6
Р Е Ш Е Н И Е
№ . 92
С., 07.09. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание 31.05.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 478/2010 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Т.- Т.” Е., гр.Велико Т. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 45 от 12.02.2010 год., по гр.д.№ 1411/2009 год., в частта, с която е отменено решението на Варненския районен съд № 2804/10.09.2009 год., по гр.д.№ 5599/2009 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], гр.В. обективно съединени искове по чл. 327, ал.1 ТЗ - за заплащане на сумата 4 628.64 лв., представляваща стойността на доставено, но незаплатено количество плат и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 103.64 лв., обезщетение за забава за периода 09. 01. 2009 год. - 05.03.2009 год., заедно със законната лихва върху главницата на задължението, считано от датата на исковата молба - 06. 03.2009 год. до окончателното и изплащане и са му възложени направените от ответника деловодни разноски от 1 750 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.7, ал.1, т.5 ЗСч и на процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК- основания за касация по чл. 281, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че преценявайки доказателствената сила на приложената по делото ДДС фактура- частен свидетелстващ документ, решаващият съд не е обсъдил съдържанието му, с оглед изискуемите се от ЗСч./ в редакцията на закона, обнародвана в ДВ 1006/2008 год./ реквизити, нито го е съпоставил с останалите доказателства по делото, поради което е изградил необоснован и лишен от основание в материалния закон, правен извод, че соченото писмено доказателства не удостоверява твърдяното от ищеца облигационно правоотношение и извършена на ответника доставка, по която е останала частично неизплатена цената, предмет на предявената искова претенция.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 76 от 14. 02. 2011 год. на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с доказателствената сила на първичните счетоводни документи, при направено извънсъдебно признание от длъжника и въведената с чл.7, ал.1 ЗСч., в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.106/2008 год., промяна относно минимално необходимото съдържание на същите, респ. на процесната фактура.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу допускане на касационното обжалване, изразявайки несъгласие и с основателността на въведените от касатора касационни оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение, с което предявените от “Т. - Т.” Е. в обективно кумулативно съединяване искови претенции - главна по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 4 628.64, представляваща стойността на доставен, но незаплатен плат по фактура № 24/ 09.01.2009 год. и акцесорна – по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 103.64 лв., обезщетение за забава за периода 09.01.2009 год. - 05.03.2009 год., са отхвърлени като неоснователни Варненският окръжен съд е приел за недоказано, при така събраните по делото доказателства и въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, наличието на възникнало за ответника задължение, неизпълнението на което да обуславя ангажиране на договорната му отговорност, съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД.
При обосноваване на този извод, въззивният съд се е позовал на отсъствие на съществените елементи, характеризиращи договора за търговска продажба в съдържанието на процесната фактура № 24 09.01.2009 год., като е счел, че при липсата на положен подпис за „получател” на описаната в нея стока, последната, като частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила единствено относно авторството на съставителя и, е негодно доказателствено средство да удостовери твърдяната от ищеца облигационна обвързаност между страните и е непротивопоставима на ответника.
Допълнителен аргумент, изключващ осъществяването на отразената в така съставения от ищеца вторичен счетоводен документ счетоводна операция, според решаващия съд е както липсата на изискуемите се в същия задължителни реквизити по чл.7, ал.1, т.5 ЗСч., така и неосчетоводяването му от ТД - ответник, в счетоводството на което, както сочи в заключението си вещото лице по допусната съдебно –счетоводна експертиза, останалите извършени от “Т.- Т.” Е. доставки фигурират.
Като ирелевантно за основателността на претендираното по реда на чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вземане съставът на В. е преценил направеното от законния представител на дружеството- ответник извънсъдебно признание, материализирано в адресирано до ищцовото ТД факс-писмо от 29.01.2009 год., приемайки, че липсата на достатъчно данни, индивидуализиращи визираната в него сума, изключват тя да произтичаща от процесната фактурирана доставка и връзката му с твърдяното в исковата молба задължение по конкретната фактура.
Решението е неправилно.
Изводът на въззивния съд, че неподписаната от “получателя” фактура, като вторичен счетоводен документ, съставен в нарушение на изискванията на чл.7, ал.1, т.5 ГПК само на това основание е негодно да удостовери отразената в него счетоводна операция писмено доказателство и препятства доказване на твърдяната облигационна обвързаност между страните, е лишен от основание в процесуалния закон.
Освен, че в действащата към релевантния за спора момент редакция на чл.7, ал.1, т. 5 ЗСч./ДВ бр.106/2008 год., в сила от 01. 01. 2009 год./ , на която въззивният съд се позовава, не се съдържа изискване счетоводен документ, от тази категория, да съдържа подпис на лицата, отговарящи за осъществяване на стопанската операция, а е необходимо единствено да бъде отразено името и фамилията на съставителя му, което в случая е спазено, то дори и да е налице нередовност, изключваща същият да е носител на информация за предвидените от законодателя счетоводни цели, това несъответствие със закона не се отразява на правната и характеристика на документа, на частен свидетелстващ по см. на ГПК, с материалната доказателствена сила на който съдът не е обвързан. Затова при направено оспорване на верността на съставената фактура, дори обусловено от липсата на задължителен според ЗСч. реквизит, решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото и значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото, вкл. заявено от оспорващия я извънсъдебно признание за същите и в този смисъл следва да се отговори и на процесуалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване.
Следователно преценявайки истинността на процесната фактура без да подложи на задълбочен анализ направеното от законния представител на ответника извънсъдебно признание, обективирано в изпратено на 29.01.2009 год. по факс писмо до ТД – ищец, макар формално да е отбелязал съществуването му, както и да го съпостави с останалия доказателствен материал по делото, решаващият съд е постановил обжалваното решение при въведеното от касатора оплакване за процесуалната му незаконосъобразност.
Видно от съдържанието на приложеното писмено доказателства / л.11/, останало неоспорено в процеса, ответното ТД, чрез своя законен представител е завило изрично съгласието си да му бъде фактурирана от ищеца, като неизплатена по извършените доставки сумата 3 490.00$. В обясненията на законния представител на страната, изложени в документа, същата е формирана, като остатък, след приспадане на извършени плащания по отделните доставки и приспадната стойност на върната стока – плат.
Доколкото волеизявлението на купувача безспорно следва по време отправената му от ищеца нотариална покана рег.№ 319/09.01.2009 год. на нотариус Д. с рег. № 145 НК, в която изрично е визирано именно вземането по процесната фактура, то лишен от основание в доказателствения материал по делото е изводът на въззивния съд за отсъствие на връзка между двете суми.
Или съпоставено направеното волеизявление, материализирано в цитираното по- горе частно писмено доказателство, съдържащо неизгодни за съставителя му факти, с данните по делото, вкл. липсата на въведено с писмения отговор по чл.131 ГПК твърдение на ответника за дължими на ищеца други плащания, извън процесното, които да са породени от съществуващите помежду им в исковия период безспорни търговски отношения, обосновава правен извод, че направеното извънсъдебно признание, доказателствено средство по системата на ГПК, е относимо именно към претендираното с исковата молба вземане.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното решение, в частта му, предмет на допуснатото касационно обжалване е неправилно и следва да бъде отменено, като главният иск, основан на чл. 327, ал. 1 ТЗ бъде уважен до размера на призната от ответника сума от 3 490 $.. Л. равностойност на същата към 28. 11.2007 год. – датата на направената заявка за доставка, възлиза на сумата 4 628.64 лв., която е и предмет на подадената касационна жалба.
Същата следва да бъде присъдена, заедно с претендираната от ищеца законна лихва, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на спора по главния иск, следва да бъде уважена и имащата акцесорен характер, искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 103.64 лв., обезщетение за забава за периода 09.01.2009 год.- 05. 03.2009 год.. По делото липсват доказателства за предаване на стоката на дата различна от тази на съставената фактура, поради което и с оглед законовото правило на чл.327, ал.1 ТЗ тази датата е и начало на длъжниковата забава.
Касаторът е претендирал и направените по делото във всички инстанции деловодни разноски, които при изхода на спора в настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени в общ размер от 1569.81 лв..
Само за прецизност на изложеното следва да се посочи, че макар и в съобразителната част на обжалвания съдебен акт Варненският окръжен съд да е приел, че решението на В., предмет на предприетото въззивно обжалване да е влязло в сила, в частта му по иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за разликата над сумата от 4 628.64 лв. до претендираните 7 470.61 лв. и по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 103.46 лв. до претендираните 164 лв., в диспозитива на постановеното въззивно решение недопустимо се е произнесъл по основателността на обективно съединените искови претенции и в тази им част, т.е. за пълния размер на исковите суми.
Обстоятелството, че в обхвата на очертания с касационната жалба на “Т.- Т.” Е., предмет на касационното обжалване не попада въззивното решение на В. в тази му, недопустима част, изключва и наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по същата, като обезсили въззивния съдебен акт в същата тази част, излизаща извън предмета на въззивното обжалване – арг. от т.10 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Мотивиран от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1, пр.2 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 45 от 12.02.2010 год., по гр.д.№ 1411/2009 год., в частта, с която са отхвърлени предявените от “Т. - Т.” Е., гр.Велико Т. срещу [фирма], гр.В. обективно съединени искове по за заплащане на сумата 4 628.64 лв., представляваща стойността на доставено, но незаплатено количество плат и за сумата 103.64 лв., обезщетение за забава за периода 09.01.2009 год. - 05.03.2009 год., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], гр.В. да заплати на “Т.- Т.” Е., гр.Велико Т. сумите: 4 628.64 лв./ четири хиляди шестстотин двадесет и осем лева и шестдесет и четири ст./, представляваща стойността на доставено, но незаплатено количество плат по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2009 год. до окончателното и изплащане, 103.64 лв./ сто и три лева и шестдесет и четири ст./, обезщетение за забава за периода 09.01.2009 год. - 05.03.2009 год., както и сумата 1 569.81 лв./ хиляда петстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и една ст./, деловодни разноски за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|