5 Р Е Ш Е Н И Е N 331/12 г. гр. София, 01. 03. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 1210/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Д. Н. Д., В. С. Д. , Я. Х. С. и Б. Х. Д. чрез пълномощника си адв. М.П. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 15.08.2011г. по гр.д.№ 559/2009г., с което е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на иска по чл.7 ЗВСОНИ. Ответниците А. З. З., А. З. З. и М. А. З. изразяват становище, че не са налице поддържаните основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът да уважи иск по чл.7 ЗВСОНИ срещу всички наследници на купувачите по договора за продажба , без да отчете в какво качество са конституирани като страни в процеса и към кой момент с оглед спазването на преклузивния срок по чл.7 ал.1 изр.2 ГПК. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.291 ал.1 т.1 ГПК възприема практиката в решение № 150/07 от 11.04.2007г. по гр.д.№ 2781/2005г. на ВКС, ІV г.о. При приемство в процеса на физическо лице, на основание чл. 227 ГПК /чл.120 ГПК /отм./ страната, конституирана вместо починалата, встъпва в процесуалното правоотношение само за правата, , които придобива по наследствено правоприемство и в същото процесуално качество. Когато имотът, предмет на иска по чл.7 ЗВСОНИ е придобит в съсобственост, искът, предявен само срещу един от съсобствениците, следва да бъде разгледан само за неговата част, защото съсобствениците не са необходими другари. Ако страната-съсобственик почине по време на висящия процес, по силата на правоприемството , наследниците встъпват в процеса като го заместват само за правата, които е притежавал праводателят. Едно физическо лице може да притежава вещни права, които е придобило на различни основания и от факта, че то замества в процеса починала страна не следва, че искът срещу него е предявен за целия обем права. Само ако конституирането е станало в рамките на преклузивния едногодишен срок и то по инициатива на ищеца, би могло да се приеме, че искът срещу този ответник е предявен за цялата съсобствена част, която притежава. По основателността на жалбата. Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 44 състав, по гр. дело № 3512 / 1993 г., с което е уважен иска по чл.7 ЗВСОНИ за разликата над 2/3 до ¾ идеални части от апартамента в [населено място], [улица] е отхвърлил иска за тази част, а в останалата част е оставил в сила първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.7 ЗВСОНИ за възстановяване собствеността ищците А. З. З., А. З. З. и М. А. З. като наследници на А. З. С., починала на 29.08.1957г. до размер на 2/3 ид.ч. от жилището , одържавено по ЗОЕГПНС и продадено от държавата с договор от 01.02.1965г. на Д. Н. Д. и Я. Д. Д.. Съдът е изложил съображения, че продажбата е извършена в нарушение на закона, тъй като не е спазено императивното изискване на чл. 3 ал.1 от действащата към този момент Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети /Д.в.бр. 79/1959г. - отм. / решението за продажбата на Председателя на ИК на ОНС да бъде одобрено от Министъра на финансите. Това одобрение представлява административен акт и е част от предвидения в нормативната уредба смесен фактически състав , без осъществяването на който договорът не е породил вещноправен ефект, което от своя страна поражда правото на бившите собственици да възстановят собствеността върху одържавения имот след провеждането на иска по чл.7 ЗВСОНИ. В касационната жалба се поддържат отменителните основания по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Първият довод за недопустимост на решението поради конституирането на съпругата на първоначалния ответник Д. Н. Д. едва в производството пред въззивния съд е неоснователен. Съпрузите – купувачи на имота от държавата са задължителни необходими другари по иска по чл.7 ЗВСОНИ , те имат съвместна процесуална легитимация, за нея съдът е длъжен да следи служебно и въззивният съд е длъжен да конституира неучаствалия по делото съпруг ако пред първата инстанция не е бил конституиран. Поради тъждественост на делата на другарите, преклузивният срок за предявяване на иска, когато такъв е предвиден, следва да се счете за спазен и по отношение на неконституирания с исковата молба съпруг. В този смисъл ВКС се е произнесъл с решение № 319 по гр.д.№ 1125 /2010 на ВКС, първо гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК , в същия смисъл са били и указанията в предходното отменително решение на ВКС , в което не е възприет доводът в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение поради предявяването на иска само срещу купувача Д. Н. Д., но не и срещу съпругата му Я. Д. Д., с която той е бил в брак при сключването на договора за продажба, а делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд за обсъждане на доводите във връзка с процесуалната легитимация на ответниците по предявените искове, както и относно обема на атакуваните с надлежно предявен иск техни права. Ето защо неоснователно се поддържа от касаторите, че съдът е извършил недопустими процесуални действия като е конституирал като страна по делото В. С. Д., съпруга на купувача по договора Д. Н. Д. като е пренебрегнал правните последици на изтекъл преклузивен срок чрез отстраняване на нередовност на искова молба. Процедирането на въззивния съд е съобразено с посочената задължителна практика. Основателен е доводът с оглед изложението по чл.291 ГПК, че въззивният съд е следвало да разграничи правата на ответника Х. Н. Д. , придобити по наследство след смъртта на баща му, от тези, които са придобили по наследствено правоприемство след смъртта на Я. Д. Д.. С договора от 01.02.1965г. Д. Н. Д. и Я. Д. Д. са закупили 10/12 ид.ч. от жилище , състоящо се от две стаи, хол и стая-кухня , на втория етаж в сградата на [улица]. Към момента на сключване на договора и двамата купувачи са били в брак, заварен и за двамата към 1968 г. , от което следва, че е възникнала съпружеска имуществена общност на основание чл.103 от Заключителни и преходни разпоредби от СК от 1968г. – отм. между купувачите и техните съпрузи до размер на придобитата ½ от 10/12 ид.ч. или 10/24 ид.ч. Н. Д. Н., съпругът на Я. Д. Д. е починал 14.12.1989г. , с което съпружеската имуществена общност е прекратена и права върху имота са придобили неговите низходящи наследници – първоначалният ответник Д. Н. Д. и другият син Х. Н. Д.. Техните наследствени права са по 1/6 от закупената от майка им част. Х. Н. Д. не е конституиран като ответник в процеса в качеството си на съсобственик на имота с исковата молба и той може да отговаря по иска по чл.7 ЗВСОНИ само като наследник на Я. Д. Д. с права ½ от нейните 4/6 , които тя е придобила след прекратяване на съпружеската имуществена общност и наследяване на съпруга си. Закупуването на 1/24 ид.ч. от обособения след одържавяването тристаен апартамент /две стаи, хол , кухня/ от Д. Н. Д. и Я. Д. Д. с нот.акт № 131/1966г. и впоследствие извършената делба не е от значение за спора, защото претенциите на ищците са ограничени до одържавените от тях ¾ ид.ч. , а след влизане в сила на отхвърлителната част на решението на въззивния съд поради необжалването му от ищците - до 2/3 ид.ч. Придобитите извън оспорения договор за продажба от 01.02.1965г. права не са предмет на иска по чл.7 ЗВСОНИ. Към момента на предявяване на иска Я. Д. Д. е притежавала само 4/6 от закупените от нея 5/12 ид.ч., а 1/6 или от тази част е притежавал Х. Н. Д. на лично основание по наследство от баща си. Имотът е одържавен по ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците А. З., която е притежавала 2/3 ид.ч. от имота , следователно до този размер нейните наследници имат право да искат възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. Редуцирани към притежаваните от ищците 2/3 ид.ч. правата на Я. Д. Д. са 4/18 ид.ч. За наследената от Х. Н. Д. 1/18 ид.ч. иск по чл.7 ЗВСОНИ не е предявен, следователно за тази идеална част решението на въззивния съд е недопустимо и подлежи на обезсилване. С ТР 1/1995г. на ВС, ОСГК т.ІІ-В е определена правната природа на иска по чл.7 ЗВСОНИ като е прието, че това е установителен иск, който има за предмет прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. Приравняването на условието на закона имотът да е придобит в нарушение на нормативни актове на нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД означава, че за основателността на иска е достатъчно да бъде доказано твърдението на ищците при сключването на договора да е допуснато нарушение на нормативен акт, независимо от това дали те са били добросъвестни ли не. Спазвайки разясненията в посоченото тълкувателно решение, което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е прието при действието на отменения чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994г., въззивният съд е преценявал всички предпоставки за възстановяване на собствеността по чл.7 ЗВСОНИ и правилно е приел, че са се осъществили щом като имотът е бил собственост на лицето, от което е одържавен, както и че е продаден от държавата в нарушение на чл. 3 от Наредбата продажба на жилища от държавни жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 1959г. /отм./ - решението за продажба не е утвърдено от Министерство на финансите. Законосъобразен е и изводът на съда, че в тежест на ответниците е било да докажат наличието на всички елементи от смесения фактически състав на продажбата, защото това е условие за придобиване на собствеността при спазване на действащите нормативни актове, изключващо правото на бившите собственици за възстановяване на собствеността. Несъхраняването на документите от административния орган не освобождава купувачите от необходимостта да докажат, включително и чрез косвени доказателства , че разрешение от Министерство на финансите за продажбата е било дадено. По делото е представено удостоверение, че не се съхраняват в Министерство на финансите документи и преписки за периода от м.декември 1964г. до м. март 1965г. , но от това не следва, че документът е унищожен, тези документи би следвало да се съхраняват в държавен архив. От друга страна по делото е приложената цялата преписка по продажбата в оригинал и в нея няма данни да е водена кореспонденция с Министерство на финансите за утвърждаване на решението за продажбата, нещо повече в писмото до нотариуса за вписване на законна ипотека върху имота за сумата, останала неиздължена при продажбата, няма отбелязване, въпреки съществуване на изричен текст във формуляра, на датата на одобрението на разпореждането на ИК на Б. НС, следователно няма никакво основание да се приеме, че е спазено изискването на чл.3 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на Народните съвети /отм./ . При наличие на задължителна съдебна практика – тълкувателно решение на ВС, ОСГК , съществуването на друга съдебна практика – решение на отделен състав на ВКС , постановено по отменения ГПК не води до неправилност на обжалвано решение, което е в съгласие със задължителната практика. Изразеното в цитираното от касаторите решение становище, за необходимост да се осъвремени създадената съдебна практика по делата по чл.7 ЗВСОНИ не може да бъде споделено доколкото е в противоречие със задължителна практика и ако тя следва да бъде изоставена, то това трябва да стане с решение на ОСГК, а не на тричленен състав на ВКС. Отделно от това настоящият състав не възприема разбирането, че е наложително да се изоставя съдебната практика по искове, чието разглеждане от съдилищата вече почти е приключило поради изминалия дългогодишен период от време от изтичане на преклузивния срок за предявяването им. На следващо място следва да се отбележи, че в случая не се касае до допуснат дребен административен пропуск , а липсва елемент от фактическия състав, което препятства настъпване на вещноправния ефект на договора. С оглед на изложеното в частта, в която е уважен иска по чл.7 ЗВСОНИ по отношение на наследниците на Б. Х. Д., починал на 19.01.2006 г. - Я. Х. С. и Б. Х. Д. за 1/18 ид.ч. от жилището решението следва да се отмени и делото да се реши по същество, като искът се отхвърли. При този изход на спора на касаторите Я. Х. С. и Б. Х. Д. се дължат разноски , които са поискани с касационната жалба в размер на 1870 лв. за всички инстанции. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-Б отделение от 15.08.2011г. по гр.д.№ 559/2009г., с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, 44 състав от 15.08.1998г. по гр.д.№ в уважената част на иска по чл.7 ЗВСОНИ по отношение на Х. Н. Д., заместен в процеса по реда на чл.120 ГПК /отм./ от наследниците си по закон Я. Х. С. и Б. Х. Д. за 1/18 ид.ч. от имота и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, в която е уважен иска по чл.7 ЗВСОНИ за разликата до 2/3 или за 11/18 ид.ч. от жилището. ОСЪЖДА А. З. З., А. З. З. и М. А. З. да заплатят на Я. Х. С. и Б. Х. Д. сумата 1870 лв. /хиляда осемстотин и седемдесет лева/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: