5 РЕШЕНИЕ № 277 гр.София,01 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Гебрев изслуша докладваното от съдия Христина Михова наказателно дело № 1108 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. И. С. за възобновяване на НОХД № 174 от 2012 год. , по описа на Районен съд – гр. Разград, за отмяна на постановената по делото присъда № 214/20.04.2012 год. и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В него се сочи, че осъденият не е бил достатъчно добре информиран за воденото срещу него наказателно производство, в хода на което били допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, като наложеното му с присъдата наказание било явно несправедливо. В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на осъдения- адвокат И. Н., поддържа искането и моли същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Акцентира на това, че разследването не е било предявено на осъдения, който не е участвал и в съдебното производство по делото. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение. В предоставената му последна дума осъденият поддържа искането за възобновяване и моли за уважаването му. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си, намира за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. С присъда № 214, постановена на 20.04.2012 год. по НОХД № 174/ 2012 год., по описа на Районен съд-гр. Разград, А. И. С. е признат за виновен и осъден на основание чл. 194, ал.1, вр. с чл. 54 от НК на лишаване от свобода за срок от четири години, при определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка и е влязъл в сила на 08.05.2012 год. Видно от представените пред ВКС сведения от прокуратурата, във връзка с изпълнението на присъдата, осъденият С. е бил обявен повторно за общодържавно издирване, след като вече е бил обявен за издирване с телеграма № 406688/28.11.2011 год. на ГДКП. По отношение на него на 09.01.2014 год. е издадена Европейска заповед за арест № ДП-0076/2012 год., като същият е бил обявен и за международно издирване. Осъденият е бил открит в Република Гърция и задържан на 24.03.2016 год. С решение №11/10-09-2015 на Председателя на Апелативния съд на Патра, Република Гърция е разрешено изпълнението на ЕЗА, като на 07.04.2016 год. С. е предаден на българските власти. От материалите, изпратени от гръцките компетентни органи, не може да се установи точният момент, в който С. е бил уведомен за постановената по отношение на него присъда на българския съд. Поради това и тъй като е най-благоприятно за осъдения, настоящият съдебен състав намери, че С. е узнал за постановената присъда при предаването му на българските власти, с оглед на което следва да се приеме, че искането за възобновяване е подадено в рамките на шестмесечния срок по чл. 423, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Наказателното производство по ДП№ ЗМ-Рз-621/2007 год. по описа на РУП-Разград е образувано с постановление от 30.07.2007 год. срещу А. И. С. за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1 от НК с постановление от 18.09.2007 год., което му е връчено лично, а непосредствено след повдигане на обвинението, е проведен и разпит на обвиняемия. На същата дата на С. са предявени материалите от разследването. Наблюдаващият делото прокурор е върнал същото на разследващия полицай за изпълнение на указания, свързани с допълнително събиране на доказателства. На 05.11.2007 год. разследването отново е предявено лично на обвиняемия. След поредно връщане за доразследване, с постановление от 16.01.2008 год. производството е спряно, а на 15.12.2008 год. - възобновено. При опит да бъде призован обвиняемият за извършване на процесуално-следствени действия с него, той не е намерен на посочения адрес. Наложило се да бъде обявен за общодържавно издирване с телеграма № 40688/28.11.2011 год. на ТДКП-София. В хода на издирването е установено, че лицето още на 09.12.2008 г. е напуснало Република България и се е установило да живее и работи в Република Гърция на неизвестен адрес. След като С. не е открит на територията на Република България, постановление за привличане на обвиняем е връчено на 24.02.2012 год. на назначения му служебен защитник-адвокат Е. С., като на същата дата й е предявено и разследването. В Районен съд –гр. Разград е внесен обвинителен акт срещу А. С. за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1 от НК, като е образувано НОХД №174/2012 год. Първоинстанционният съд, след като установил, че подсъдимият не живее на посочения от него адрес, че на 09.12.2008 год. е напуснал пределите на Република България и не може да бъде намерен на нейната територия, а местонахождението му в чужбина не е известно, на основание чл. 269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б. „а“ от НПК дал ход на делото в отсъствие на С., с участието на служебния защитник –адвокат Е. С.. В същото съдебно заседание съдът постановил присъда № 214/20.04.2012 год., като след влизането й в сила, с цел привеждането й в изпълнение, е издадена посочената ЕЗА № ДП-0076/2012 год. С. е намерен в Република Гърция и предаден на българските власти за изтърпяване на наложеното му наказание. Така изложените факти, свързани с преглед на движението на наказателното производство, от неговото образуване до приключването му с влязлата в сила присъда, налагат извода, че не са налице основания за възобновяване му. Разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК е съобразена с изискванията на чл. 6, т.3, б. „a“, „b“, „c“ и „d“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за справедлив процес, свързан с правото на всеки да бъде информиран подробно за обвинението, повдигнато срещу него, да се защитава сам или чрез помощ от квалифициран адвокат, да присъства непосредствено на разпита на свидетелите, да участва лично в извършване на процесуално-следствени действия, да обжалва актовете на органите на разследването или съда, които счита, че накърняват неговите интереси. Посочената норма е в синхрон и с практиката на съда в Страсбург, която изрично установява да бъде осигурен достъп на задочно осъдените лица до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Правото на обвиняемото лице да участва лично и непосредствено в провеждането на наказателното производство е гарантирано от закона с ясно и точно посочване на задължителните предпоставки, при наличието на които може да се проведе задочно производство. Провеждането на такова, съгласно чл. 423, ал.1 от НПК, е основание за възобновяване, освен ако е налице недобросъвестно процесуално поведение на обвиняемия, който след предявяване на обвинението се е укрил от органите на наказателното производство, поради което не може да бъде изпълнена процедурата, визирана в разпоредбата на чл.254, ал.4 от НПК или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следва да се посочи, че в конкретния случай, настоящият съд не е обвързан с разпоредбата на чл. 423, ал.5 от НПК, тъй като с ЕЗА не са дадени гаранции за възобновяване на делото, извън посочените в разпоредбата на чл. 40, ал.2, т.4 от ЗЕЕЗА /ДВ, бр.55 от 19.07.2011 г./, а именно, че решението /присъдата/ ще бъде връчено на лицето след неговото предаване, като то ще бъде уведомено лично за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалния акт, както и че лицето ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска обжалване или повторно разглеждане. След като българската държава не е дала задължителни гаранции за възобновяване на наказателното производство, основателността на искането за възобновяване следва да се преценява с оглед наличието или не на знание на осъдения за воденото срещу него наказателно производство, така както изисква ал.1 на чл. 423 от НПК. Видно от материалите, събрани в хода на проведеното досъдебно производство, на С. е повдигнато обвинение лично, в негово присъствие, разпитан е и му е предявено разследването. По отношение на него не е била взета мярка за неотклонение, като е бил предупреден, че такава ще му бъде наложена, ако напусне местоживеенето си и не се явява на призоваване. Въпреки това, С. е променил адреса, съобщен от него на органите на досъдебното производство, без да ги уведоми, напуснал е пределите на Република България и се е установил да живее в Република Гърция, откъдето впоследствие е екстрадиран. Недобросъвестното процесуално поведение на обвиняемия е довело до обявяването му за общодържавно издирване, респективно до приключване на досъдебното производство и разглеждане на делото от съда в негово отсъствие. Осъденият С. е знаел за воденото срещу него разследване, укрил се е след предявяване на обвинението, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва лично в досъдебното производство и в съдебния процес. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за възобновяване на задочно проведеното наказателно производство, поради което искането на осъдения, следва да се остави без уважение. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. И. С. за възобновяване на производството по НОХД № 174/2012 год. по описа на Районен съд-гр. Разград. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.