Ключови фрази
Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * особена жестокост * квалифициращ признак * съставомерност на деяние * умисъл за причиняване на смърт * субективна страна на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

117

София, 13.06.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ГАЛИНА ТОНЕВА

при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 432 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Н. С., чрез защитника му адв. Р. Н., срещу решение № 47/12.03.2016 г. по внохд № 467/2015 г. на Варненския апелативен съд с оплакване за допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество се иска изменение на атакувания съдебен акт като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 115 от НК и съответно намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива доводите в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
С присъда № 30/09.11.2015 г. по нохд № 289/2015 г. Силистренският окръжен съд признал подсъдимия С. Н. С. за виновен в това, че на 24.10.2014 г. в [населено място] умишлено и с особена жестокост е умъртвил Р. Т. К., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 115 от НК го осъдил на двадесет години лишаване от свобода. Определил изтърпяване на наказанието в затвор при „строг” режим и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
Съдът осъдил С. С. да заплати на гражданския ищец Е. К. К. обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
С атакуваното решение Варненският апелативен съд отменил присъдата в гражданско – осъдителната й част, както и досежно държавната такса върху уважения граждански иск, като отхвърлил предявения от Е. К. граждански иск за сумата от 10 000 лева. Съдът потвърдил присъдата в останалата й част.
Жалбата е неоснователна.
Наведеното касационно основание се мотивира с доводите, че деянието неправилно е квалифицирано като такова по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 от НК, вместо като такова по чл. 115 от НК, предвид обстоятелството, че подсъдимият не е съзнавал, че действа с особена жестокост. Сочи се, че неправилната квалификация е довела съответно и до присъждане на несправедливо наказание, което следва да бъде намалено. Счита се, че деянието е извършено при евентуален умисъл. Твърди се още, че леталният изход при пострадалата е настъпил извън жилището на подсъдимия и той не е знаел за смъртта й, както и че първоинстанционният и въззивният съд в мотивите си не са обсъдили провокативното й отношение и алкохолното й опиянение.
Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Идентични по съдържание възражения защитата на подсъдимия С. С. е направила и пред въззивната инстанция и те са намерили убедителен отговор в атакуваното решението. Действително, апелативният съд е могъл да бъде по-задълбочен и прецизен при аргументацията си за наличието на квалифицирания признак „особена жестокост“ на процесното деяние, но въпреки това материалният закон е приложен правилно.
Варненският апелативен съд законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК. За да бъде квалифицирано убийството като извършено с „особена жестокост“ е необходимо да бъде установено, че при умъртвяването на жертвата деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Престъпната съставомерност на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК се преценява с оглед броя, силата и насочеността на нанесените удари, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата, характеристичните данни и поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви, както и отношението му към пострадалото лице.
Установената в процесния случай фактическа обстановка сочи именно за едно особено жестоко отношение на подсъдимия С. към пострадалата Р. К.. Цялостният механизъм на осъществяване на деянието разкрива една изключителната ожесточеност, коравосърдечие и настървеност на дееца. С. С. е нанесъл през един продължителен период от време многобройно - не по-малко от 14-16 на брой, наслагващи се, с изключителен интензитет и сила удари с ръце, юмруци и ритници в различни части на тялото на пострадалата, включително в такива, в които се намират и жизненоважни за човешкия организъм органи – черепната, гръдната и коремната област. Побоят върху Р. К. е бил преустановен от подсъдимия веднъж в продължение на около половин час, през който у него не се е появило нито съчувствие, нито желание да окаже помощ на пострадалата, а точно обратното – след като последната се е раздвижила и е отправила реплики към С., като го е напсувала и по адрес на майка му, той отново започнал да й нанася удари с крака и с юмруци, докато тя още лежала на пода. В действителност, през цялото време, докато подсъдимият е биел К., последната е лежала на пода и не се е съпротивлявала. Агресивността и отмъстителността на С. С., проявени във връзка с един неособено значим повод, не са се ограничила до побоя над Р. К. в апартамента му. Подхождайки към тялото й като към непотребна вещ, той, влачейки я за косата, я е изхвърлил от апартамента си и я е бутнал по стълбите на входа, като я е изоставил там. Съгласно заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, смъртта на пострадалата не е настъпила вследствие на падането й по стълбите, а непосредствено преди това, с оглед на което и наведеното от защитата на подсъдимия възражение, че леталният изход при К. е настъпил извън жилището на подсъдимия и той не е знаел за смъртта й, е неоснователно. Така, като съобрази гореизложеното, и като взе предвид заключението на изготвената и приета по делото комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза, според което подсъдимият е с личностово разстойство, податлив е на изблици на гняв или на насилие с неспособност за контрол върху разрушителните поведенчески прояви, съставът на ВКС напълно сподели извода на въззивната инстанция, че процесното деяние е извършено от подсъдимия с „особена жестокост”
Лишени от фактически основания са и твърденията, че С. С. не е съзнавал, че действа с особена жестокост, както и че престъплението е извършено при евентуален умисъл. Решението на контролираната инстанция съдържа пространни и убедителни съображения за субективната страна на извършеното от касатора деяние, с които настоящият състав на ВКС се солидизира изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. Поначало, за умисъла на дееца се правят изводи не толкова от неговите изявления, колкото от съвкупността на всички обстоятелства по престъплението. Както неведнъж е посочвал ВКС в свои решения, за изясняване на субективното му отношение към извършеното са от значение предшестващото му поведение, взаимоотношенията му с пострадалия, способа и оръдието на престъплението, характера на нараняването, силата на ударите и мястото на локализацията им и т.н. Изхождайки от тези принципни съображения и с оглед приетите фактически положения, Варненският апелативен съд е стигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият е осъществил процесното деяние с пряк умисъл с ясното съзнание за особено жестокото си отношение към пострадалата.
Не може да бъде споделено и оплакването, че въззивният съд не е обсъдил провокативното отношение на Р. К. към С.. Видно от страница 5 и 6 от мотивите на решението, разглеждайки аргументите на защитата, че деянието е извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, вследствие на отправените от пострадалата обиди към него, Варненският апелативен съд подробно е анализирал поведението на Р. К. и е достигнал до единствения възможен извод, че не е налице основание за приложение на привилегирования състав на чл. 118 от НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47/12.03.2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 467/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: