Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 17.01.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №997 по описа за 2016 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба от [фирма] и [фирма], чрез процесуалния им представител адв.Воденичарски, срещу решение от 13.11.2015г., постановено по в.гр.д.№3243/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 17.06.2014г. по гр.д.№16013/2011г. на Софийски градски съд, са осъдени [фирма] и [фирма] да заплатят на М. Р. М. сумата 95 844лв. на основание чл.59 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №595 от 01.07.2016г. по съображения, че съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради нередовност на исковата молба, която не е отстранена от въззивния съд по реда на чл.129, ал.2 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Излагат се и оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и на процесуалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде обезсилено, респ. отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба М. Р. М., чрез процесуален представител адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки и допълнителни писмени бележки. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното въззивно решение в допуснатата до касационно обжалване част след частична отмяна на първоинстанционното решение са осъдени [фирма] и [фирма] да заплатят на М. Р. М. сумата 95 844лв. на основание чл.59 ЗЗД. Въззивният съд е приел по основания спорен въпрос за материалната легитимация на ищцата по предявените по чл.59, ал.1 ЗЗД искове с оглед оспорване на качеството й на наследник по завещание на Н.Д. следното: въз основа на приетите три експертни заключения по делото съдът е приел, че процесното завещание е написано и подписано от завещателя, което обуславя действителност на завещателното разпореждане; намерил е за занеоснователен довода на ответниците за правото им да се позоват на решението, с което завещанието е прогласено за нищожно по съображения, че с разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК са очертани субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, което влиза в сила само между същите страни, а също така и спрямо наследниците и правоприемниците на страните, съгласно следващите алинея втора и трета на текста. Прието е, че по конкретното дело не е налице хипотеза на случаите на зависимост на правното положение на третото лице от правното положение на страната, обвързана от силата на пресъдено нещо, изследвана от професор Ж.С., а именно: 1. тази на кредитора по отношение имуществото на длъжника, от което търси изпълнение; 2. това на поръчителя относно наличието на главното задължение спрямо основния длъжник. Изложени са съображения, че правното положение на ответните дружества, които не са участвали в производството пред СРС, не е в зависимост от правното положение на ищцата по смисъла на постановеното от доктрината разрешение, за да се приеме, че се ползват от силата на пресъдено нещо на решението; нито имат качеството на кредитори по отношение имуществото на ищцата, нито на поръчители. По тези съображения е прието, че постановеното решение по гр.д. №438/04г. от СРС, 52 с-в, не се ползва със сила на пресъдено в настоящото производство. По основателността на претендираното обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД за ползването без основание на процесния имот за периода от 01.12.2006г. до предявяването на иска на 24.11.2011г., е прието, че ищцата има качеството на наследник по силата на действително завещание от собственика на процесните идеални части от имота, което обуславя активната й материална легитимация на собственик по така предявения иск. Изложени са съображения, че не се спори по делото, че двете ответни дружества без основание са ползвали имота, което води до лишаване на ищцата от ползите, съответно до обедняването й в размер на средният пазарен наем, оценен от експерта на сумата от общо 122 260лв. Намерено е за неоснователно своевременно направеното от процесуалния представител на ответниците по исковете възражение за погасителна давност, по съображения, че в случая е приложима общата пет годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Искът е предявен на 24.11.2011г., поради което е прието, че с право на защита се ползва вземането за периода от 24.11.2007г. до предявяване на иска – 24.11.2011г. След съответни аритметични изчисления е прието, че размера на наема възлиза на сумата от 95 844 лв. Прието е, че няма основание за солидарното осъждане на ответните дружества, което обуславя разделната им отговорност. Ищецът претендира солидарното осъждане на ответниците. Трайно съдебната практика приема, че правната квалификация на предявените пред съд претенции се определя от съда, въз основа на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава исковете, включително да изложи обстоятелства и относно искането за солидарно осъждане на ответниците. За редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да е изложил обстоятелствата, от които счита, че възниква солидарност, или доводите си в тази насока, а съдът ще прецени дали тези обстоятелства действително осъществяват някоя от хипотезите на чл. 121, ал. 1 ЗЗД. Предвид дадения отговор на този въпрос настоящият касационен състав намира исковата молба за нередовна. Нередовността не е отстранена от въззивния съд по реда на чл.129, ал.2 ГПК, поради което постановеното от него решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане. Исковата молба следва да бъде оставена от съда без движение с указание ищцецът да уточни претенцията си за солидарно осъждане на ответниците, като посочи обстоятелства, които според него са основание за солидарната отговорност на ответниците. При преценката дали в конкретния случай е налице солидарна отговорност между ответниците съдът ще следва да съобрази, че съгласно чл.121, ал.1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните, както и че разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори. Ако приеме, че липсва законова разпоредба за солидарна отговорност в настоящия случай и липсва такава уговорка между страните, съдът следва да приеме, че при уважаване на иска отговорността на ответниците е в условията на разделност и поради това, че исковете са при квалификацията на чл.59 ЗЗД, предявените вземания са делими, но те не се разделят според броя на ответниците. Субсидиарното вземане за неоснователно обогатяване възниква до размера на обедняването. Хипотезата осъществява задължителното тълкуване на чл. 129, ал. 4 ГПК и чл. 293, ал. 4 ГПК, извършено с т. 5 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция е длъжна да обезсили въззивното решение в обжалваната част и да върне делото на въззивния съд за отстраняване на констатираните нередовности. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 13.11.2015г., постановено по в.гр.д.№3243/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 17.06.2014г. по гр.д.№16013/2011г. на Софийски градски съд, са осъдени [фирма] и [фирма] да заплатят на М. Р. М. сумата 95 844лв. на основание чл.59 ЗЗД. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: