Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 18.04.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ……………….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова...........……….в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова.....……………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………….......................наказателно дело № 126 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по отделно подадени жалби от двамата защитници на подсъдимия В. А. К. (адв. К. Д. и адв. Ю. С.) против въззивна присъда № 21/27.10.2021 г. на Софийски апелативен съд, НО, постановена по ВНОХД № 906/2021 г. В касационните жалби и допълненията към тях, поддържани пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощените му защитници, се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушенията на процсуалния и материален закон са свързани с непълна и необективна оценка на доказателствените материали и основаване на заключенията за субективната страна на деянието върху предположения. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване няа подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Алтернативно се иска преквлификация ва деянието като маловажен случаи или намаляване на наказанието сприлагане на чл. 55 от НК. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на подадените жалби, като предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 260063/22.04.2021 г., постановена по НОХД № 4178/2020 г. Софийски градски съд (СГС) е признал подсъдимия В. А. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК – за това, че на 30.05.2019 г., около 09:30ч., в къща, намираща се в [населено място], [улица], № *, ет. *, без надлежно разрешително, в маловажен случай, държал високорисково наркотично вещество – коноп с общо тегло 22,29 грама на стойност 133, 74 лева, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 1 000 лева. Оправдал е подсъдимия по обвинението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК да е държал наркотичното вещество с цел разпространение. С присъдата СГС се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски. С въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият К. е бил признат да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 30.05.2019 г., около 09:30 ч., в къща, намираща се в [населено място], [улица], № *, ет. *, без надлежно разрешително (в нарушение на чл. 30, вр. чл. 3, ал. .2, т. 1 от Закона за наркотичните вещества и прекурсорите ЗКНВП, вр. приложение № 1, Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и в нарушение на Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г. и допълненията към нея), е държал високорисково наркотично вещество – коноп, с общо тегло 22, 29 грама, на стойност 133.74 лева, както следва: - 1 /един/ брой стъклен буркан, съдържащ растителна маса – коноп с тегло 21,77 грама със съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12 %, на стойност 130.62 лева; - 2 /два/ броя сгъвки, съдържащи растителна маса - коноп, с тегло 0,52 грама със съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12 %, на стойност 3.12 лева, поради което и на основание чл. 354а, 3 и чл. 54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 2 хиляди лева. Подсъдимият е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 1 от НК да е държал наркотичното вещество с цел разпространение. На основание чл. 68, ал. 1 от НК въззивният съд е привел в изпълнение наложеното му по НОХД №1378/2019 г. на СГС наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 5 години. С присъдата си САС се е произнесъл по направените разноски пред въззивната инстанция. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационните жалби са основателни в частта относно наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. На първо място ВКС оценява за неоснователни възраженията на защитниците, изложени в отделно подадените касационни жалби и допълненията към тях, относно присъствие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Тези, касаещи процесуална незаконосъобразност по същество са идентични на направените пред въззивната инстанция. Те касаят начина на провеждане и документиране на претърсването в дома на подсъдимия, достоверността на изложеното от свидетелите - полицейски служители, както и поемните лица, съпоставката на данни за мястото, където е бил открит буркана с по-голямото количество разстителна маса при това претърсване и предходното такова, когато са били открити наркотични вещества от същия вид, за което подсъдимият е бил осъден със споразумение по НОХД № 1378/2019г. на СГС. Прегледът на въззивните мотиви ясно демонстрира, че версията на подсъдимия за открития при претърсването буркан с марихуана (а именно, че е бил в килер на жилището му и при предходното претърсване и е останал там без той да знае за това) е била внимателно проверена. В тази връзка е направен подпобен анализ на всички относими доказателствени източници (вж. л. 74-76 от ВНОХД), между които с основно значение са били показанията на полицейските служители, участвали при двете претърсвания, както и поемните лица относно незначителните противоречия за това дали в жилището е имало мирис на марихуана или не. Изложени са подробни и убедителни съображения за отхвърляне на твръденията за наличен, но неиззет буркан с марихуана от предходното претърсване, като САС е проявил висок стандат при оценката за достоверността на показанията на св. Й. П., А. С. и Б. С., обсъждайки ги самостоятелно относно тяхното действително съдържание в двете фази на процеса и в съвкупност с други източници на информация, вкл. за време, място и начин на откриване на буркана с растителна маса, мирисът в жилището, данните от предходното претърсване. По този начин е отговорено и на всички възражения на защитата, преповторени понастоящем в касационните жалби. В тази връзка липсва основание да се счита, че съдържанието на доказателствените материали е било оценявано необективно, непълно и превратно или че е имало противоречия, които да не са били обсъдени и разрешени. Затова ВКС намира, че формулираните оплаквания като процесуални нарушения всъщност не са такива, а единствено за необоснованост, което не е касационно основание и затова не намира за нужно повече да ги обсъжда. При установената процесуално издържана дейност по събиране, проверка и оценка на доказателствата и извеждане на фактите по делото, материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за съставомерно деяние по чл.. 354а, ал. 3 от НК. Доколкото единствените възражения в жалбите са били обвързани с липсата на знание на подсъдимия за буркана с марихуана в килер на жилището му, респ. със субективната страна на престъпението, а въззвният съд е изожил подробни съображения в обратната насока, то няма основание за по-различно обсъждане в контекста за квалификацията на деянието. Следва само да се отрази, че преценката на апелативния съд да не счете случая за маловажен, респ. да не приложи чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, както е сторил първоинстанционния съд, е също подробно мотивирана, вкл. с актуална съдебна практика и се споделя от настоящата инстанция. Наличието на предходно и то скорошно осъждане на подсъдимия за престъпления по чл. 354а, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 от НК, както и държането на количество наркотично вещество, което не е незначително, нито стойността му е пернебрежимо ниска, довело до активиране на наложената условна санкция, са релевантни фактори, влияещи върху преценката за степента на обществена опасност на конкретния случай и невъзможността да се приме като маловажен. ВКС намира обаче, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК, което налага приложението на чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 от НПК. При индивидуализацията на следващите се за деянието наказания въззивният съд неправилно е използвал техниката по чл. 54 от НК, вместо по чл. 55 от НК, налагайки на посъдимия минимално предвидените санкции по чл. 354а, ал. 3 от НК – 1 година лишаване от свобода и 2000 лв.глоба. Съвсем видно е от мотивите, че поначало съдът е дал правилна оценка на обема на смекчаващите обстоятелства (включвайки в тази категория както оказаното от подсъдимия съдействие за допускане на полицаите в дома му, частични самопризнания, неголямото количество наркотично вещество и невисоката му стойност, вида на наркотика, така и неговата възраст към онзи момент – 63 г.), както и е констатирал значителния им превес над отегчаващите (извършване на деянието в изпитателния срок по предходно осъждане за деяние като процесното – с уточнението от настоящата инстанция, че предходното все пак касае държане с цел разпространение, а процесното само държане на наркотично вещество). Според ВКС обаче, неосноватено е отказал да приеме тяхната многобройност, която е налична, както и е подценил тяхното значение с коментар за обичайност и неголяма тежест спрямо отегчаващите. Преценката за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е обвързана с наличието на два основни фактора – присъствие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и несъразмерна тежест на предвиденото най-леко наказание. Обичайността на едни или други смекчаващи обстоятелства не е от характер и степен да доведе до пълно елиминиране на тяхната многобройност, която в случая въззивният съд от една страна практически е откроил, но от друга е отказал да квалифицира правилно. Не се наблюдава и тежестта на отегчаващите да е такава, че да надделява над съвкупното значение на смекчаващите обстоятелства. Подсъдимият действително е осъждан и то неотдавна, но същевременно е човек в напреднала възраст, който доброволно е допуснал полицаите в дома си да правят проверка (по доказан в процеса неверен сигнал за разпространение на наркотици, за което е оправдан), като там е намерено неголямо количество марихуана на относително ниска стойност, която не личи да е полвал за други нужди, освен за себе си. Затова, отчитайки данните за многобройност на смекчаващите обстоятелства и тяхото действително значение, както и съпоставяйки ги с най-лекото предвидено наказание (в случая 1 година лишаване от свобода и кумулативно 2000 лв. глоба), ВКС намира, че то се явява несъразмерно тежко и следва по необходимост да бъде намалено. Затова и при наличието на условията по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК лишаването от свобода следва да бъде редуцирано до най-малкия му размер от 3 месеца, а съгласно чл. 55, ал. 2 от НК глобата съответно да се намали с Ѕ до размера от 1000 лв., като ВКС намира, че целите по чл. 36 от НК могат ефективно да бъдат постигнати и с посочения минимален обем наказателна репресия. В останалата част въззивната присъда следва да бъде оставена в сила, което важи и за първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – строг. В случая е бил приложен чл. 68, ал. 1 от НК, с което е активирано условното наказание по предходното осъждане (3 години лишаване от свобода) и съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“в“ от ЗИНЗС не е възможна промяна на режима, тъй като сборът от двете наказания надвишава две години и след направената корекция от ВКС. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивнa присъда № 21/27.10.2021 г. на Софийския апелативен съд, НО, 6-ти състав, постановена по ВНОХД № 906/2021 г., като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия В. А. К. наказание лишаване от свобода от 1 (една) година на 3 (три) месеца, а на основание чл. 55, ал.2 от НК НАМАЛЯВА наложеното му кумулативно наказание глоба от 2000 (две хиляди) на 1000 (хиляда) лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.