1 Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 16.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 8 март две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 910/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1161 от 26.11.2010г., постановено по настоящото дело № 910/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 56 от 02.03.2010г. по в.гр.д. № 86/2010., с което е потвърдено решението на Павликенския районен съд, № 126 от 30.11.2009г. по гр.д. № 256/2009г. с което са уважени предявените от Д. И. К. против С. С. С. от[населено място], в качеството й на [фирма], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответницата по касация Д. И. К. от[населено място] не е изразила становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за уволнение съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. С въззивното решение са уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от Д. К., по съображения, че от описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения само първото с правна квалификация по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа повече от два последователни работни дни и несвоевременно уведомяване на работодателя за това, е конкретизирано относно време и място на извършването му, но предвид състоянието на временна неработоспособност на ищцата, удостоверено с болничен лист, то не съставлява дисциплинарно нарушение. Относно останалите, описани в п. 2 – 5 от заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя по чл. 190, т. 4 и 7 КТ, въззивният съд е приел, че липсва конкретизация на нарушенията, времето и място на извършването им. В отговор на поставения въпрос ВКС намира следното: Върховният касационен съд трайно и непротиворечиво приема, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. В случая Д. К., заемала длъжността „началник склад”, е уволнена дисциплинарно за няколко нарушения на трудовите задължения, описани в пет пункта на заповедта за уволнение. След краткото посочване на нарушенията следват мотиви, които достатъчно ясно указват времето, мястото на извършването им и в какво се изразява нарушението. Така например относно нарушението по п. 2 – „уронване доброто име на работодателя, както и разпространяване на неверни сведения за него”, в мотивите на заповедта е записано, че за периода на болничния отпуск /от 04.03. до 10.03.2009г./ пред трети лица служителката разпространявала невярна информация за работата на фирмата и коментирала, че фирмата ще фалира. Относно описаното в п. 4 нарушение „несъответствие на складови наличност, липси и излишни количества” в мотивите на заповедта е записано, че при извършване на ревизии на 19.02.2009г. на складови наличности и установени разлики служителката не може да обясни произхода на излишъците и липсите. Нарушението по п. 5 „унищожаване на фирмена документация” също е конкретизирано в мотивите по време – през месец януари 2009г., и са посочени допълнителни обстоятелства относно извършването му. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ в точния й смисъл и цел - да се гарантира възможността за ефективна защита на работника /служителя/ срещу уволнението. Описанието в заповедта за дисциплинарно уволнение на нарушенията на трудовите задължения е достатъчно конкретизирано според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и дава възможност на съда да разгледа спора по същество. Поради констатираното нарушение на материалния закон въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на спора по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 56 от 02.03.2010г. по в.гр.д. № 86/2010. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: