и лимитативните рамки на предвиденото в разпоредбата на чл. 128 от НК наказание, както и всички относими смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчетени са като смекчаващи фактори чистото съдебно минало на дееца, добрите данни за личността му, трудовата му ангажираност и семейно положение, факта, че полага грижи за малолетното си дете, както и конкретното поведение на пострадалия като инициатор на инцидента. В посока отегчаване на отговорността правилно е отчетено обстоятелството, че увреждането е причинено на пострадалия в момента, в който се е оттеглял от мястото, в гръб, когато не е имал възможност да се защити. Всички изложени факти са интерпретирани правилно, като е преценено, че те обуславят налагане на санкция в минималния предвиден размер. Вярна е и преценката, че с оглед наличието на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК и най-вече събраните данни за личността на дееца, не се налага за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, наказанието от три години лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно от него. Така определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, отговаря на принципите за законоустановеност и справедливост, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Причинената на пострадалия телесна повреда не се отличава по тежест и последици от тези, обуславящи квалификацията на деянието по чл. 128, ал. 2, вр. с ал.1 от НК. Съответно не налага и по - различно третиране на подсъдимия и не изисква упражняване спрямо на него на по - интензивно поправително и превъзпитателно въздействие. В този смисъл не следва да бъде уважена претенцията на частния обвинител за утежняване на санкцията. Гражданската част на въззивното решение се атакува както от подсъдимия, така и от частния обвинител. Първото оплакване на подсъдимия е, че гражданският иск е приет за разглеждане при допуснати нарушения на процесуалните правила, определящи срока за неговото предявяване. Същото е посочено и във въззивната жалба и поради това е било предмет на въззивната проверка. Предходната инстанция е изложила в обжалваното въззивно решение подробна аргументация, с която е отхвърлила като неоснователно твърдението за нарушения на процедурата по приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане, която настоящият съдебен състав изцяло възприема. Действително, гражданският иск е предявен от пострадалия, след като е било проведено първото разпоредително заседание по делото. След него първостепенният съд е преценил, че Ч. не е бил редовно призован и за да не бъдат нарушени правата му като пострадал, е отменил определението за провеждане на разпоредително заседание и е насрочил ново такова. Преди даване ход на последното е конституирал пострадалия като частен обвинител и граждански ищец, с което реално е изпълнил изискванията на разпоредбите на чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от НПК. При това положение твърдението за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемането на предявения граждански иск е неоснователно. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди предходните инстанции са взели предвид наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и престъпния резултат, вида и характера на причинените на пострадалия телесни увреждания, естеството на претърпените от него болки и страдания, тяхната продължителност и перспективи за пълно възстановяване. Съобразили са на първо място факта, че в резултат на удара е причинена на пострадалия тежка телесна повреда, която без оказаната висококвалифицирана медицинска помощ би довела до неговата смърт, като периодът на лечение на гражданския ищец е продължил около шест месеца. Взели са предвид и становището на медицинските експерти за това, че в резултат на травмата в периода между три и пет години пострадалият може да получи епилептични припадъци, а до десет години и други странични ефекти. Обсъдили са и събраните гласни доказателства за състоянието на пострадалия след деянието и за настъпилите промени в неговото поведение. Тежестта на увредата, продължителността на периода на лечението и прогнозата за пълното възстановяване на пострадалия правилно са оценени от предходните инстанции при определяне размера на обезщетението за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Присъденото обезщетение в размер на 60 000 лева отговаря на заложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, поради което не се нуждае от корекция. В този смисъл жалбите на подсъдимия и частния обвинител срещу гражданската част на въззивния съдебен акт, не следва да бъдат уважени. В заключение следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение не са допуснати релевираните касационни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 275/03.08.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/2021 г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.