Р Е Ш Е Н И Е № 376 гр.София, 18 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1120/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. М. Б. против присъдата от 09.04.2012 год. по въззивно нохд № 85/2012 год. на Софийския окръжен съд, наказателно отделение, в която се поддържат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, конкретизирани с неправилна оценка на доказателствения материал и с нарушение на правилата по Наредба № 30/2011 год. за нарушение на закона и за явна несправедливост на наложеното по вид наказание. Прави се искане за отмяна и оставяне в сила на първоинстанционната оправдателна присъда и алтернативно – за определяне на наказанието при предпоставките по чл.55 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че при постановяване на новата присъда въззивният съд не е допуснал нарушение, поради което следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Етрополският районен съд с присъда № 4/30.01.2012 год. по нохд № 71/2011 год. признал подсъдимия Б. за невинен в това на 13.03.2011 год. в гр. Пл. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.343Б, ал.1 НК. Софийският окръжен съд с обжалваната присъда по въззивно нохд № 85/2012 год. отменил изцяло присъдата по нохд № 71/2011 год. и признал подсъдимия за виновен по обвинението да е извършил престъпление по чл.343Б, ал.1 НК. При предпоставките по чл.54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.343Г вр.чл.37, ал.1, т.7 НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.4 НК и за размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор, съдържащ искане за осъждане на подсъдимия по предявеното обвинение по съображения за доказаност на обвинението. Въззивният съд приел, че не се налага преразпит на разпитани от първоинстанционния съд свидетели и вещи лица, нито допускането на нови, тъй като събрания доказателствен материал е в необходимия обем за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. След подробен и задълбочен анализ и оценка с оглед действителния смисъл е направил фактическите си констатации, че подсъдимият на посочената дата е управлявал МПС след употреба на алкохол, че това обстоятелство първоначално е констатирано от контролните органи по видими от поведението му признаци и потвърдено по несъмнен начин с резултата от заключението в протокола за химическа експертиза на пробата кръв, взета от него, с доказано наличие на етилов алкохол в количество 1,8 на хиляда. Обосновал е решението си да приеме, че са спазени изискванията на Наредба № 30/2001 год. в различие от изводите, които е направил първоинстанционния съд и които е определил като несъответни на данните в доказателствените източници. Въз основа на приетите за установени фактически положения и по изложените правни съображения е приел, че подсъдимият е осъществил състава на чл.343Б, ал.1 НК, поради което го е признал за виновен и му е наложил наказания. Неоснователно е възражението, че новата присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, защото е основана на доказателства, които са събрани при нарушаване на предписанията в Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Такова е поддържаното и пред първоинстанционния съд становище, което е възприето с последица постановяване на оправдателна присъда. Въззивният съд е направил нов подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, задълбочено е проверил и обсъдил твърденията за допуснати нарушения на Наредбата и е изложил подробни съображения, с които е мотивирал отказа си да ги приеме за основателни, които настоящият състав изцяло споделя. Основани са на данните, съдържащи се в писмените доказателствени средства, подробно посочени на л.21 от мотивите, на показанията на свидетелите д-р Калмаков и фелдшера П.. В Наредбата изрично са определени задълженията и обема на дейност както и лицата, компетентни да извършат съответно вземане на кръв от освидетелстваното лице, извършване на медицинското и химическото изследване, начина, реда и последователността. Писмените доказателствени средства са изготвени по надлежния ред и отговарят на изискванията за съдържание, но липсата на данни, освен изрично предписаните, не се отразяват върху тяхната годност да установят относими обстоятелства. Доколкото е имало искане да бъдат прецизирани действията на д-р К. и фелдшера П., за да се установи дали са извършени в съответствие с предписаните им задължения това е било направено при проведените в съдебно заседание на първоинстанционния съд подробни разпити, които са взети предвид. Без противоречие са доказателствените средства, установяващи времето и начина на получаване на кръвната проба в специализираната лаборатория, мястото и условията на съхранение, броя на изследване на пробата и резултата. Пробата е изпратена от РУП [населено място], но това е станало чрез д-р К., който я е занесъл на ръка (изрично е отразено) и е поставена в хладилника на Центъра, предназначен за съхранение на този вид материал. При съпоставяне на времето на предаване и получаване в срока от 24 часа с данните, че има мирис на кръв, следва и извода, че съхранението на кръвта от момента на вземане до момента на изследване е извършено съгласно предписаните в Наредбата условия, както правилно е приел съда. Резултатът 1,8 на хиляда алкохол в кръвта е постигнат след двукратно изследване на пробата според изискванията на чл.16 и чл.17 от Наредбата и е станал известен на подсъдимия, видно от постановлението за привличане на обвиняем /л.5/, на 05.05.2011 год., т.е. преди изтичането на тримесечния срок, в който се съхраняват пробите след химическото изследване. Той е могъл, но не е упражнил правото си по чл.20, ал.3 от Наредбата да поиска повторно извършване на химическия анализ, ако е счел, че има основание за това. Не се подкрепя от фактическа страна възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценка на показанията на свидетелите В., С., д-р К. и П.. Съдът е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 НПК да мотивира решението си на кои свидетели, защо и на кои обстоятелства се доверява и кои и в каква част отхвърля като недостоверни. Изложил е и подробни съображения, които настоящият състав споделя. Противоречията, които е констатирал, са за неотносими към предмета на доказване обстоятелства, което не поражда съмнение за верността на извода, че са логични и последователни в различните фази на процеса. Няма съмнение, че са достоверни и показанията на св.д-р К. в частта им, в която установява кой е взел кръвната проба. Съдът подробно е обсъдил доказателствения материал, съдържащ данни за това обстоятелство и правилно е приел, че техническото изпълнение от друго лице-фелдшера П., но в присъствието на д-р К., не е в противоречие със съдържанието на протокола за медицинско изследване, подписано от последния срещу „лекар”, нито на изискванията по чл.11, чл.12 и чл.13 от Наредбата, нито са в противоречие с установеното от писмените доказателствени средства, че двамата са били дежурни в болничното заведение и компетентни да осъществяват съответна дейност във връзка с освидетелстването на лице, на което е съставено акт за управление на МПС след употреба на алкохол. Наказанието, което съдът е наложил на подсъдимия по вид -лишаване от свобода, и в размер-минимално предвидения 3 месеца с приложението на чл.66, ал.1 НК, е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК. Посочил е подробно всички смекчаващи отговорността обстоятелства и правилно е отчел вида на извършеното като деяние със сравнително висока степен на обществена опасност с оглед динамиката на този вид престъпления и непредсказуемостта на последиците, обоснованата оценка на които са го мотивирали да приеме, че няма основание да приложи предвидената като изключение правна възможност по чл.55 НК. Подсъдимият е извършил едно от най-тежките нарушения на правилата за движение-управление на МПС след употреба на алкохол, в състояние на алкохолно повлияване - според резултата от химическото изследване над предвидения минимум – 1,8 на хиляда, и данните, съдържащи се в показанията на свидетелите В. и С. за физическото му състояние като основание да му съставят акт за констатирано нарушение. Обстоятелства като посочените в жалбата-висше образование, общински съветник, фирмена дейност, изискваща ежедневно управление на МПС са от вида, определящи го като положителна личност, но не могат да се отчитат изолирано от данните за цялостното му поведение преди, по време и след извършване на деянието, нито да обосноват извод, че деянието е със значително по-ниска степен на обществена опасност за този вид престъпление. Законосъобразно съдът е приложил чл.343Г от НК. Предвид установените индивидуализиращи личността и деянието, както и обществената им опасност обстоятелства, е определил справедлив размер на лишаването от право да управлява МПС по чл.37, ал.1, т.7 НК-една година. Предвид изложеното, че не са налице поддържаните касационни основания за отмяна или изменение, новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 09.04.2012 год. по въззивно нохд № 85/2012 год. на Софийския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: