4 Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 30 юни 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №459 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на гражданския ищец А. Н. Л. и на гражданските ответници Р. А. М. и Л. Г. М. срещу решение №452 от 22.12.2015 г., постановено по ВНОХД №1045/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. С присъда №159, постановена на 19.05.2015 г. по НОХД №1484/2015 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият Г. А. М. е признат за виновен в това, че на 07.02.2014 г. в [населено място] на [улица], при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, направил опит умишлено да умъртви А. Н. Л., като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от подсъдимия последици- смърт на Л., поради оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ, като на основание чл.119, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че от неустановена дата до 07.02.2014 г. в [населено място] на [улица] държал огнестрелно оръжие- пистолет „марка“ модел 1 900 и боеприпаси- 20 броя бойни патрони кал. 7, 65 мм, без да има надлежно разрешение, като на основание чл.339, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия М. е определено едно общо най- тежко наказание в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК са отнети в полза на държавата огнестрелно оръжие- пистолет „марка“ модел 1 900 и боеприпаси- 20 броя бойни патрони кал. 7, 65 мм. С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Л. сумата от 10 000 лева- обезщетение за претърпени от престъплението по чл.119, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК неимуществени вреди и 200 лева- разноски по водене на делото, като предявения граждански иск за разликата до пълния му размер от 100 000 лева е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 2381, 49 лева. С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е изменена, като е намалено присъденото на гражданския ищец обезщетение от 10 000 на 3 000 лева и държавното такса, дължима от наследниците на подсъдимия М. от 400 на 120 лева. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба на гражданския ищец се правят оплаквания за неправилна квалификация на извършеното инкриминирано деяние, за незаконосъобразно развитие на производството по реда на съкратеното съдебно следствие и за незаконосъобразност на постановения въззивен съдебен акт в частта, с която е намален размера на уважения граждански иск. Моли са решението да бъде изменено, като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение до 10 000 лева. В касационната жалба на гражданските ответници се оспорва размера на уважената част на гражданския иск, като се твърди, че при определянето му въззивният съд не е отчел съпричиняването от страна на пострадалия Л., това, че той е предизвикал случилото се, както и липсата на доказателства за претърпени от пострадалия неимуществени вреди. Моли се въззивният съдебен акт да бъде изменен, като размера на уважения граждански иск бъде намален до 1 000 лева. В хода на касационното производство повереникът на гражданския ищец поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли да бъде изменено въззивното решение, като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение. Гражданският ищец Л. поддържа становището на повереника си. Повереникът на гражданските ответници моли касационната жалба на гражданския ищец да бъде преценена като неоснователна. Категоричен е, че въпроса за правната квалификация на инкриминираното деяние е решен окончателно и е извън предмета на производството. Поддържа своята касационна жалба, като твърди, че при определяне на размера на уважената част на гражданския иск следва да бъде отчетено конкретното поведение на пострадалия, това, че той е извършил посегателство срещу имот на подсъдимия М. без да зачита неговата собственост. Предлага да бъде отчетено и това, че полученото увреждане е отшумяло без последици за Л.. Поддържа, че предявения граждански иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен или ако бъде уважен, то това следва да е до размер на 1 000 лева. Представителят на държавното обвинение моли касационните жалби да бъдат оставени без уважение, тъй като съдът правилно е определил размера на присъденото обезщетение за претърпени от пострадалия Л. неимуществени вреди. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд констатира, че в касационната жалба (а преди това и във въззивната) са отразени пространни оплаквания, свързани с допуснати нарушения при квалифициране на инкриминираното деяние и конкретно незаконосъобразност на проведеното съкратено съдебно следствие. Към настоящият момент (след смъртта на подсъдимият М.) производството в същинската му наказателна част е прекратено, като постановения първоинстанционен съдебен акт в тази му част е отменен. Ето защо всички оплаквания, относими към правната квалификация на извършеното престъпление и процесуалния ред, по който се е развило производството пред първата инстанция стоят извън рамките на касационна проверка и не следва да бъдат обсъждани от тази инстанция. С оглед направените възражения може да бъде отбелязано това, че дори да имаше възможност тези въпроси да бъдат разгледани от касационния съд, това няма как да стане въз основа на касационна жалба от частния обвинител. В рамките на наказателното производство частният обвинител взима участие в процеса на страната на обвинението, но в неговите права (посочени в разпоредбата на чл.79 НПК) не е включена възможността да влияе на прокуратурата при изготвяне на обвинението, избиране на правната квалификация на инкриминираното деяние или да има правомощия във връзка с провеждането или не на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 НПК. Ето защо по тези въпроси той не може да отправи оплакване с въззивна или касационна жалба, тъй като инстанционния контрол по отношение на страните в производството е възможен и допустим единствено когато са нарушени техни права или законни интереси. Когато допуснатите нарушения (ако са допуснати такива) са засегнали чужди права или интереси възможност да поиска отстраняването им има само засегнатата страна, но не и други участници в производството (в подкрепа на това са решения по НД 58/2011 г. ІІІ НО, НД 2263/2011 І НО). Без да има непосредствено значение за изхода на производството (доколкото няма такова оплакване), касационният съд намира за необходимо да отбележи, че постановената първоинстанционна присъда не може да бъде отменена с определение, постановено в хода на воденото въззивно съдебно производство. Единствената възможност да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт е въззивно решение (или присъда), но не и определение. В конкретният случай, след смъртта на подсъдимия и настъпването на предпоставките по чл.24, ал.1, т.4 НПК, съдът е следвало да конституира наследниците му като граждански ответници, но да отмени постановената първоинстанционна присъда в наказателноправната й част едва с въззивното решение. По оплакванията, свързани с гражданския иск: Касационният съд прие, че правилно при определяне на размера на уважения граждански иск са отчетени високата степен на съпричиняване от страна на пострадалия, липсата на необходимост от извършване на други оперативни намеси, извън животоспасяващата операция и пълното възстановяване на Л. след полученото увреждане. Вярно е отчетено и това, че действията на пострадалия са били причина за настъпването на конфликта и възпроизвеждане на изстрела от страна на посъдимия. Тези обстоятелства, заедно с доказателствата, относими към претърпяната от пострадалия травма дават основание и на касационната инстанция да прецени, че определеното от въззивния съд обезщетение за претърпяното увреждане е справедливо и съответно на понесеното страдание. Не са налице предпоставки за неговото редуциране (както е поискано с касационната жалба на гражданските ответници), тъй като степента на увреждането на Л. и на възникналата моментна опасност за здравето и живота му е била значителна. По отношение на обстоятелството, че пострадалият е търпял болки (респективно следва да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди) не следва да бъдат ангажирани конкретни допълнителни доказателства, тъй като те се установяват от вида и естеството на причиненото му увреждане. Предвид изложеното съдът прецени, че касационните жалби следва да не бъдат уважавани, а постановения въззивен съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №452 от 22.12.2015 г., постановено по ВНОХД №1045/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.