Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 04 февруари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1089 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство, по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия М. Д. В., чрез защитника му адв.Г. Г., против въззивна присъда № 64/11.07.2019 г., постановена по внохд № 112/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин. В жалбата е наведено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се в нарушение на чл.15, ал.7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Претендира се да се отмени обжалвания съдебен акт и да се остави в сила първоинстанционната оправдателна присъда. В съдебно заседание подсъдимият М. В. и защитникът адв.Г., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира въззивната присъда като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 130/28.03.2018 г. по нохд № 793/2018 г. на Районен съд - Видин подсъдимият М. Д. В. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП - Видин е образувано внохд № 112/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин. С постановената по делото присъда, на основание чл.334, т.2 вр. с чл. 336, ал.1, т.2 от НПК, е отменен изцяло първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият е признат за виновен в това, че около 05,55 ч. на 09.11.2017 г., на околовръстното шосе на [населено място] е управлявал МПС - л.а. „Ф.” с поставени транзитни табели - № , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 2,02 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест дрегер” 7510, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода/ и глоба в размера на 200 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Основното и на практика единствено възражение в жалбата касае твърдения за допуснати нарушения на регламентираната в Наредба № 1/19.07.2017 г. процедура за установяване наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Действително в разрез с действащата към инкриминирания момент разпоредба на чл.15, ал.7 от Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, след като полицейските служители са констатирали със сертифицирания „Алкотест – дрегер” концентрация на алкохол от 2,02 и са отвели подсъдимия до МБАЛ „Света Петка” - Видин, отказът на В. да даде кръвна проба не е отразен в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл.14, ал.2 от Наредба № 1. Същевременно от показанията, депозирани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК, с оглед провеждането на съдебното следствие от първоинстанционния съд по реда на чл.371, т.1 от НПК, на св.Борил Х. - завеждащ отделение „Спешна медицина”, който е бил и дежурен, безспорно е установено, че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, като до момента тези откази не са били отразявани писмено от персонала на лечебното заведение. На тази основа окръжният съд е приел, че допуснатото нарушение, което не може да бъде отстранено и което се изразява в неизпълнение на задължението на дежурния лекар, не е ограничило съществено правото на защита на подсъдимия, не е довело до злоупотреба с права от страна на полицейските служители или на органите на досъдебното производство, поради което отчетената от техническото средство концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването й в издишания от подсъдимия въздух, а именно - 2,02 на хиляда на хиляда, е установена по „надлежния ред”, по смисъла на чл.343б, ал.1 от НК. Този извод се споделя и от настоящия касационен състав. При безспорно установения по делото отказ от страна на подсъдимия да даде кръвна проба, не всяко отклонение от регламентирания ред за неговото отразяване, води до опорочаване на събраните доказателства, респективно до тяхната негодност да установят съществения факт, включен в предмета на доказване. Формално допуснатото от страна на дежурния лекар нарушение на процедурата не представлява абсолютна процесуална предпоставка, която да води до желания от защитата краен резултат. Същевременно така констатираният технически пропуск не води и до промяна на безспорно установените по делото факти, а именно - че подсъдимият е управлявал процесното МПС, че му е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което е отчело възприетия от окръжния съд резултат, след което подсъдимият е съпроводен до лечебното заведение, където в присъствието на дежурното медицинско лице и на двамата полицейски служители е отказал да даде кръвна проба. В този смисъл изложените оплаквания в жалбата, обосноваващи наличието на претендиранато касационно основание, се явяват неоснователни. Осъщественият от въззивният съд верен анализ на събрания по делото доказателствен материал основателно го е довел до изводите му за обективна и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. При индивидуализацията на наказанието окръжният съд е пропуснал да наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в чл.343г вр. с чл.343б, ал.1 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, но предвид отсъствието на съответен касационен протест този пропуск на присъдата не може да бъде отстранен. С оглед изложеното жалбата не може да бъде уважена, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 64/11.07.2019 г., постановена по внохд № 112/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: