5 Р Е Ш Е Н И Е № 431 гр. София, 21.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1100 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община] чрез процесуалния й представител адв. Х. М., против въззивното решение № 721 от 13 май 2011 г., постановено по гр.д. № 813 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е потвърдено решение № 49 от 24 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 2173 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2010 г. за признаване за незаконно уволнението на С. Г. Г. от [населено място] и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Архитектура и благоустройство” в [община]. Касационното обжалване е допуснато с определение № 698 от 12 юни 2012 г. поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо. Относимите обстоятелства са следните: Ищецът С. Г. предявил срещу [община] искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. В исковата молба като основание за незаконност на уволнението ищецът сочи липса на реално съкращаване в щата поради липса на ново щатно разписание, и нищожност на заповедта за уволнение поради липса на материалноправна компетентност от изпълняващия длъжността кмет на общината за издаване на подобна заповед. В отговора на исковата молба ответната община сочи, че взетото решение за съкращаване в щата е от компетентен орган – одобрена е нова численост и структура на общинската администрация и общинският съвет действа в рамките на правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА; извършено е реално съкращаване в щата – приет е нов устройствен правилник на администрацията и е утвърдено ново длъжностно разписание, като за длъжността „главен специалист „архитектура и благоустройство” щатът е намален от пет на три бройки; извършен е подбор – определена е работна група за подбора и дейността й е обективирана в констативен протокол. В протокола по делото районният съдия посочил, че в тежест на ответника е да установи наличието на реално съкращаване в щата, извършено от компетентния за това орган и е извършен подбор. В становището си по доклада ищецът сочи, че процедурата по подбора е започнала преди да бъде утвърден устройствения правилник, както и че при подбора не са прилагани абсолютно никакви критерии, а само са посочени имената на служителите, които да бъдат уволнени, без каквито и да е мотиви. С молба общината сочи, че счита факта на извършения подбор за безспорен, тъй като ищецът в исковата молба не го е оспорил, а в случай, че съдът приеме друго, се правят доказателствени искания. В съдебното заседание съдът приема, че ищецът не се е позовал на нарушения при извършване на подбора в исковата молба, поради което искането за доказателства в тази връзка е неоснователно. С първоинстанционното решение е прието, че и двете основания, посочени от ищеца в исковата молба, са налице, поради което исковете са уважени. С въззивната жалба работодателят оспорва правилността и на двата извода на първата инстанция. Твърдението за нарушения в подбора се поддържа от ищеца в писмените му бележки. С решението си въззивният съд приема, че уволнителната заповед е издадена от лице, избрано с решение, представляващо индивидуален административен акт, а ищецът няма правен интерес за неговото атакуване, тъй като не е адресат на решението и то не засяга пряко негови права и законни интереси; налице е реално и фактическо съкращение в щата; подборът не е осъществен по законния ред, тъй като от протокола на комисията не се установява какви оценки е получил всеки един от участниците по предварително зададените критерии и съдът не може да прецени дали той е правилно извършен, което прави заповедта незаконосъобразна. В задължителната си практика, намерила израз в решение № 329 по гр.д. № 1789/2010 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че основанието на чл. 270, ал. 3, предл. последно ГПК е налице само при разгледан непредявен иск – когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава. Позоваването е чрез изложение на факти и искане, формулирано в исковата молба, и съдът следи то да е съответно на изложението по обстоятелствата, на които се основава. В разглеждания случай съдът се е произнесъл по определения с исковата молба предмет – твърдяната незаконност на уволнението на ищеца. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Именно по съществуването на посоченото право се е произнесъл и въззивният съд, поради което липсва произнасяне по непредявен иск. Произнасянето по твърдение за незаконност на уволнението, невъведено от ищеца с исковата молба, сочи друг порок на съдебния акт. Въззивния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в разглеждане на възражение срещу уволнението, което не е въведено в спора по съответния ред. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. След като ищецът не се е позовал в исковата си молба на допуснати нарушения при извършването на подбор, то и съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават оспорваното право за прекратяване на трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК, касационният съд постановява ново решение по спора, тъй като въззивното решение е неправилно. Настоящият съдебен състав приема, че заповедта за уволнение не е нищожна поради липса на компетентност на изпълняващия длъжността кмет на общината да я издаде. Твърдението се основава на тезата, че решението на общинския съвет за назначаване на временно изпълняващ длъжността кмет, е нищожно поради липса на компетентност у общинския съвет да вземе подобно решение. Ищецът поддържа, че не е имало основание за предсрочно прекратяване на правомощията на избрания кмет по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗМСМА, както и влязло в сила решение на общинската избирателна комисия по смисъла на чл. 42, ал. 3 ЗМСМА. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, формата, в която се издават, или съдържанието им, се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Позоваването на ищеца сочи на друг порок на решението на общинския съвет за избиране на временно изпълняващ длъжността кмет, а не неговата нищожност. Освен това заповедта за уволнение е издадена въз връзка с взето решение на общинския съвет за нова численост и структура на общинската администрация, като общинският съвет е действал в рамките на дадените му по силата на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА правомощия. Утвърден е и устройствен правилник на общинската администрация. В длъжностното разписание бройките за длъжността „главен специалист „архитектура и благоустройство”, е намалена от пет на три бройки. При тези обстоятелства следва да се приеме, че възраженията срещу уволнението, посочени от ищеца, са неоснователни. Касаторът претендира заплащане на разноски за цялото производство, които са в размер на 1040 лева, от които 80 лева за държавна такса за касационното обжалване, а остатъкът е заплатен по договор за правна защита и съдействие, и се дължат на касатора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 721 от 13 май 2011 г., постановено по гр.д. № 813 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪЛЯ исковете на С. Г. Г. от [населено място], против [община], за отмяна на уволнение, сторено със заповед № 570 от 7 декември 2010 г. на и.д. кмет на [община] и за възстановяването на Г. на заеманата от него длъжност „главен специалист „архитектура и благоустройство” в общинската администрация. ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на [община], сумата от 1040,00 (хиляда и четиридесет) лева сторени разноски за съдебното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: