Р Е Ш Е Н И Е № 293 С. 13.11.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 107 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. С. Б. и Ф. С. Б.-двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния представител – адвокат Г. против въззивно решение № 213 от 20.10.2011г. по в.гр.д. № 385/2011г.на Смолянски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 135 от 30.06.2011г. по гр.д.№ 71 по описа за 2011г. на Районен съд Златоград, като са отхвърлени като неоснователни молбите им с правно основание чл.19 ал.1 от Закона да гражданската регистрация за промяна на собственото и на бащиното им име съответно на Р. К. и Р. А..Искането на касаторите е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с уважаване на направените искания. Касационното обжалване е допуснато с определение № 658 от 10.05.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси: представлява ли важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, наличието на несъответствие между името и народностния произход на лицето и важи ли ограничението по чл.13 от ЗГР при промяна на бащиното име в хипотеза, когато собственото име на бащата на лицето също не съответства на народностния му произход. В съдебно заседание страните не се явяват,но касаторите се представляват от процесуален представител,който поддържа касационната жалба и желае тя да бъде уважена.Представя писмени бележки. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпросите,във връзка с които е допуснато касационно обжалване : Съгласно теорията и практиката- правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право,което се урежда с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден ред.Законовите основания за промяна на името са:да е осмиващо,опозоряващо или обществено неприемливо.Тъй като името индивидуализира,идентифицира и отличава едно лице от останалите – законодателят е предвидил възможност за промяна на името и при наличие на важни обстоятелства,които я налагат.В закона няма легално определение кои обстоятелства са „важни”.В практиката се приема,че преценката е конкретна,като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки отделен случай /в този смисъл са постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 434 от 24.06.10г.по гр.д.№ 712/09г.и № 145 от 8.05.10г.по гр.д.№ 628/11г.на ІVг.о../Принципно се приема,че важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от ЗГР са тези,които са лично и обществено значими /решение № 507 от 22.10.10г.по гр.д.№ 227/10г.на ІІІг.о./Като такова обстоятелство в цитираното решение е посочено „носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна”.В други актове е прието,че доколкото името е част от личностното самоопределение на лицето- субективното му желание да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство”/определение № 215 от 5.03.10г. по гр.д.№ 227/10г.на ІІІ г.о./ С оглед на изложеното и като се има пред вид, че името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко физическо лице,може да се счете,че наличието на несъответствие между името и народностния произход, представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, обоснова-ващо основателност на направено искане за промяна на собствено име. Независимо от наличието на несъответствие между името и народностния произход на лицето обаче - при промяна на бащиното име - ограничението по чл.13 от ЗГР следва да се спазва и в хипотеза, когато собственото име на бащата на лицето също не съответства на народностния му произход. Съгласно чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка – ов или –ев и окончание съобразно пола на детето,освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,етническите или религиозните традиции на родителите. Изискванията на цитираната норма,която определя принципа на образуване на бащиното име / с посочените наставки и окончание съобразно пола на детето/ и възможните изключения - са императивни и не могат да се променят по волята на лицето. Имайки пред вид така дадените отговори на поставените въпроси, постановеният въззивен акт е неправилен в частта,касаеща промяна на собственото име на молителите и е постановен в съответствие със закона в частта, в която е отхвърлено искането за промяна на бащиното им име. В случая е установено,че молителите – Р. С. Б. и Ф. С. Б. са съпрузи,като първият е на 85години,а втората на 83г.По произход са българи.Видно от представените копия от книгата с актовете – имената им са били променяни през 1970г.и през 1993г./от Р. на Р. и после пак Р., от Ф. на К. и после пак Ф./.Молителите са родени в България,считат се за българи и желанието им е да носят български имена.Установено е с удостоверение от МВР,че спрямо тях няма наложени принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи,както и че не са осъждани. Разпитани в съдебно заседание свидетелите С./тяхна дъщеря/, С./зет/ и С./ техен познат/ установяват,че всички в семейството - деца и внуци носят български имена, че причината да възстановят през 1993г.турско-арабските си имена е била,че са били заплашени от ходжата,че няма да бъдат погребани според мюсюлманското им вероизповедание и че понастоящем тяхната воля е да носят български имена,за да не се различават от близките си. При така изложените конкретни факти,с оглед обстоятелството,че обективни исторически причини са наложили в различни периоди от време молителите да носят различни имена, като съобрази през призмата на възрастта на лицата - ясно изразената им воля да имат лично име, което да носи информация за българския им произход,настоящият съдебен състав намира,че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от ЗГР, въз основа на които следва да бъде допусната исканата промяна в собствените им имена,като те бъдат променени съответно от Р. на Р. и от Ф. на Р.. Неоснователно е искането за промяна на бащиното име.Не се спори, че собствените имена на бащите им са били С. и С. и че те не са променяни.Доколкото - както беше посочено по-горе правото на име е субективно и лично - е недопустима промяна на името/на родителите на молителите/ без изразено от тях желание. По императивното правило на чл.13 от ЗГР,което не може да бъде нарушавано по волята на страните – при положение,че собствените имена на бащите на молителите са били С. и С.,то бащините имена на молителите следва да бъдат С. и С.,като не съществува възможност за тяхната промяна. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 213 от 20.10.2011г. по в.гр.д. № 385/2011г.на Смолянски окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането за промяна на собственото име на молителите Р. С. Б. и Ф. С. Б. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ ДОПУСКА на основание чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация промяна на собственото име на Р. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [община] [улица] от Р. на Р.. ДОПУСКА на основание чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация промяна на собственото име на Ф. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [община] [улица] от Ф. на Р.. ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния адрес на молителя за отбелязване в актовете за гражданско състояние. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №213 от 20.10.2011г. по в.гр.д. №385/2011г.на Смолянски окръжен съд в останалата ЧАСТ,с която е ос-тавено без уважение искането за промяна на бащиното име на всеки един от молителите Р. С. Б. и Ф. С. Б.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :