3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №203 гр. София, 20.03.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1074 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 и ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 2614 от 20.12.2012 г. по в.ч.гр.д. № 1368/2012г. на Окръжен съд - Русе, с което е отменена заповед № 5152 / 25.10.2012г. по ч.гр.д. № 8020/2011г. по описа на Районен съд- Русе, за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК в частта, в която по отношение на поръчителя Е В. Ж. е разпоредено да заплати на [фирма] солидарно с длъжника, П. П. И., посочените в заповедта суми, обезсилен е издадения по отношение на Е Ж. изпълнителен лист и е спряно по отношение на него изпълнението по изпълнително дело № 659/ 2012г. на ЧСИ В. М.. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въз основа на което иска неговата отмяна. Претендира направените за настоящото производство разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по частната жалба, Е Ж., не взема становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени заповедта за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, съответно да обезсили издадения въз основа на нея изпълнителния лист, въззивният съд е приел, че заявителят не е предявил искането си против длъжника в шестмесечен срок от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което, на основание чл.147, ал.1 ЗЗД, не може да се ангажира отговорността на поръчителя – частен жалбоподател. Сочи се, че падежът на вземанията е невярно посочен в извлечението от сметка, въз основа на която е издадена заповедта по чл.417, т.2 ГПК, поради което е направен извод за нередовност на заповедта за изпълнение по отношение на поръчителя, същата е отменена, съответно изпълнителният лист е обезсилен, а изпълнителното производство е спряно. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на въззивното определение, в частта, в която се отменя заповедта за изпълнение и се обезсилва изпълнителния лист по отношение на поръчителя, поради вероятна недопустимост на въззивния акт в тази част. Окръжният съд е сезиран с въззивна частна жалба на Е Ж. /поръчител по банковия кредит/, против издадената срещу него заповед за изпълнение, без частната жалба да е насочена срещу разпореждането за незабавно изпълнение или присъдените деловодни разноски. Съгласно чл.413, ал.1 от ГПК, заповедта за изпълнение, извън частта за разноските, не подлежи на обжалване. Защитата на длъжника срещу акта на съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 или по чл.417 от ГПК се осъществява по реда на чл.414 от ГПК - чрез възражение. Същото се явява процесуална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и заявителят трябва да установи съществуването на вземането си по исков път /чл.422, ал.1 ГПК/, за предявяването на който се дават от заповедния съд указания по чл.415, ал.1 ГПК, като при непредявяване на иска последицата е обезсилване на заповедта /чл.415, ал.2 ГПК/. Следователно, на основание чл.413, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на инстанционен контрол, като пътят на защита срещу нея е посредством възражение по чл.414 ГПК, а не чрез обжалване. Единствено разпореждането за незабавно изпълнение / чл.419, ал.1 ГПК/ и разноските в заповедното производство /чл.413,ал.1 ГПК/, подлежат на обжалване, но същите, видно от съдържанието на въззивната частна жалба, не са предмет на същата. В нарушение на императивната норма, съдържаща се в чл.413, ал.1 ГПК, въззивната инстанция е разгледала частна жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – заповед за изпълнение, при липса на право на обжалване, поради което постановеното от нея определение, в частта, в която се отменя издадената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение по отношение на поръчителя и в съответствие с тази отмяна се обезсилва издадения въз основа на същата изпълнителен лист, се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а въззивното производство- прекратено в тази част. Доколкото е налице недопустимост на въззивното определение в посочената част, не следва да бъдат обсъждани наведените от частния касатор доводи за процесуалноправната и материалноправна незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Спирането на изпълнителното производство, е постановено по реда на чл.277 от ГПК за първи път от въззивната инстанция, поради което определението в тази част подлежи на обжалване пред ВКС по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК и наведените основания по чл.280, ал.1 ГПК се явяват неотносими. С оглед очертаната по-горе недопустимост на въззивното обжалване, искането по чл.277 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваната заповед за изпълнение също е недопустимо. На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, на частния касатор следва да бъдат присъдени разноски в размер на 30 лева /държавна такса/. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОБЕЗСИЛВА постановеното от Окръжен съд- Русе, определение № 2614 от 20.12.2012 г. по в.ч.гр.д. № 1368/2012г. ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от Е В. Ж. частна въззивна жалба с вх. № 64564/16.11.2012г. по описа на Районен съд – Русе, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д. № 1368/2012г. на Окръжен съд- Русе. ОСЪЖДА Е В. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.1, ет.13, да заплати на [фирма], [населено място], направени за настоящото производство разноски в размер на 30 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.