Р Е Ш Е Н И Е №490 София, 10 януари 2013година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1708/2012 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите и техните защитници, както следва: от подсъдимия Р. Х., чрез защитника му адвокат Л. Ч. от Пл. АК; от подсъдимия И. В., чрез защитника му адвокат Б. П. от същия АК; от подсъдимия Л. П., чрез защитника му адвокат В. П. от същата колегия, срещу присъда № 140/11.06.2012 година постановена по в н о х д № 130/2012 година от Великотърновския апелативен съд. В първата жалба, на подсъдимия Х., е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, допуснато нарушение на материалния закон, като се оспорва авторството на деянието по чл. 354а ал. 3, пр. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК и се иска оправдаване на подсъдимия от третата инстанция. Алтернативно на това се поддържа и касационното основание за явна несправедливост на наказанието по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК и се иска изменение на въззивния съдебен акт и намаляване на наложеното наказание. Във втората жалба, на подсъдимия И. В. е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, допуснато нарушение на материалния закон, като се оспорва авторството на деянието по чл. 354а ал. 1, пр. 1 от НК и се иска оправдаване на подсъдимия от третата инстанция. Доводите за това препращат към тезата му, с която е оспорил обвинението за по-тежкото обвинение по чл. 354а ал. 2 от НК и която е възприета от съда, тъй като по последното обвинение той е признат за невиновен и оправдан от втората инстан;ция. В жалбата на третия подсъдим Л. П. са въведени две касационни основания – по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК за допуснато нарушение на закона и по т. 2 на същия член от НПК, за допуснато съществено процесуално нарушение. По първото основание се оспорва авторството по обвинението за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 354а ал. 2 и чл. 20 ал. 2 от НК от подсъдимия и се иска оправдаването му от настоящата инстанция. Алтернативно на това се поддържа второто основание, с довода, че във въззивния акт е постановен оправдателен диспозитив по отношение на подсъдимия Р. Х. относно обвинението, че е извършвал съвместна престъпна дейност с П., но по отношение на последния такъв диспозитив не е постановен. Същото нарушение е допуснато и по отношение на съучастническата дейност на П. с И. В. – липсва оправдателен диспозитив в атакувания съдебен акт по отношение обвинението срещу П., а има такъв по отношение на подсъдимия В. Защитата поддържа, че с това е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е ясна волята на въззивния съд при постановяване на новата присъда и се прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият Х., редовно призован не се явява. Представлява го упълномощеният му защитник адвокат Ч., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания. Вторият жалбоподател – подсъдимия В. се явява лично и със защитника си адвокат П., който поддържа искането си за оправдаване на подсъдимия, тъй като по делото няма категорични доказателства за извършена от него престъпна дейност. Третият подсъдим П., не се явява, редовно призован. Неговият процесуален представител – адвокат П., устно и в писмена защита поддържа искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на новата въззивна присъда. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивния акт в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваната нова присъда частично е отменена присъда № 4/1.02.2012 година постановена по н о х д № 537/2011 година от Плевенския окръжен съд, както следва: 1. в частта, с която подсъдимият Х. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 321 ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 и с чл. 354а ал. 2 и ал. 1 пр. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК и му е наложено наказание пет години лишаване от свобода и е оправдан по това обвинение; - в частта, с която същият подсъдим е признат за виновен по обвинението по чл. 354а ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода и е оправдан по това обвинение; Тази присъда е отменена и относно приложението на чл. 23 ал. 1 от НК. Вместо това, Великотърновският апелативен съд постановил, че признава същият подсъдим за виновен в това, че на 25.05.2010 година в гр.Плевен е държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 867,36 лева – престъпление по чл. 354а ал. 3, пр. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Наложено му е наказание две години лишаване от свобода при строг първоначален режим за изтърпяване в затвор и глоба в размер на 4 000 лева. 2. в частта, с която подсъдимият И. В. е признат за виновен в престъпление по чл. 321 ал. 5, вр. ал. 3, т. 2 и ал. 2, вр. чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК извършено в периода от неустановена дата през 2006 година до м. април 2010 година и вместо това е признат за невиновен и оправдан за посочения период за това обвинение. Изменена е присъдата в частта, в която на В. е наложено наказание за посоченото престъпление, като е намалено на една година лишаване от свобода. В останалата част, с която подсъдимият В. е признат за виновен в посоченото престъпление по чл. 321 ал. 5, вр. ал. 3, т. 2 и ал. 2 от НК за периода от м. април 2010 година до 25.05.2010 година и относно престъплението по чл. 354а ал. 1, пр. 1 от НК, относно държането с цел разпространение на наркотично вещество – марихуана на стойност 334,38 лева, на 13.05.2010 година в гр.Плевен, е потвърдена присъдата на първата инстанция, включително и относно наложено му е наказание при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК в размер на една година лишаване от свобода при общ първоначален режим, което да се изтърпи в затвор. Със същата присъда, спрямо този подсъдим е активирана условната присъда постановена по н о х д № 799/2009 година по описа на РС-Дупница в размер на три години лишаване от свобода. Потвърдена е присъдата и по отношение на третия подсъдим Л. П., с която той е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата на 2006 година да 25.05.2010 година в гр. Плевен, в съучастие с Т. П. е организирал и ръководил организирана престъпна група с членове: Б. Г.,В. Г., З. И.,З. З., Т. Т., И. В. и Р. Х. създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а ал. 1 и 2 от НК. За престъпление по чл. 321 ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години, при строг първоначален режим за изтърпяване в затвор. Потвърдена е присъдата и в частта, с която същият подсъдим и подсъдимият Р. Х. са признати за невиновни по обвинението в престъпление 253 ал. 4 във вр. с ал. 2, пр. 4 и ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 321 ал. 3,т. 1 и чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК. Признато е времето през което подсъдимият П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Потвърдена е присъдата на първата инстанция и относно разпореждането с веществените доказателства и присъждането на разноските по делото. 1. Жалбата на подсъдимия Х. е основателна. От фактическа страна съдилищата са приели, че на 25.05.2010 година, свидетелят Б. Г. е оставил в жилището собственост на подсъдимия П. в гр.Плевен, на ул. „Самуил” № 1 и обитавано от подсъдимия Х. и приятелката му св. Г. И. една кутия с наркотични вещества /подробно описани в обвинителния акт въз основа на обектите за изследването им с химико-физическа експертиза по делото/. Приел за установено, че Г. е оставил кутията на свидетелката, без да й обясни съдържанието, като само уточнил, че вечерта ще мине да си я вземе. Това обстоятелство безпротиворечиво е установено както от показанията на св. Г., така и от тези на св. И.. В тази посока са и обясненията на подсъдимия Х.. След оставянето на кутията в същия апартамент пристигнали полицейски служители, който установили както издирвания по друго досъдебно производство Р. Х., така и кутията с наркотичните вещества описани в раздела на обвинителния акт относно обвинението срещу Х. за престъпление по чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК за държане с цел разпространение на наркотични вещества. Освен това, съдилищата приели, че обвинението срещу Х. по това обвинение е доказано освен от посочените гласни доказателства и от съдържанието на писмо № 33974/13.10.2010 година на ОД на МВР – Плевен, от което е видно, че действително този подсъдим е обявен за общодържавно издирване за принудително довеждане по ДП № 1021/2010 година на РП-Плевен. В проверяваната присъда, при обсъждане на доказателствата съдът е разделил гласните доказателства на три групи, като в последната, трета група са обсъжданите по-горе гласни доказателства. По отношение на свидетелските показания от първа и втора група, съдът е приел, че те са в подкрепа на доказателствата установени със специални разузнавателни средства и по-конкретно разрешените по ЗСРС подслушвания на телефони, както и показанията на анонимен свидетел разпитан пред съдия на 29.04.2010 година по ч н д № 482/2010 година по описа на ПлОС. При проверката по делото се установи, че е основателно възражението на защитата на подсъдимия - наистина в приложените пет тома СРС и протокола за разпит на анонимен свидетел не се съдържат данни уличаващи подсъдимия Х. в престъплението, за което е признат за виновен, а именно в това, че на 25.05.2010 година в гр.Плевен е държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 867,36 лева – престъпление по чл. 354а ал. 3, пр. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. При проверката по делото, по отношение на протокола за претърсване и изземване, разпореждането за одобряването му и фотоалбума като неразделна част от протокола за изземване, приложени на л. 25-50 от т. ІІ на досъдебното производство, като процесуални способи за установяване на елемента от обективна страна престъплението, в което е признат за виновен Х., се установи съществено разминаване в адресите на обектите описани като място за извършване на тези действия. В протокола за претърсване и изземване и фотоалбума е посочено, /л. 27 и 32 от ДП/,че претърсването и заснемането е извършено на ул. Самуил № 1, в гр.Плевен, докато в постановлението за възлагане на това процесуално действие от разследващия полицай по делегация и в разпореждането на съдията одобрил протокола за претърсване и изземване в апартамента обитаван от св. Г. И. е посочен друг адрес – ул. „Странджа” № 7 в същия град. От това следва, че посоченото доказателство – протокол за претърсване и изземване от 25.05.2010 година, в който адресът кореспондира с посочения във въззивната присъда, като място на извършване на престъплението от Х., по чл. 354а ал. 3, пр. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, е негоден от процесуална гледна точка, тъй като липсва изискваното от процесуалния закон надлежно одобрение от съответния съд. Приложеното разпореждане се отнася до друг обект, на друг адрес в същия град, където такова процесуално действие не е извършвано. При това положение, описаното от фактическа страна във въззивната присъда деяние на подсъдимия Р. Х., не съдържа признаците на престъплението по чл. 354а ал. 3, пр. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна. Тъй като, това е единственото престъпление за което Великотърновският апелативен съд е постановил, че признава същият подсъдим за виновен в това, че на 25.05.2010 година в гр.Плевен е държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 867,36 лева, поради това, че от фактическа страна то не съдържа признаците на посочения престъпен състав, този подсъдим и жалбоподател следва да бъде оправдан по това обвинение от настоящата инстанция. 2. Жалбата на подсъдимия И. В. e неоснователна, а на подсъдимия Л. П. е частично основателна. При проверката по делото се установи, че въззивнният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по НПК за пълна проверка на първоинстанционния съдебен акт, както и това да отговори на всички доводи на защитата на подсъдимия В., въведени във въззивната жалба и поддържани пред състава на втората инстанция. Пред настоящата инстанция са направени същите възражения и със същите доводи, като в касационната жалба само се препраща към тезата, с която е оспорено обвинението относно инкриминирания период на престъплението по чл. 321 ал. 5, вр. ал. 3, т. 2 и ал. 2 от НК.. Установи се, че тази защитна теза е възприета от проверявания съд, тъй като по последното обвинение, относно периода от неустановена дата през 2006 година до м. април 2010 година, този жалбоподател е признат за невиновен и оправдан от втората инстанция. а чрез изменение на първоинстанционната присъда е намален и размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В касационната жалба не са направени конкретни възражения срещу правните изводи на въззивната инстанция, като само е отложено излагането на доводи в подкрепа на въведеното касационно основание, поради неизготвени мотиви към новата присъда в срока за обжалване. Това обещание не е изпълнено, към касационната жалба не е постъпило допълнение по реда на чл. 351 ал. 3 от НПК, поради което настоящата инстанция е лишена от предмет за касационна проверка. ВКС, обаче констатира, че въззивният съд, въпреки отчитането на съдебното минало на този подсъдим и активирането на условна присъда на основание чл. 68 ал. 1 от НК е пропуснал да отбележи допуснатото нарушение при определяне на първоначалнния режим за изтърпяване на общоопределеното на основание чл. 23 ал. 1 от НК наказание. Първоначалният режим е следвало да бъде определен като „строг”, поради липса на предпоставките по чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС, но поради липса на протест това закононарушение не е могло да бъде отстранено от предишната и не може да се отстрани от настоящата инстанция. Освен това, ВКС констатира, че предходните инстанции не са определили първоначалния режим и вида на затворническото общежитие по отношение на активираното условно наказание от три години лишаване от свобода, което може да бъде извършено по реда на чл. 306 от НПК. По отношение жалбата от подсъдимия П. при проверката се констатира, че наистина при постановяване на новата присъда, въззивният съд е пропуснал да постанови аналогичен оправдателен диспозитив по отношение на този жалбоподател, както е сторил това по отношение на подсъдимия Х., относно тяхната съвместна престъпна дейност. Това процесуално нарушение не е от категорията на съществените и може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез частична отмяна и оправдаване на жалбоподателя П. по обвинението му да е извършил престъплението по чл. 321 ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК и в съучастие с подсъдимия Р. Х.. Основателно е възражението в жалбата, че същото нарушение е допуснато и относно съвместната престъпна дейност на този жалбоподател с подсъдимия Вардолов и по изложените вече съображения това може да се коригира от настоящата инстанция, чрез частично оправдаване на П., аналогично на това сторено от въззивния съд по отношение на подсъдимия В, описано подробно по-горе. Възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на правните изводи на решаващия съд за виновното поведение на този подсъдим са неоснователни, тъй като не намират опора в доказателствения материал. В писмената защита е направен собствен анализ на част от доказателствата по делото, предимно в техния защитен аспект. Проверяваният съд добросъвестно и съобразно действителното им съдържание е обсъдил всички доказателства по делото, като е акцентирал на тези доказателства, които са в подкрепа обвинението на подсъдимия, само с оглед на аргументиране на мотивите си в отговор на защитната теза развита във въззивната жалба, с която е бил сезиран. Внимателно и задълбочено са обсъдени показанията на свидетелите от първата група свидетели, условно определена от решаващия съд като такава, която подкрепя обвинителната теза за наличие на организирана престъпна група и ръководната роля в нея от страна на този подсъдим. Това са показанията на св.. Б. Г., З. И., З. З., Т. Т. и В. Г.. В подкрепа на обвинителната теза съдът е посочил и втора група свидетели, от категорията на „разпространители” на наркотични вещества, в това число и показанията на анонимния свидетел, както и показанията на лица, които са употребявали такива вещества /вж. л. 11 и 12 от съобразителната част към присъдата на въззивния съд/. При това второинстанционният съд е направил прецизен самостоятелен анализ на доказателствата, като достоверността им е преценявана след систематично съпоставяне с останалите доказателства по делото – протоколи за претърсване и изземване и СРС-та от категорията на подслушани телефонни разговори, всичко събрани и проверени по реда на НПК. Следователно, решението на предходната инстанция, с което е отхвърлена тезата на защитата за недоказано авторство на подсъдимия П. в престъплението за което е признат за виновен, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивната присъда и оправдаване на жалбоподателя или връщане на делото за ново разглеждане, както пледира защитата му пред третата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. ,1 2 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: 1. ОТМЕНЯВА нова присъда № 140/11.06.2012 година, постановена по в н о х д № 130/2012 година от Великотърновския апелативен съд, в частта с която подсъдимият Р. Ц. Х. е признат за виновен в това, че на 25.05.2010 година в гр.Плевен е държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 867,36 лева и го оправдава по обвинението в престъпление по чл. 354а ал. 3, пр. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК. 2. ОТМЕНЯВА същата присъда и в частта, с която подсъдимият Л. К. П. е признат за виновен да е извършил престъплението по чл. чл. 321 ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК в съучастие с подсъдимия Р. Ц. Х.; 3. ОТМЕНЯВА същата присъда и в частта, с която подсъдимият Л. К. П. е признат за виновен да е извършил престъплението по чл. чл. 321 ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК в съучастие с подсъдимия И. В, само за периода от неустановена дата през 2006 година до м. април 2010 година; 4. ИЗМЕНЯВА присъдата в частта, с която е потвърдена присъдата на първата инстанция в частта за разноските, като на основание чл. 190 ал. 1 от НПК освобождава подсъдимия Р. Ц. Х. от заплащане на такива и ги оставя за сметка на държавата. ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 140/11.06.2012 година, постановена по в н о х д № 130/2012 година от Великотърновския апелативен съд, в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: